Решение № 195 от 14.08.2019, Районен съд - Свищов

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 195 гр.Свищов, 14.08.2019 год.

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 23.07.2019 г.:

Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1356 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взема предвид:

ИСК с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането .

Производството е образувано по искова молба на С.М.С. против „З.к.У.“АД, ***, представлявано от Н.И., Н. К. и Д.Т.. Твърди, че на 21.06.2018г., около 12 часа , на път III-3002 на км.6+000 в община Левски е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел“ с рег.№ *, управляван от П.С.Л., който при движение с несъобразена скорост изгубил контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, при което блъснал движещия се срещу него лек автомобил „Пежо“ с рег.№ **, управляван от ищеца С.М.С..При това ПТП автомобилът „Пежо“ с рег.№ ** бил сериозно увреден , а ищецът и пътничката в автомобила М. С. претърпели сериозни увреждания на здравето. В резултат на настъпилото ПТП е получил контузия на гръден кош,хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, смесено тревожно депресивно разстройство. Твърди

, че от инцидента е преживял силен стрес, като в резултат от причиненото увреждане е претърпял болки и страдания, както и пост-травматичен стрес- страх, нарушения на съня и апетита, тревожност. По случая е образувано досъдебно производство № 106/2018г. по описа на РУ на МВР Левски, което по твърдения на ищеца не е приключило. Ищецът твърди, че виновният за произшествието водач е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответника, която следва да покрие причинените вреди. Твърди, че е предявил претенция пред застрахователя , като последният му е изплатил на 13.11.2018г. сумата 3000,00лева-неимуществени вреди и 45,00лева-имуществени вреди, които суми счита че са недостатъчни за обезщетяване на претърпените от него болки и страдания. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на иска. При условията на евентуалност, заявява, че е частично основателен.

Като възражение за завишения размер на претенцията сочи липса на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и съпътстващите заболявания на ищеца. Ответното дружество не оспорва наличието на сключена валидна застраховка към датата на деянието. В съдебно заседание и писмена защита ответното застрахователно дружество взема становище, че изплатената сума 3000,00лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 45,00лева-имуществени вреди е съобразена с претърпените от ищеца болки и страдания, както и съответства на икономическата и социална действителност в страната , поради което искът за сумата 9000,00лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по 45 от ЗЗД, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 21.06.2018г. е , около 12 часа , на път III-3002 на км.6+000 в община Левски е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *, управляван от П.С.Л., който при движение с несъобразена скорост изгубил контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, при което блъснал движещия се срещу него лек автомобил „Пежо“ с рег.№ **, управляван от ищеца С.М.С..При това ПТП автомобилът „Пежо“ с рег.№ ** бил сериозно увреден , а ищецът и пътничката в автомобила М. С. претърпели увреждания на здравето.

Причина за ПТП е несъобразената скорост на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ * , който е следвало да се движи с технически по ниска скорост, която да му позволи безопасно изпълнение на десния за него завой,без да допусне занасяне и завъртане на автомобила.

Механизмът на пътнотранспортното произшествие не се оспорва от ответника, но същият, както е възприет се потвърди от останалите доказателства по делото-протокол за ПТП,фотоалбум, авто-техническа експертиза от ДП № 106/2018г. по описа на РУ на МВР Левски.

Същото се установява и от допуснатата и приета в съдебното производство авто- техническа експертиза.

В резултат на настъпилото ПТП , ищецът С.М.С. е получил контузия на гръдния кош, с болков синдром, смесено тревожно депресивно разстройство. Непосредствено след катастрофата е откаран от сина си в Болницата в гр.Свищов, видно от лист за преглед на пациент с основна диагноза- контузия ( натъртване на меките тъкани) на гръдния кош. След съответните прегледи и изследвания са установени гореописаните травми, което е видно от амбулаторния лист и същият е насочен за домашно лечение. За състоянието му беше разпитан в качеството на свидетел М. М. - син на ищеца. Според него , след катастрофата в близост до с.Стежерово, баща му се обадил и той отишъл на мястото, където го заварил притеснен , изнервен и стресиран. Той го откарал до болницата в Свищов и после го съпроводил до дома му. Баща му изпитвал физически затруднения и душевен дискомфорт.Наложило се няколко дни да остане да живее при него за да му помага. Болките продължили няколко седмици и следвало да търпи неудобства при извършване на ежедневните си дейности във връзка с нарушената си двигателна активност. След инцидента бил притеснен , имал нарушения в съня, страхувал се да излиза сам, включително се налагало синът му да го придружава при посещения в болница.

Безспорно е , че получените травми са му попречили известен период от време да се завърне към обичайния си начин на живот.

По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на ищеца С.М.С. са причинени следните увреждания: множество контузии ( натъртване на меките тъкани) в областта на гръдния кош и крайниците, изразяващи се в кръвонасядания и хематоми. Вещото лице е достигнало до извода, че описаните травматични увреждания- кръвонасядания и хематоми в областта на гръдния кош и крайниците имат причинна връзка с възникналото на 21.06.2018г. ПТП.

В резултат на получените травми ищецът е търпял болки и страдания с по-голям интензитет (средни) в първите две седмици след инцидента, след което постепенно са намалели до слаби през следващите 2-3 седмици. Нормалният оздравителен процес при подобни увреждания е около три седмици и половина, но в случая с оглед напредналата възраст на ищеца -78 години е възможно субективните болки и страдания да продължат и по-дълго - до два месеца. Не са налице трайни последици за здравето на ищеца в резултат на получените увреждания. Посочените съпътстващи заболявания – високо кръвно налягане, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, според вещото лице нямат отношение и връзка с получените травми на меките тъкани при пътно-транспортното произшествие от 21.06.2018г. Дължат се на възрастови изменения и са диагностицирани преди процесното ПТП.

Налице са данни за и стресова реакция, за което е допусната и приета съдебно-психиатрична експертиза. Според заключението на вещото лице, непосредствено след инцидента С.С. се е намирал в състояние на остра стресова реакция , което е продължило 3-4 дни, а впоследствие и към момента на освидетелстването /3.06.2019г./ е в състояние на смесено тревожно-депресивно разстройство. С най-висок интензитет страховите изживявания се проявяват при необходимост от пътуване.Интензитетът на травматичните изживявания и към момента на експертизата е с висока изразеност.

По делото няма спор, че по отношение на участвалия в произшествието лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ * , управляван от П.С.Л. има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответното дружество „З.к.У.“ АД -Застрахователна полица ВG/05/117002196916 с валидност

9.08.2017г. до 8.08.2018г. , която е била валидна към 21.06.2018 г.-датата на произшествието.

На 4.10.2018г. ищецът е предявил писмена претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от произшествието неимуществени вреди , към която приложила констативен протокол за ПТП, медицински документи. Образувана е преписка по щета с № 17411360006/9.10.2018г. С писмо изх.№ 3821/12.10.2018г. ответникът е изискал от ищеца да представи допълнителни доказателства, като след представянето им е предложил обезщетение в размер на 3000,00 лева-неимуществени вреди и 45,49 лева- доказани имуществени вреди. Тази предложена сума не е удовлетворила ищеца, като с Уведомление, входирано в „З.к.У.“ АД на 14.11.2018г. е заявил, че по справедлив размер на обезщетение би бил 6000,00 лева. На 13.11.2018г. застрахователят е превел по сметка на ищеца сумата 3000,00лева-неимуществени вреди и 45,00лева-имуществени вреди.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в причинна връзка с удара на ищеца С. са причинени множество контузии ( натъртване на меките тъкани) в областта на гръдния кош и крайниците, изразяващи се в кръвонасядания и хематоми. В резултат на получените травми ищецът е търпял болки и страдания с по-голям интензитет (средни) в първите две седмици след инцидента, след което постепенно са намалели до слаби през следващите 2-3 седмици.

Нормалният оздравителен процес при подобни увреждания е около три седмици и половина, но в случая с оглед напредналата възраст на ищеца -78 години е възможно субективните болки и страдания да продължат и по-дълго - до два месеца. Останалите описани заболявания на ищеца –хипертонично сърце, високо кръвно, хиперплазия нямат връзка с инцидента. Установи се, че от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, че непосредствено след инцидента С.С. се е намирал в състояние на остра стресова реакция , което е продължило 3-4 дни, а впоследствие и към момента на освидетелстването /3.06.2019г./ е в състояние на смесено тревожно-депресивно разстройство. С най-висок интензитет страховите изживявания се проявяват при необходимост от пътуване.Интензитетът на травматичните изживявания и към момента на експертизата е с висока изразеност. Тези изводи се подкрепят и от показанията на св.М. М., който сочи, че и към този момент ищецът се е оплаквал от болки, че инцидентът е нарушил нормалния му ритъм на живот , освен това изпитвал и душевен дискомфорт при пътуване с автомобил.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ * , както и предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.В случая , ищецът не е съгласен с размера на изплатеното обезщетение, не е сключено споразумение с ответника, поради което с оглед разпоредбата на чл.498 ал.3, предложение последно, същият има право да заяви претенцията си пред съд.

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респективно техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение е такова в размер на 5000,00 лева, като 3000,00 лева са заплатени от застрахователното дружество на 13.11.2018г. . За да стигне до този извод, съдът съобрази още и фактите, сочещи на преживяна психическа травма и сравнително дълъг възстановителен период, както и че в случая се касае до различни по вид увреждания.