Решение № 15 от 19.02.2026, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 403/2025
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Търговище, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500403 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 422 от 23.09.2024 година, постановено по гр.дело № 1719/24 година, Районен съд – Търговище, съд е осъдил В. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ********, ул.“ *********“, № **, ет. **, съдебен адрес - гр. Търговище, хотел „Мизия“, ет. 1, офис 118, чрез пълномощник - адв. Й. К. от АК-Търговище да заплати на С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ********, ул.“ ****** ****“, № **, ет. **, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Лилия“, № 4, вх. А, ет. 2, кантора 5, чрез пълномощник - адв. Н. С. от АК-Търговище, сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вредипретърпени физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 15.06.2024г., сумата от 965.28 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 13.12.2024 г. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за търпените имуществени вреди до пълния размер от 2377.83 лв. С решението са присъдени разноски по компенсация.
Против решението са депозирани въззивни жалби от страните по делото.
1
С въззивната си жалба С. Г. С. ЕГН ********** атакува решението в частта, в която предявеният иск за заплащане на имуществени вреди за разликата от 965.28 лв. до 2 377.83 лв., е отхвърлен. Твърди се, че решението в отхвърлителата част е неправилно. Съдът не е мотивирал решението в частта относно присъдените имуществени вреди, не е посочил кои разходи е приел, че са относими към възстановяване на имуществените вреди. Твърдението е, че това прави решението неправилно, като искането е то да бъде отменено, като в нейна полза бъде присъдено обезщетение за търпените имуществени вреди, в пълния претендиран размер. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор по въззивната жалба на С. Г. от насрещната страна В. М. В. не е депозиран.
В. М. В. ЕГН ********** е депозирала въззивна жалба против постановеното решение, в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение за търпените неимуществени и имуществени вреди. В жалбата се излагат доводи, че формираните от решаващия съд мотиви са в противоречие със доказателствата и установеното от фактическа страна по делото. Събраните доказателства не установяват въззивницата В. В. да е извършила противоправно действие, да го е извършила виновно и от това да са настъпили вреди за пострадалата С. Г.. Подробно са изложени съображения относно това дали е въззивницата В. е извършила деянието за което се твърди, че е довело до вреди за въззиваемата С. Г., дали то е противоправно и виновно.
Искането е решението да бъде отменено, а предявените искове от С. Г. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С. Г., в който се излага становище, че в тази част постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Съдът е формирал волята си след подробен анализ на събраните в хода на производството доказателства. Моли в тази обжалвана част решението да бъде потвърздено.
Съдът, след като констатира, че депозираните жалби са подадени в срок и са ДОПУСТИМИ.
При проверка на изложените в тях оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
2
Предявеният от ищцата – С. Г., пред РС – Търговище иск е за сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания претърпени на 15.06.2024 г., от противоправни действия на ответницата В. Г., както и иск за сумата от 2 377.83 лв., представляваща обезщетение за търпени имуществени вреди от същото противоправно деяние, свързани с лечението на пострадалата.
По фактите на спора съдът съобрази следното:
Не е спорно, че страните са съседи. Живеят в един имот- къща на два етажа с общ вход. Ищцата С. Г. живее на първия етаж, а ответницата със семейството си на втория.
Събраните пред първата инстанция писмени доказателства- множество сигнали до полицията, с искане за оказване на помощ и защита, подавани и от двете страните, свидетелстват, че от години отношенията между тях са крайно влошени. Част от сигналите са в период, предшестващ процесното събитие, други са след него, но те следва да бъдат обсъдени именно поради това, че свидетелстват за взаимоотношенията между страните, от което могат да се извлекат изводи относно случилото се и покрива ли то фактическия състав на непозволеното увреждане.
Твърденията в исковата молба са, че на 15.06.2024 година /като датата е уточнена в първото по делото съдебно заседание/ ищцата излизала от дома си около 20 часа, за да разходи кучето си. Стълбището до входната врата на нейното жилище било мокро, при което тя се подхлъзнала и паднала.
Изпитала силна болка в областта на гърдите и коляното на десния крак.
Въпреки болката през нощта с автобус пътувала до град София, защото вече имала закупени билети. На сутринта нейни близки я посрещнали и я откарали в болница Пирогов. Там след извършени рентгенови изследвания лекарите установили счупване на деветото ребро в дясно и контузия на дясното коляно.
Твърденията относно получените травми се доказват от приложените по делото амбулаторни листи от извършени на 16.06.2024 година прегледи. Сама тя отказала да бъде хоспитализирана.
Данни относно начина, по който ищцата е получила установените се съдържат единствено в показанията на свидетеля св. А. М. А. Този свидетел живее на семейни начала от няколко години с ищцата. Първоинстанционният съд е приел показанията му за достоверни, без да обсъди дали не са дадени по 3 начин, по който да подкрепят твърденията на ищцата, с оглед неговата заинтересованост или не са продиктувани от враждата, която имат с ответниците. Показанията му могат да бъдат съпоставени с писмените доказателства, в частност с медицинските документи и назначената по делото медицинска експертиза, но само в частта, в която се отнасят до уврежданията на ищцата, както и относно състоянието на общите части в имота, които се ползват от двете семейства.
Свидетелят в показанията си твърди, че на 15 или 16.06.24 година около 20:00 часа ищцата излязла да разходи кучето им. Той чул, че тя вика и излязъл.
Видял, че била паднала на стълбите, а те били мокри. С помощта на негов приятел, който в този момент му гостувал, я вдигнали и помогнали да се прибере обратно у дома. През нощта я закарали до автогарата, като помогнали да се качи в автобуса за град С. Това, че през нощта на 15.06.24 година ищцата е пътувала до гр. С. свидетелства и приложения по делото билет за автобусен превод.
Никъде в показанията си обаче свидетелят не твърди, че е видял ответницата да мокри стълбите. Такова твърдение не се съдържа и в исковата молба. Нещо повече, твърди, че последната не поддържала добра хигиена в общите части, не чистела, не миела, не изхвърляла боклука. Поддръжката на хигиената в общите части се правела от нейната баба, когато и идва на гости и от майката на съпруга свидетелката Ф. А. Свидетелката твърди, че тя единствено е миела стълбите в общите части, тъй като В. се грижела за бебето, което тогава е било на един месец и не е имала никакво време за това.
Свидетелката живее и работи в чужбина и поддържа стълбището само когато се прибере в България. Показанията на свидетелите А. И Ф. А. напълно кореспондират относно тези факти, независимо, че те са свидетели на двете насрещни страни и са в близки отношения със свидетеля, който ги е посочил.
Поради това показанията им в тази част следва да бъдат ценени. Тези показания на свидетелите се потвърждават и от свидетелката И. И., единствения незаинтересован свидетел.
От показанията св. И. И., се установява, че от както страните са съседи имат непрекъснати разправии относно ползването на общите части. Ищцата не разрешавала да се влиза в имота, имала стари вещи, които пречели на ответницата и семейството да ползват общите части. За да създава
4 проблеми ищцата често пускала кучетата си във входа, мокрела стълбите, заливала вещите на ответницата с белина и масло.
Както беше споменато по-горе отношенията между страните са крайно изострени и в тази връзка почти ежедневно между тях възникват разногласия и разправии, които в по-голямата си част са провокирани от ищцата.
В крайна сметка показанията на всички разпитани по делото свидетели не допринасят за разкриване на авторството на деянието, но свидетелстват, че между страните действително отношенията са изключително обтегнати.
За установяване на уврежданията на ищцата по делото е била назначена съдебномедицинска експертиза. Съгласно нея, ищцата е получила счупване на девето ребро в дясно и контузия на дясното коляно. Претърпяла е силни болки от счупването и увреждането на коляното, като възстановителния период на такива травми е 25 до 30 дни. Такива травми, освен по начина описан от пострадалата, съгласно експертизата могат да бъдат получени и при ПТП, както и при нанесени удари с юмруци и ритници в областта на гръдния кош. От експертизата не може да се установи категорично, че нараняванията са получени по начина, по който са описани от пострадалата, още по-малко може да се установи авторството на уврежданията.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Спорът в настоящото производство е налице ли са основания за ангажиране на отговорността на ответницата.
В тази връзка съдът съобрази, следното:
Отговорността на ответницата по чл. 45 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано виновно и противоправно действие от нейна страна, при което са причинени уврежданията на ищцата. Спорът е авторство на увреждането. В тази връзка по делото са събрани единствено косвени доказателства, с оглед на това, че няма очевидци на случилото се.
Медицинската документация относно уврежданията също са косвени доказателства относно това, че точно на този ден пострадалата е получила такива. Дори и косвените доказателства по делото преценени в тяхната съвкупност и последователност не водят до категоричен и несъмнен извод, че уврежданията на ищцата са причинени именно от действията на ответницата, още по-малко те да са противоправни такива. Твърденията са, че в този час в къщата не е имало други жени, но това не води до извод, че ако стълбите са 5 били мокри, то точно ответницата е изливала водата. Напълно възможно, ако не проявиш нужното внимание, докато слизаш по стълби да паднеш било поради подхлъзване, било поради загуба на равновесие, без те да са мокри.
Доколкото в къщата е имало и други хора, дори и съпругът на ответницата и с оглед на лошите съседски отношения, и липсата на доказателства, не може да се направи категоричен извод за авторството на деянието, че то е противоправно, още повече, че самата ищца в исковата си молба не твърди, че точно ответницата е изляла вода и е намокрила стълбището. По-скоро показанията на свидетелите косвено доказват, че ако стълбите са били мокри, то това не е дело на ответницата.
Поради горното, настоящата инстанция приема, че уврежданията на ищцата не са причинени от ответницита, което обуславя неоснователност на претенцията за обезщетение на търпените вреди.
Първоинстанционният съд е достигнал до други изводи, поради което решението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Поради изхода на спора на С. Г. следва да бъде осъдена да заплати на В.
Г. сторените пред първа инстанция и в това производство разноски. Пред въззивната инстанция разноските са в размер на 333.23 евро, от които 300 евро адвокатско възнаграждение и 33.23 евро /65 лв./, заплатена държавна такса завъззивната жалба. Пред първата инстанция, разноските са в размер на 408 евро /800 лв./, представляващи адвокатско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 49 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94b0b7ea-3506-42ac-a21d-6c5dbec9ca94