Акт от 09.06.2021, Административен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр. Сливен, 09.06.2021 год.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 408 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.53 от ЗКИР във вр.с чл.145 от АПК.

Образувано по възражение

(жалба) на Р.Г.К., против Уведомление изх. № 24-23842/05.10.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Сливен, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР и във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, по заявление вх. № 01-431943/23.09.2020 г., подадено от И.П.К. е извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти за имот с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта на гр. Сливен, касаещо вписване на П. Н. К.със съдебно решение по дело № 1207/14.03.2000 г. на Сливенския окръжен съд и Решение № 1/09.04.2001 г. на Поземлена комисия гр.

Твърдица. Промяната касае вписване като с.на имота Л.П.В. и П. Н. К.и заличаване като с.на н.на Г.Х. Н..

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Счита, че не са налице условията за изменение на кадастралния регистър на посоченото основание, тъй като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост, в кадастралния регистър се записвали данните на всички лица и документи. Моли съда да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание оспорващата в писмено становище поддържа жалбата. С молба от 23.02.2021 г. иска прогласяване нищожност на допуснатото изменение в КРНИ, без да сочи конкретно основание за това.

Ответникът по жалба

– Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Сливен, чрез п. си адв. Р. К. оспорва жалбата. Твърди, че към момента на издаване на оспорения административен акт, същия е съответствал на наличните доказателства. Процесният имот *** при постъпването на информацията от поземлената комисия бил вписан като собственост на П. Н. К.. По заявление на Д.Х.Х., като н. на Г.Х. Н. е поискал от СГКК промяна на данни в кадастралните регистри, като приложил единствено и само решение за възстановяване правото на собственост от 29.06.1999 г. със заверка от общинска служба по земеделие. Поради липсата на каквито и да било други данни към този момент, служителят, който обработвал постъпилото заявление, приел, че има грешка във вписаните данни в кадастралните регистри и че това решение съдържа по-актуална информация, поради което е извършил корекцията на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, като приел, че коригира техническа грешка. След този момент Н. на Г.Х. Н. прехвърлили свои ид.ч. на Л.В., за което били представени в СГКК и пред съда съответните нотариални актове. Въз основа на представените от Л.В. *** са извършени и съответните корекции на данните в кадастралните регистри. Едва със заявление от 23.09.2020 г. от И.П.К., е инициирано изменение в кадастралната карта, при което е представено съдебно решение № 1207 от 14.03.2000 г. След извършено разследване и установяване причината за извършената корекция, се установява, че направената през месец март корекция и вписване на Н. на Г.Х. Н. като с.на имот 63.47 е неправилно извършено към онзи момент. Въз основа на представените документи СГКК гр. Сливен е установила, че следва да бъде направена съответната корекция съобразно документите за собственост, поради което е и извършена с оспореното уведомление, като Н. на Г.Х. Н., записани под номер 2 в кадастралните регистри, са коригирани като такива с името на П. Н. К., като са посочени неговите документи за собственост. Л.П.В. като с. не е можело да бъде заличен, тъй като притежавал съответните документи, легитимиращи го като с. на ид.ч. от процесния имот.

Заинтересованите страни Л.П.В., М.Г.Г., Г.П.Х., Е.П.Х., К.Д.Н.. П.К.Й.Д.К.П. и Д.К.П., редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованите страна

– М.Д.Х., Р.П.Х. и Л.Ц.Х., призовани по реда на чл.18а ал.9 от АПК, чрез о. си п. адв.М.Р. счита, че подадената жалба е основателна.

Съществувал спор за собственост относно процесния имот и промяната в КР следвало да се извърши след разрешаването му.

Заинтересованата страна – И.П.К., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява п. и адв. Б.Р., който счита жалбата за неоснователна. Заявява, че СГКК гр. Сливен, въз основа на представените допълнително доказателства, законосъобразно е коригирала допуснатата неточност в регистъра и е заличила Н. на Г.Х. Н., като с..на процесния имот 063047. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение на СлОС от 2000 г. в ПК Твърдица е извършена съответната промяна в собствеността на имотите и са издадени съответните решения от 2001 г., относно П. Н. К.и Г.Х. Н.. Моли съда да отхвърли подадената жалба. Претендира за направените по делото разноски.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата Р.Г.К. и заинтересованите страни М.Г.Г., Г.П.Х., Е.П.Х., М.Д.Х., Р.П.Х. и Л.Ц.Х. са н.на Г.Х. Н., б.ж. на с.Б., община Т., п. на *** г. съгласно удостоверение за н.№ 88/12.11.2020 г. (л.80)

Заинтересованите страни И.П.К., К.Д.Н., П.К.Й., Д.К.П. и Д.К.П. са н.на

П. Н. К., б.ж. на с.Б., община Т., п. на *** г. съгласно удостоверение за н.№ 57/17.09.2020 г. (л.74)

Административното производство е образувано по заявление вх.№ 01-431943-23.09.2020г., подадено от И.П.К. до Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Сливен за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) за имот с идентификатор *** по одобрената кадастралната карта на гр.Сливен, касаещо вписване на П. Н. К.със съдебно решение по дело № 1207 от 14.03.2000 г. на Сливенски окръжен съд и Решение № 1 от 09.04.2001 г. на ПК - гр.Твърдица.

Заявителката е счела, че в КРНИ на с.Б. общ.Твърдица следва да се отразят промени относно поземлен имот *** с. Б., м. А., вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП Нива, площ 18808 кв. м, стар номер 063047, като е представила удостоверение за Н. на П. Н.

К., Решение № 1 от 09.04.2001 г. по преписка № 01325 от 21.02.1992 г. на Поземлена комисия Твърдица и Решение от 14.03.2000 г. по гр.дело № 1207/1999 г. на Окръжен съд Сливен. (л.25-35)

Въз основан на тези доказателства административния орган издал оспореното уведомление, с което на основание чл. 53, ал.1, т.3 от ЗКИР и във връзка с чл.53, ал.2, от ЗКИР от Началника на СГКК Сливен е одобрено исканото изменение относно Поземлен имот ***, м. А., с. Б., вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП Нива, площ 18808 кв. м, стар номер 063047, като Н. на Г.Х. Н., съгласно Решение 3.01 от 29.06.1999 г. на ОСЗ – Сливен са заличени като с., а на тяхно място е вписан П. Н.

К., съгласно съдебно решение № 1207 от

14.03.2000 г., издаден от СлОС; Решение на ПК по чл.

17, ал. 1 от ЗСПЗЗ (чл.27 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № 1 от 09.04.2001г.. Като с. на този имот е останал записан Л.П.В., съгласно Нотариален акт № 112 том VI peг. 1678 дело 918 от 09.04.2020г., издаден от Служба по вписванията гр.Сливен.

Към момента на създаване на КК и КР на с.Б., община Твърдица (2020 г.), ПИ с идентификатор *** е отразен като собственост на Н. на П. Н. К.. Видно от справка от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ за землището на с.Б., като с.на имот 063047 са записани Н. на П. Н. К., с документи за собственост Решение по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ (чл.27 от ППЗСПЗЗ) № 1 от 09.04.2001 г. и съдебно решение по чл.25 ал.6 от ППЗСПЗЗ със скица, № 1207 от 14.03.2000 г., издаден от СлОС. (л.237) Въз основа на заявление вх.№ 01-128342 от 11.03.2020 г., подадено от Д.Х.Х. до СГКК е поискано нанасяне на промени в КРНИ относно няколко имота включително и поземлен имот ***, м. А., с. Б., вид собств.

Частна, вид територия Земеделска, НТП Нива, площ 18808 кв. м, стар номер 063047, съгласно Решение № 3.01 от 29.06.1999 г. по преписка № 01367/21.02.1992 г. на Общинска служба по земеделие гр.Сливен. (л.256-264) По делото липсва административен акт, с който да е одобрено исканото изменение, но от обясненията на пълномощника на ответника, става ясно, че същото е извършено като поправка на техническа грешка. Въз основа на тази поправка, като с.на ПИ с идентификатор *** са записани Н. на Г.Х. Н.. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот Акт № 112, том VI, дело № 918/2020 г., вписан в СВ с Вх. per. 1671 от 09.04.2020 г. Д.Х.Х. дарил на Л.П.В. ¼ идеална част от единадесет поземлени имота, включително и от ПИ с идентификатор ***. Въз основа на заявление вх.№ 01-158060 от 13.04.2020 г., подадено от Л.В. до СГКК е поискано нанасяне на промени в КРНИ относно придобитите по дарение имоти включително и поземлен имот *** (л.265-271).

С нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти Л.П.В. придобил от Р.П.Х., М.Г.Г., М.Д.Х., Е.П.Х. и Г.П.Х. още 16/32 идеални части от процесния недвижим имот. (л.291-305) Въз основа на заявление вх.№ 01-466241 от 09.10.2020 г., подадено от Л.В. до СГКК е поискано нанасяне на промени в КРНИ относно придобитите имоти включително и поземлен имот *** (л.289-290).

Горната фактическа обстановка е несъмнена, тя е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изявленията на страните.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Оспореният административния акт е съобщен на оспорващата на 12.10.2020 г. (л.18), а жалбата е подадена по пощата на 30.10.2020 г., (л.7) Доколкото в оспорения административен акт липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то следва да се направи извода, че жалбата е подадена в срока по чл.140 ал.1 от АПК. Оспорващата като н. на Г.Х. Н. е страна в производството по издаване на оспорения административен акт, поради което притежава непосредствен правен интерес от оспорването.

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

Кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните регистри. Съгласно чл.2 ал.2 т.1 от ЗКИР кадастърът обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се допуска в случаите и при условията, изчерпателно посочени в специалния ЗКИР.

В разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР е посочено, че измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; 2. отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6; 3. констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Според ал. 2, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал.

1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. От изложеното се налага извод, че процесното изменение е постановен от компетентен орган. Актът не е нищожен поради липса на материална или териториална компетентност у издателя.

Съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР измененията на основание чл. 53 от ЗКИР, се извършват без издаване на изрична заповед за изменението, независимо от това извършването на действията по изменение на КК и вписване в КР, по смисъла на чл. 21 АПК притежава белезите на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Спазено е изискването за форма, като същия е и надлежно мотивиран. В този смисъл е неоснователно искането на оспорващата за прогласяване на неговата нищожност.