Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 07.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 36/2026
Вид
Решение № 162
Подписан
07.05.2026
В сила
20.06.2026
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Красимира Димитрова Ванчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 193, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 195 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 195, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4 · Закон за храните
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 327, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000036 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „РОНЗА ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК 203321287, гр. Пловдив въззивна жалба против постановеното по т. дело № 277/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, решение рег. № 395 от 13.10.2025 г. в частта, с която са отхвърлени предявени от „РОНЗА ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК 203321287, гр. Пловдив, бул. „6 септември“ № 152, ап. 3-4 Б против „ДИЕС БРАНДС“ ООД, ЕИК 202255770, гр. Пловдив, ул. „Уста Генчо“ № 9, ап.6 за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 101 751, 12 лв. равняваща се на разликата между претендираните с исковата молба 110 435, 52 лв. и присъдените 8 684, 40 лв., която сума съставлява цена на консерви с постни лозови сарми с ориз – класик от по 2 кг, 55 бр./кутия дължима по договори за продажба удостоверени във фактури № 395/21.02.2023 г. и № 397/27.02.2024 г. и „РОНЗА ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК 203321287, гр. Пловдив е осъдено да заплати на „ДИЕС БРАНДС“ ООД, ЕИК 202255770, гр. Пловдив сумата от 5 436, 04 лв. направени в производството пред Пловдивския окръжен съд разноски по съразмерност.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и 1 незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска и за този размер.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 10.05.2024 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „РОНЗА ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК 203321287, гр. Пловдив против „ДИЕС БРАНДС“ ООД, ЕИК 202255770, гр. Пловдив искова молба.

В обстоятелствената част на същата се говори, че страните били в търговски отношения от 2020 г. Те били свързани с това, че ответникът заявявал за закупуване и закупувал от „Ронза Европа“ ЕООД в качеството му на продавач множество стоки, брандирани със собствена на купувача марка „Реколта“. Сключените сделки с този предмет били удостоверявани с фактури.

Всички те били разплатени, с изключение на четири броя фактури издадени през 2023 г. Относно комуникацията между страните е подчертано, че тя била осъществявана чрез телефонни разговори или с размяна на електронни съобщения по вайбър или електронна поща.

Четирите фактури били с №№ 395/21.02.2023 г., № 397/27.02.2023 г., № 427/30.11.2023 г. и № 428/04.12.2023 г. С тях се удостоверявало, че „Ронза Европа“ ЕООД продава на „Диес Брандс“ ООД заявени от последния стоки постни лозови сарми в консервни кутии и лозови листа в бидони. Общата цена на същите била 220 926 лв. с ДДС. Условията за доставка били EX WORKS фабриката на ищеца в гр. Ш. Купувачът взел стоките със собствено превозно средство, което било удостоверено от съставените към всяка фактура товарителници, както следва:

- за фактура № 395/21.02.2023 г. - товарителница 00000809 от 21.02.2023 г.,

- за фактура № 397/27.02.2023 г.- товарителница 00000816 от 27.02.2023 г.,

- за фактура № 427/30.11.2023 г. - товарителница 00001626 от 30.11.2023 г. и

- за фактура № 428/04.12.2023 г.- товарителница 288649 от 04.12.2023 г.

Срокът за плащане на цената по фактурите бил 30 дни от датата на 2 товарене, но плащане в същия не било извършено от купувача по нито една от тях.

В исковата молба се споменава и за проведена между управителите на двете дружества кореспонденция за намаляване цената на стоките описани в две от фактурите поради отклонение в качеството. Във връзка със същата било постигнато съгласие за намаляване цената на стоките по фактури № 395/21.02.2023 г. и 397/27.02.2023 г. с общата сума от 79 278, 48 лв. с ДДС. В тази връзка от страна на ищеца като продавач и доставчик били издадени две кредитни известия. Едното било с № 0000000429/ 20.12.2023 г. и касаело първата фактура, а другото с № 0000000429/ 20.12.2023 г. и се отнасяло за втората.

Плащане по фактурите и след издаване на кредитните известия не било направено.

Това станало причина дружеството ищец чрез управителя си да отправи на 01.02.2024 г. чрез електронни съобщения изпратени на ел. поща и по вайбър до дружеството ответник чрез управителя му покани за плащане.

Отговор на същата бил получен по вайбър на 01.02.2024 г. С него се потвърждавали задълженията на ответника към ищеца по четирите фактури в общ размер от 141 647 лв. и е заявено, че ще се започне плащане в срок до 910 дни. така в края на м. февруари била платена сумата от 31 212 лв.

Това плащане и изявленията на ответника в споменаваната по- горе кореспонденция още веднъж се сочат като извършено от него потвърждение на задължението му споменаваните до тук фактури.

Плащания на остатъка не последвало , което принудило ищеца да отправи още една писмена покана на 27.03.2024 г. Същата обаче отново не дала желания резултат.

На тази база е отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 110 435,52 лв. с ДДС ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. За същата е посочено, че представлява дължима цена на стоки по фактури № 395/21.02.2023 г. в размер на 58 307,76 лв., № 397/27.02.2023 г. в размер на 45 215,76 лв. и № 427/30.11.2023 г. в размер на 6 912 лв.

С молба от 28.05.2023 г.е уточнено, че плащането от 20.02.2024 г. в 3 размер на 31 212 лв. с оглед посоченото в платежното нареждане касае фактурата от 04.12.2023 г.

По отношение на останалите фактури, за които плащане липсвало и се търси с ИМ е заявено, че: фактура № 395/21.02.2023 г. е била с първоначално посочена цена на стоките по по същата в общ размер на 102 747, 60 лв. с ДДС, а след издаване на КИ за 44 439, 84 лв. с ДДС цената е 58 037, 75 лв. с ДДС., фактура № 397/27.02.2023 г е казано, че първоначално цената по същата е била в размер на 80 054, 40 с ДДС, а след издаване на КИ за 34 838, 64 лв. с ДДС цената е станала 45 215, 76 лв. с ДДС,

- фактура № 427/30.11.2023 г. е казано, че е с цена от 6 912 лв. с ДДС.

С подадения в срок отговор ответното дружество не оспорва, че страните са били търговки отношения и това, че във връзка със същите са издадени посочените в ИМ четири на брой фактури. Не е оспорено получаването на описаните в тях стоки, воденето на електронна кореспонденция между страните, издаването на кредитните известия към първите две фактури, плащането на цената по удостоверената с фактура № 482 от 04.12.2023 г. продажба, както и липсата на такова относно цената в размер на 6 912 лв. с ДДС дължима по удостоверената с фактура № 427 от 30.11.2023 г. продажба на лозови листа в бидони.

Признато е и наличието на задължения за плащане във връзка с процесните правоотношения в размер на 8 684, 40 лв. равняващи се на сбора от на цената на 27 бр. евро палети в размер на 615, 6 лв. с ДДС и на лозови листа в бидон в размер на 655,20 лв. с ДДС предмет на фактура № 395 от 21.02.2023 г., на сумата от 501, 60 лв. с ДДС цена на 22 бр. палети по фактура № 397 от 27.02.2023 г. и на сумата дължима по фактурата от 30.11.2023 г. в размер на 6 912 лв. с ДДС.

За сумата от 101 751,12 лв. с ДДС равняващи се на разликата между претендираните 110 435, 52 лв. с ДДС и признатите за дължими 8 684, 40 лв. с ДДС е изразено становище за неоснователност на исковите претенции.

Уточнено е, че тази сума се равнява на цената на фактурирани лозови сарми с ориз класик 2 кг. /55 бр. в кутия, от които с фактура № 395/21.02.2023 г. 9 720 4 бр. , а с фактура № 397/27.02.2023 г., 8700 бр., т.е. общо 18 420 бр. консерви.

По повод на оспорването е посочено, че дружеството ищец има за основен предмет на дейност консервиране на храни като производствената му база била в гр. Ш. Ответникът пък се занимавал с разпространение на консерви под собствен бранд „Реколта“ и под частни марки на клиенти, както и с търговия на захарни изделия. Основни клиенти му били търговските вериги „Метро“, „Кауфланд“, „Лидл“, „Билла“ в България, Румъния и Сърбия.

С оглед търговските им занимания много често ответникът поръчвал на ищеца стока с етикет „Реколта“, която продавал на търговци на едро. През 2023 год. управителят на ищцовото дружество уведомил управителя на ответника, че ще преустанови производството и поискал съдействие за продажбата на стоката, с която разполагал. Част от доставените консерви били с етикети на марката „Реколта“, а друга не била с етикет. Обичайната сезонност на конкретната стока /постни сарми/ била около Коледа, Нова година и Великден.

След получаване на стоката мостри от нея били изпратени на клиенти в други държави. Коментарът на клиентите бил, че листата на сармите са по-твърди от обичайното. Твърдостта им била признак, че изминало повече време от момента на производството. Заради тази констатация управителят на „Ронза Европа“ ЕООД дал указания за претопляне на сармите, за да се подобри структурата им. Относно намаляването на цената на консервите удостоверено в кредитните известия се казва, че било направено за покриване на разходите за това претопляне.

След същото била извършена доставка на консерви със сарми на клиенти в Гърция и Германия. Последните установили, че сармите били обвити в плътно бяло вещество, което изглежда като нишесте. По тази причина отказали за получат стоката, като я върнали обратно. „Диес Брандс“ ООД потърсил мнение от други свои доставчици на сарми и лозови листа.

Тяхното мнение било, че проблемът от една страна е в типа на използвания ориз, а от друга, че продуктът бил с невярно отразен срок на годност и сармите са произведени преди повече от две години. На трето место му казали, че използваните листа били от червено грозде, което не било подходящо за сарми поради структурата и високото съдържание на танини. По повод на тези недостатъци в отговора е изразено становище, че ищецът бил наясно, тъй като сам бил производител и знаел какви продукти е вложил, а и по отношение на продукта били правени предходни рекламации, при които съобщил, че 5 използваният ориз съдържа по-голямо количество нишесте, на което се дължал външният вид на сармите.

На база изложеното е направено твърдение, че външният вид на стоката я правела негодна според разпоредбите на чл. 4 от Закона за храните, чл. 14 от Регламент № 178/2002 г. на ЕП и Съвета и множество други норми от европейското и местно законодателство.

Посочено е, че в началото на 2024 г. след връщане на консерви със сарми от клиенти на ответника в телефонен разговор било поискано от ищеца да замени стоката с друга, годна за продан. В този смисъл била изпратена и нотариална покана на 17.06.2024 г. Продавачът оспорил твърденията на купувача, като ги определил като неверни, уронващи доброто му име и търговска репутация. По повод на това последно твърдение в отговора е посочено, че всъщност не ищеца, а ответника търпи репутационни вреди продавайки некачествени консерви. В подкрепа на твърденията, че ищецът произвежда консерви с постни сарми с лошо качество е посочено, че възражения като тези на ответника са имали и други търговци закупили консерви с постни сърми през 2021 г.- „Ирида експрес“ ООД и „Дерони“ ООД .

На база изложеното е направено възражението, че ответникът като купувач не дължи стойността на стоката постни сарми с ориз - Класик, 2 кг., тъй като тази стока била с недостатъци, заради които е негодна за употреба и продажба.

В ДИМ по повод защитните възражения за липса на задължение за плащане на цената поради продажбата на стока, която е негодна за употреба е посочено, че страните са водели разговори с оглед проблеми в качеството на стоките след закупуването им. В хода на същите е постигнато съгласие за намаляване на цената по тази причина с общата сума от 78 278, 48 лв. т.е. с 44 %, за което са издадени и двете цитирани в ИМ кредитни известия. Тази сума според ищеца имала характер на компенсация/обезщетение/ за отклоненията в качеството на консервите с лозови сърми.