Решение № 1437 от 19.06.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1437

Перник, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА административно дело № 20267160700186 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. В. И. [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Г. Б. - АК Перник срещу Заповед № 26-1920-000013/24.03.2026г. издадена от К. Н. А., на длъжност полицейски инспектор в 01 РУ Перник към ОДМВР – Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че на посочената дата е управлявал собственото си МПС, но не е бил след употреба или под въздействието на наркотични вещества. Оспорва резултатите от техническото средство като „фалшиво положителни“, като твърди, че именно поради това е дал кръвна проба.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б.. Поддържа жалбата, моли същата да се уважи и да му бъдат присъдени сторените разноски.

В съдебно заседание ответникът по жалбата се представлява от гл. юрисконсулт В.. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт (ЗППАМ) е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 4218219/24.03.2026г.

От фактическа страна се основава на това, че на 24.03.2026г., около 14:45ч. в [населено място], община Перник, републикански път III 605 километър 2.1. с посока на движение от [улица]по път III 605 към главен път I-6 водачът С. В. И. е управлявал собствения си товарен автомобил Н. Н. с рег. № [рег. номер] като при извършената проверка на републикански път III 605 пред номер 39 с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARМВ 0048 e отчетен положителен резултат в 14:59ч. за кокаин с проба № 00391. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 303302 до ЦСМП Перник. Прието е, че водачът е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП на С. В. И., при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същия управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози и е наложена принудителна административна мярка – "прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

В хода на съдебното производство, като писмени доказателства е приета представената от ответника административна преписка, както и лабораторни резултати от извършени на 18.05.2026г. изследвания на урина на С. В. И. от частна лаборатория с отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества. Прибщено като доказателство е и протокол за извършена токсикохимична експертиза от Национален институт по криминалистика № 26/ТКХ – 165 от 17.04.2026 г. на С. В. И.. От заключението на същата е видно, че вследствие на представени за изследване биологични проби /кръв/ от С. В. И. е било установено наличие на бензоилекгонин, метаболит на кокаин, включен в списъците – приложения от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. Присъствието на специфичен метаболит – бензоилекгонин, доказва употребата на наркотичното вещество кокаин.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Жалбата против Заповед № 26-1920-000013/24.03.2026г. издадена от К. Н. А., на длъжност полицейски инспектор в 01 РУ Перник към ОДМВР – Перник, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 година на директора на ОДМВР - Перник са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР Перник да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, като в т. 11 са делегирани правомощия на полицейските инспектори в звената „Патрулно –постова дейност“ в сектори и групи ОП към РУ при ОДМВР – Перник. Представена е служебна бележка за заеманата длъжност от издателя на акта към датата на ЗППАМ, като от нея е видно, че К. Н. А. заема длъжност полицейски инспектор в група “Патрулно –постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ при ОДМВР – Перник.

Процесната заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че водачът е управлявал под въздействието на наркотични вещества или техни аналози /кокаин/, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Правното основание за налагане на конкретната принудителната административна мярка е чл.171,т. 2А б."б" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предприемат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година".

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл.171,т. 2А б."б" от ЗДвП хипотези, а именно – водачът управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Редът, по който се установява употребата от водачи на наркотични вещества или техни аналози, е посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста (чл. 3а от Наредбата).

В случая показанията на техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена кръвна проба за химическо изследване. При наличието на оспорване на резултатите от дрегера и вземане на биологични проби от кръв, законодателят е предвидил, именно резултатите от изследването на посочените биологични проби да са определящи. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: "При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв". От представената по делото експертиза на Н. – МВР се установява, че в кръвната проба на жалбоподателя са открити наркотични вещества, включени в Списък I, приложение 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, т. е. според изследването на кръвната проба жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката и съответно на съставяне на АУАН. Изрично е подчертано в чл. 23, ал. 2 от посочената наредба, че изследването на иззетите кръвни проби се прави за наличие на наркотични вещества или техни аналози, включително за техни метаболити, доказващи употребата им. Присъствието на специфичен метаболит – бензоилекгонин, доказва употребата на наркотичното вещество кокаин.

Химико – токсикологичното изследване на кръвна проба е представено до приключване на съдебното дирене, поради което на основание чл. 142, ал. 2 от АПК съдът преценява, че то потвърждава установените факти от ответника, а именно че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози на 24.03.2026г. Представените резултати от частна лаборатория не се релевантни, тъй като на първо място изследването е на урина, а не на кръв, второ, извършени са два месеца след датата на нарушението, трето, лабораторията не е сред лимитативно изброените лаборатории в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., които имат правомощия и компетентност да изследват пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2. Поради това наличието на наркотични вещества у жалбоподателя, установено чрез техническото средство и при изследване на биологичните проби, които е дал на 24.03.2026 г. от съдебно-химическата експертиза, не бе оборено от жалбоподателя, поради което извода за осъществено от него на 24.03.2026г. управление на МПС в нарушение на забраната в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е обоснован и правилен.

На последно място, настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /и то временно – за определен срок, минималния, предвиден в закона/ препятства възможността за водача да управлява същото по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. война на пътя.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Перник /юридическото лице, в чиято структура се намира органа, издал оспорената заповед/ направените по делото разноски в минимален размер на 102, 26 евро – юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от Граждански процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.