Решение № 148 от 18.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. гр. Хасково, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20245640200499 по описа за 2024 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – В. В. С. от **********, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №24-1253001129/07.05.2024г. на Началник група към ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 03.03.2024г. в 16:00 часа, в гр.Хасково на ул.“Банска“ в посока към бул.“България“ управлява лек автомобил „*********“, с рег.№ *********, собственост на К.Б.Г., като водача отказва да бъде изпробван за наличие и употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. номер ARNA-0174. Издаден талон за медицинско изследване с номер 0158159, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено адм.наказание „Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Изложил е доводи за незаконосъобразност и необоснованост на същото, като моли да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Упълномощеният процесуален представител поддържа жалбата, представя допълнителни гласни доказателства- чрез воден свидетел, счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неустановеност на описаното нарушение, излага доводи за липса на субективен елемент, незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление, пледира за отмяната му.

1

ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник група към ОД-МВР-Хасковоредовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 03.03.2024г. полицейските служители Д. Д. и Ц. Б. изпълнявали служебните си задължения, като били позиционирани на ул.“Банска“ в гр.Хасково и извършвали проверки на преминаващите по улицата МПС.

Около 16ч. същите спрели за проверка движещият се по ул.“Банска“ в посока към бул.“България“ лек автомобил. При извършената такава установили, че автомобилът е „*********“, с рег.№ ********* и се управлява от настоящият жалбоподател В. С.. При разговора с него установили мирис на алкохол и предложили на водача да бъде тестван с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ № ARNA-0174. Последният отказал да бъде тестван с техническото средство, за което му бил издаден талон за медицинско изследване №0158159.

Било съобщено на водача, че ще бъде тестван и за евентуална употреба на наркотични вещества, като за целта бил отведен в сградата на РУ-МВРХасково, където се съхранявало техническото средство за установяване на наркотични вещества.Водачът С. придружил полицейските служители до сградата на РУ-МВР-Хасково и там бил тестван с техническо средство, което отчело наличието на наркотични вещества в организма му. Водачът С. посетил ЦСМП-Хасково, където дал кръв за изследване.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение № GA 1197008 от 03.03.2024г., в който акт бил описан отказа на водача С. да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и предметното на делото наказателно постановление №24-1253-001129/07.05.2024г. на Началник група към ОДМВР-Хасково, с което за отказа на водача да бъде изпробван за наличие и употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. номер ARNA-0174, за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено адм.наказание „Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. В диспозитива на наказателното постановление е допълнено, че не е взета кръвна проба и наказанието се налага за отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол в издишвания от водача въздух с техническо средство описано в АУАН.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 06.06.2024г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е получена в съда на 07.06.2024г. – т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение GA 1197008 от 03.03.2024г., наказателно постановление №24-1253-001129/07.05.2024г. на Началник група към ОДМВР-Хасково, показанията на актосъставителя Д. Д., на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта Ц. Б., на водения от процес.представител на жалбоподателя свидетел А.П., които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и 2 кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение GA 1197008 от 03.03.2024г. като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, изключвайки следното допуснато процесуално нарушение: - не е отразена длъжността на нарушителя. Това нарушение на закона не се явява съществено, досежно констатациите в акта.

Съществено в случая е да се отбележи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е описано правилно извършеното от водача С. нарушение- съответстващо в неговата текстова и цифрово изписана част.

При издаването на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно постановление като цяло са спазени процесуалните правила, като правилно е приложен и материалния закон.

Но са налице и допуснати нарушения при описването на мястото на нарушението, като при издаването на наказателното постановление са констатирани съмнения относно наличието на субективен елемент при извършването на нарушението.

Съгласно показанията на св.Д.Д. и на св.Ц.Б., водачът С. е бил спрян за проверка, управлявайки гореописания лек автомобил по ул.“Банска“ в гр.Хасково.

Проверка в картите за местоположението на улиците в гр.Хасково установява, че ул.“Банска“ е дълга над един километър, от двете й страни е налице застрояване и има съответните поставени номера. В случая обаче не е посочен конкретен номер на улицата, на който е бил спрян водачът. Т.е. нарушението е могло да бъде извършено на всеки един номер от еднокилометровата улица, без да е ясно точно къде. Описанието, че е управлявал автомобила си в посока към бул.“България“ не внася яснота в мястото на извършване на нарушението, а напротив- внася допълнителна неточност в описанието, доколкото при движението и в двете посоки по тази улица и по два различни маршрута се стига все до бул.“България“.

Следва да се отбележи, че за да е установено и доказано едно административно нарушение е необходимо същото да е установено като време, място и начин на извършването му и да е безспорно установен нарушителят. В случая мястото на извършване на описаното нарушение не е достатъчно конкретизирано, като по този начин е допуснато процесуално нарушение, което се отразява на правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място- действително, тестването на един водач за евентуална употреба на наркотични вещества няма забрана да се осъществи в сградата на 3 полицейското управление. Показанията на св.Д. и на св.Б. са в тази насокаслед като на водача С. е предложен тест с техническо средство за алкохол и същият е отказал, му е бил издаден талон за медицинско изследване и е бил отведен в сградата на РУ-МВР-Хасково, за да бъде тестван с техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества. След като е бил тестван с техническо средство и същото е отчело употреба на наркотични вещества, водачът се е явил в ЦСМП-Хасково за даване на кръвна проба.

Съществено е обаче да се отбележи, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съчетаваща в себе си нарушена материална норма и санкционна такава, въз основа на която се налага адм.наказание, регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административно-наказателна отговорност на водачите на МПС, а именно: 1. отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, или 2. неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. След отказ за извършване на проверка с техническо средство, само изпълнение на предписанието за лабораторно изследване може да заличи обществено-опасните последици на отказа и водачът не следва да бъде наказван за отказ, а дали ще бъде ангажирана отговорността му за управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества зависи от валидността на изследването и резултатите от него. В случая водачът С. е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като му е бил издаден талон за медицинско изследване.

Последва отвеждането му в РУ-МВР-Хасково, където е бил тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и му е бил издаден талон за медицинско изследване. Същият се е явил в ЦСМП-Хасково, където е дал кръв за изследване. Т.е. следва да се проследи налице ли е заличаване на обществено-опасните последици от отказа да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол чрез даването на кръвна проба за химическо изследване или не.

Текстово е описана само първата хипотеза- отказ на водача С. да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. В същото НП обаче по-долу са описани и двете отделни хипотези на адм.нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно отказ на проверка с техн. средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, и неизпълнение на предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.

Адм.-наказващият орган има право да прецени коя от двете хипотези на едно адм.нарушение е осъществена и да прецени за кое от установените нарушения да наложи наказание. Но това следва да стане при съответствие на установена фактическа обстановка с разпоредбата на нарушена материална норма и отнесени към правилната санкционна норма. В случая доколкото са предвидени две хипотези на това нарушение, се е получило описание на едното адм.нарушение, по-надолу и на двете предвидени форми на нарушението, а в диспозитива на НП е допълнено, че не е взета кръвна проба и наказанието се налага за отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол в издишвания от водача въздух с техническо средство описано в АУАН.

Тук следва да се отбележат показанията на воденият свидетел А.П., според който същата вечер- на 03.03.2024г. е бил в ЦСМП-Хасково, за да му бият 4 инжекция и случайно видял жалб.С., от когото разбрал, че му взели кръв за изследване за употреба на наркотици и алкохол. Т.е. видно от показанията на този свидетел, са налице данни за убеждение у водача, че е дал кръв за изследване както за наличието на наркотични вещества, така и за наличието на алкохол. Видно от показанията на разпитаните полицейски служители, действително жалбоподателят е бил отведен до ЦСМП-Хасково и е дал кръв за изследване. Показанията на свидетеля А.П. обаче, внасят съмнения относно наличието на субективен елемент при извършването на твърдяното нарушение. Доколкото осъществяването на едно от двете действия, които законът вменява на проверяваните водачи при такава проверка- а именно тестването с техническо средство и/или даването на кръв за химическо изследване, погасява осъществен състав на която и да било форми от адм.нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, то в случая безспорно е, че водачът е отказал тестването с техническо средство за употреба на алкохол. Но са налице и доказателства, че същият е дал кръв за химическо изследване, а от показанията на свидетеля А.П. се установява, че жалбоподателят е бил с убеждение, че дадената от него кръв е както за употреба на наркотични вещества, така и на алкохол.