Решение № 17 от 08.04.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Тополовград, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20232320100265 по описа за 2023 година да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на ********** с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от Кмета Б.П.Б., чрез пълномощник адв.М.К.а от АК - Ямбол, против Е. П. П. от с.**********

Твърди се в исковата молба, че на 19.09.2007 г. е сключен договор за извършване на допълнителни строително-ремонтни работи на обект „ремонт на преливника на язовир Луков дол“ в землището на с.У., общ.Т., съгласно който възложителя се е задължил да заплати на изпълнителя сумата 23363,73 лева, без ДДС, като 50% от тази сума е следвало да бъде платена авансово в срок от 7 работни дни от датата на подписване на договора, след представяне на оригинална фактура. Възложителя в лицето на ********** се твърди, че е изпълнил задължението си като е направил авансовото плащане в размер на 11682 лева, след представена фактура с преводно нареждане на 19.09.2007 г.

Въпреки това, изпълнителя по договора не е извършил никакви СРР в срока на договора и това е констатирано от служители в отдел ТСУС при ********** с констативен протокол от 22.10.2007 т. Твърди се в исковата молба, че Общината е правила многобройни опити да се свърже с ЕТ за да се 1 уредят извънсъдебно договорните отношения, изпратена е била и нотариална покана, но не е последвала никаква реакция и тъй като в одитен доклад на Сметната палата от 2021 г. е констатирано неизпълнение на процесния договор за ищеца се поражда правен интерес да води настоящото дело.

С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено решение с което да бъде осъдена Е. П. П. с ЕГН ********** да заплати на ********** сумата 11682 лева, без ДДС, представляваща главница изплатена на ответника в качеството й на ЕТ като авансово плащане по договор № ТСУ-44/19.09.2007 г., който не е изпълнен по вина на изпълнителя, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. за ищеца се явява по пълномощие адв.К. от АК-Ямбол, който поддържа изцяло исковата молба и претендира за нейното уважаване, като подробно доразвива аргументи по същество относно възражението за изтекла погасителна давност от страна на ответника.

Тъй като ответника не е намерен на посочения адрес и съответно е залепено уведомление по чл.47 от ГПК на всички установени служебно адреси, след справка в НБД Население с определение е назначен особен представител на ответника, на когото е връчен препис от исковата молба на 10.01.2024 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител, в който се посочва, че той не оспорва предявения иск относно неговата допустимост и основателност и признава, че ответника е изпаднал в забава и не е изпълнил сключения договор, но прави възражение за погасяване по давност на вземането предмет на иска и претендира последния да се отхвърли поради това..

В с.з. за ответника се явява особения представител адв.Б. от АК-Ямбол, който поддържа изложеното възражение в писмения отговор изцяло и твърди, че аргументите на представителя на ищеца са неоснователни относно прекъсването на давността.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 19.09.2007 г., е сключен договор за извършване на допълнителни строително-ремонтни работи на обект „ремонт на преливника на язовир 2

Луков дол“ в землището на с.У., общ.Т., съгласно който възложителя, в случая ищеца се е задължил да заплати на изпълнителя, в случая ответника сумата 23363,73 лева, без ДДС, като 50% от тази сума е следвало да бъде платена авансово в срок от 7 работни дни от датата на подписване на договора, след представяне на оригинална фактура. Възложителя в лицето на ********** е изпълнил задължението си като е направил авансовото плащане в размер на 11682 лева, след представена фактура с преводно нареждане на 19.09.2007 г. Въпреки това, изпълнителя по договора не е извършил никакви СРР в срока на договора и това е констатирано от служители в отдел ТСУС при ********** с констативен протокол от 22.10.2007 г. В съдебно заседание е разпитана като свидетел Е.Н. – служител в ********** в отдел ППУО, която посочва, че след като фирмата е взела аванса и повече не се е появила да изпълни задълженията си и съответно строителните работи не са извършени, служителите в общината са положили всякакви усилия за да си върнат преведената сума като на няколко пъти са изпращани писма до фирмата след което с две или три нотариални покани общината е искала да бъде върната преведената сума, но не е имало никаква реакция. След това свидетелката твърди, че е образувано наказателно дело, което се е водило дълго време и понеже делото не е било приключило, те са изчаквали да видят как ще приключи делото свързано с вземането и за това след 2020 г. не са пускани покани до фирмата. Този свидетел посочва, че е възможно други служители и юриста на общината след 2020 г. да са правили опити да се свържат с фирмата, но на нея не й е известно. Тя посочва само действията извършени от служителите в нейния отдел.

Към делото е изискано и приложени въпросното НОХД, което се е водило срещу бившия Кмет на ********** и Началника на отдел ТСУ към **********. В кориците на това дело/което е твърде обемно/ се съдържа финансов доклад от 26.06.2009 г., който доклад е свързан с процесното вземане и е послужил като основа за образуване на наказателното производство спрямо длъжностните лица. С писмо № 1295/29.07.2009 г., материалите във връзка с вземането са изпратени в прокуратурата за образуване на наказателното производство и от този момент то е образувано.

Това наказателно производство е приключило с присъда от 12.09.2022 г.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото документи, които съдът кредитира, тъй като са документи, 3 съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, включително и от свидетелските показания на свидетелката Н. на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, мотивирани и в съответствие с другите доказателства по делото. Въпреки, че тази свидетелка е служител на общината, съдът приема, че нейните показания са напълно безпристрастни, тъй като тя в хода на съдебното дирене последователно и логично посочва обстоятелствата които са изложени и в исковата молба и извършваните действия от страна на служители на общината в продължение на много години за възстановяване на преведената сума, като нейните показания в тази насока съвпадат напълно с приложените по делото писмени доказателства.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за неточно изпълнение на сключен договор от страна на изпълнителя.

Съдът счита, че иска е напълно основателен и доказан и следва да се уважи в размерите в който е предявен.

По делото безспорно е установено, че е налице сключен договор между страните, който създава облигационна връзка между страните със съответни права и задължения. Безспорно е установено и не се спори и това, че ищеца е изпълнил задълженията си по договора като е превел авансово процесната сума, а ответника не е изпълнил своите задължения така както са договорени, тъй като не е извършил никакви строително-ремонтни дейности по обекта.

Това не се оспорва и от особения представител на ответника в писмения отговор и в съдебно заседание по същество. Изрично последния признава, че е налице неизпълнение на договора и процесната сума се дължи, но единствено прави възражение за изтекла давност и поради това претендира отхвърляне на иска. Установено е по делото, че изпълнителя в качеството на ЕТ е заличен, но съвкупността от неговите права и задължения преминават в патримониума на физическото лице и правилно претенцията е насочена срещу него. По безспорен начин се установява по делото и това, че ********** е правила многобройни опити за възстановяване на преведената сума на изпълнителя, тъй като същата се явява недължимо платена поради факта, че последния не е изпълнил задълженията си по договора и не е извършил никакви строително-ремонтни дейности за да му се дължи някакво 4 възнаграждение. Но тези опити са се оказали без резултат. Всички тези обстоятелства са безспорно установени и доказани от приложените към делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелката Н.. Единствения факт който е спорен между страните е относно това дали е изтекла погасителната давност за процесното вземане. В случая съдът намира, че авансово преведената сума по сключения договор между страните е ликвидна и изискуема и се дължи като за нея не е изтекла погасителната давност визирана в ЗЗД. Съгласно чл.115 ал.1 б.ж от ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес относно вземането. В случая е установено, че от плащането на сумата от 19.09.2007 г., до образуването на наказателното производство 29.07.2009 г. са изминали 1 година и 10 месеца, от този момент нататък до приключване на делото с влязла в сила присъда от 12.09.2022 г. давност не тече. Давността е започнала да тече от тази дата до завеждане на настоящата искова молба, а тя е заведена на 20.09.2023 г., т.е. следва да се прибави още една година към вече изтеклия период от 1 година и 10 месеца преди образуване на наказателното производство. В случая съдът изцяло възприема становището на процесуалния представител на ищцовата страна, че в настоящия казус не се касае за прекъсване на давност, а само за това, че в периода в който се е водило наказателното производство такава давност не тече, за това следва да се съберат двата периода от плащането на сумата до образуване на наказателното производство – 1 година и 10 месеца и периода от влизане в сила на присъдата до завеждане на исковата молба – 1 година.

Следователно изтеклия период е около 2 години и 10 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД погасителната давност е 5 години. За това съдът намира, че към момента на депозиране на исковата молба давностния срок не е изтекъл и вземането не е погасено по давност. Безспорно се установява и факта, че наказателното производство е именно такова относно вземането, тъй като заплащането на процесната сума и съответно изготвения финансов доклад относно нея са инициирали това наказателно производство спрямо длъжностните лица. За това и неможе да се приеме възражението на процесуалния представител на ответника, че това наказателно производство няма връзка с вземането. Освен това, не е без значение и факта установен от свидетелските показания, че по това наказателно производство са били викани като свидетели служители на общината и изрично свидетелката Н. посочва, че това дело е „свързано с това вземане и с тази дължима сума“ и до 5 образуване на делото са се правили многобройни опити за събиране на сумата, но без резултат, а след образуването на делото служителите са изчаквали крайния резултат от него.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявения иск е безспорно установен и доказан както по основание, така и по размер и следва да се уважи с всички законни последици.

При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски общо в размер на 2669,28 лева, от които: адвокатско възнаграждение в размер на 1452 лева, държавна такса в размер на 467,28 лева и 750 лева възнаграждение за особен представител.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. П. П. с ЕГН **********, с адрес за призоваване с.********** ул.“********** ДА ЗАПЛАТИ на ********** с ЕИК

**********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Кмета Б.П.Б. сумата 11682лв./единадесет хиляди шестстотин осемдесет и два лева/ без ДДС, представляваща главница изплатена на ответника в качеството й на ЕТ като авансово плащане по договор № ТСУ-44/19.09.2007 г., който не е изпълнен по вина на изпълнителя, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска 20.09.2023 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски общо в размер на 2669,28 лв./две хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и 28 ст./.