Решение № 203 от 21.05.2021, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Стара Загора 21.05.2021 год.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: при секретаря Николина

Николова и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА

ТАБАКОВА адм.дело № 163 по описа за 2021 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Б.Г.Т. *** чрез пълномощника й адвокат И.З. против Решение № 36/ 17.02.2021г на Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане с изх. № С210024-137-0000429/21.01.2021 г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната част, като неоснователна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката по отношение на процесните публични задължения е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, считано от датата на осъществяване на всяка конкретна сделка, от която произтичат тези задължения, посочени в Споразумение от 16.10.2018г по НОХД № 503/ 2015г по описа на Специализирания наказателен съд. Счита, че актът по приключване на наказателното производство не създава процесните задължения, а само ги установява. По подробно изложени съображения моли решението да бъде отменено и да бъде постановено отписване на посочените в него вземания като погасени по давност. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт К. в писмено становище и юрисконсулт Т. в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорените административни актове. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С протоколно определение от 16.10.2018 г. по НОХД № 503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд-София е одобрено споразумение, по силата на което Б.Г.Т. е осъдена за извършени престъпления на лишаване от свобода и на основание чл.253, ал.6 от НК поради липса на предмета на престъплението е осъдена да заплати солидарно с други лица в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Специализиран наказателен съд сумите 292 000лв, 35 000лв, 200 000лв и 323 336лв, както и да заплати сумите 423.33лв, 1088.40лв и 100лв, представляващи разноски по делото. Предметът на престъплението са извършени сделки с имущества, придобити чрез тежки умишлени престъпления, в периода 14.01.2005г-04.11.2009г. Определението е влязло в сила на 16.10.2018г.

Въз основа на споразумението за гореописаните суми са издадени изпълнителни листове на 23.11.2018г. Вземанията са присъединени към образуваното изп. дело №24140004576/2014 г с Разпореждане за присъединяване изх.№ С190024-105-0003705/ 16.01.2019г и изх.№ С190024-105-0199954/ 21.06.2019г на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора.

С Постановление №С 190024-022-0060557/18.07.2019 г. и Постановление №С 190024-022-0077185/29.08.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени на доверително управление в 3 /три/ банки. Изпратени са и получени от банките запорни съобщения. С Постановление №0190024-022-0078730/03.09.2019 г. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице „Галини“ ЕООД с ЕИК ********* по договор за аренда на земеделски земи в с. Памукчии за сумата 984 814,43 лв. Изпратено е и получено от третото задължено лице запорно съобщение. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С200024-022-0006205/06.02.2020 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С200024- ***/05.06.2020 г. са наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжника, които са вписани в Службата по вписванията Стара Загора на 11.02.2020 г. и 10.06.2020 г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№0200024-022-0034006/05.06.2020 г. е наложен запор върху притежавани от лицето ценни книги - дялове от капитала на „Сокол - Хан Аспарухово” ЕООД, „Сити Груп 1“ ЕООД, „Хан 09“ ООД. Изпратеното на основание чл. 203, ал. 8 от ДОПК Запорно съобщение изх.№С200024-121-0001023/05.06.2020 г. до Агенцията по вписванията е получено на 10.06.2020 г. и запорът е вписан на същата дата.

С молба вх.№ С200024-000-604481/ 30.12.2020г Б.Т. е поискала от Директора на ТД на НАП Пловдив да отпише гореописаните задължения на основание чл.171, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от ДОПК като погасени по давност.

С Разпореждане с изх. №С210024-137-0000429/21.01.2021 г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на процесните вземания. Изложени са съображения, че с оглед предприети действия по принудително събиране на задълженията давността е прекъсната, а с издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С200024-022-0034006/ 05.06.2020г и налагане на запор върху дялове в търговски дружества е налице спиране на давността.

Разпореждането е обжалвано от Б.Г. чрез Директора на ТД на НАП Пловдив в частта за вземанията, представляващи парична равностойност на предмета на престъплението, за което е одобрено Споразумение от 16.10.2018 г. по НОХД № 503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд – София.

С обжалваното Решение № 36/

17.02.2021г Директорът оставя жалбата без уважение с доводи, че от одобреното споразумение възниква публичното вземане и неговата изискуемост, а не както сочи жалбоподателката от осъществените от нея деяния /сделки/. Приема, че давността за тези задължения е започнала да тече от 01.01.2019 г., тъй като вземането е дължимо от 16.10.2018 г, с присъединяването в производството по събиране на публични вземания по изп. дело №24140004576/2014 г. с Разпореждане изх.№С 190024-105-0199954/21.06.2019 г давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност, на основание чл. 202, ал. 3 от ДОПК с наложени запори давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Обоснован е краен извод, че давностният срок, започнал да тече от 01.01.2019 г., към момента на произнасяне не е изтекъл.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.268, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Обжалваното Решение

№ 36/ 17.02.2021г е постановено от компетентен орган - Директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено в рамките на установения срок в чл.

197, ал. 1 от ДОПК, в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред Разпореждане изх. № С210024-137-0000429/21.01.2021г също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.

8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.

167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.

При постановяването на процесните административни актове правилно е приложен материалният закон.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено /чл. 171, ал. 2 от ДОПК/.

Между страните по делото няма спор, че паричната равностойност на отнети в полза на държавата вещи и лихвите за тях представляват публични задължения по смисъла на чл. 162, ал.

2, т. 5 и т. 9 от ДОПК. Спорният момент е откога за тези задължения започва да тече давностен срок и изтекъл ли е той.

В съдебната практика се приема, че отнемане предмета на престъплението в полза на държавата или присъждане на неговата равностойност при липса или отчуждаване по чл.53 от НК е своеобразна гражданска санкция за извършеното престъпление. Тази санкция, макар и да прилича на глобата и конфискацията, не е наказание по смисъла на НК, тъй като не е предвидена като такова в чл. 37 НК. Отнемането настъпва в момента на влизане в сила на присъдата, с която вещите или имуществото се присъждат в полза на държавата, като един от способите за трансформиране на личната в държавна собственост – в този смисъл е Тълкувателно решение № 47 от 21.12.1981г по Н. Д. № 37/1981 Г., ОСНК на ВС, което не е загубило значение. Аналогично от същия момент възниква задължението за заплащане на равностойността на липсващия предмет на престъплението. Затова не може да бъде споделено твърдението в жалбата, че задължението за заплащане на равностойността на предмета на престъплението произтича от всяка конкретна сделка и следвало да се плати на датата на осъществяване на тази сделка. На датата на извършване на инкриминираните сделки е възникнало изцяло гражданскоправно отношение между страните, което не поражда задължение за Б.Т. от вида и в размера на процесните. Воденото срещу Б.Т. наказателно производство също няма за цел установяване или събиране на публично вземане, но като следствие от признаване на подсъдимия за виновен са възникнали и установени процесните публични вземания и то след влизане в сила на крайния акт от проведеното наказателно производство, т.е. едва с факта на осъждането на Т.. Действително, както се сочи в жалбата, при данъците задължението за внасяне в бюджета възниква въз основа на закона, в съответствие с принципа на законоустановеност на данъци и такси по чл.60 от Конституцията на РБ, което обяснява и защо определянето на началния момент, в който започват да текат давностните срокове, няма връзка с издаване на ревизионен акт. В случая обаче се касае за различно по вид и характер публично вземане от това за данъци и при него възникването и установяването съвпадат във времето.

Предвид изложеното съдът приема, че с влизане в сила на 16.10.2018г на определението за одобряване на споразумението по НОХД № 503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд-София, имащо последиците на присъда съгласно чл. 383, ал.1 от НПК, вземанията, представляващи паричната равностойност на липсващия предмет на престъплението, са станали и изискуеми. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, давността за процесните публични вземания е започнала да тече от 01.01.2019г. и към момента на подаване на молбата за отписването им на 30.12.2020г, както и към настоящият момент, не е изтекла. В тази връзка не следва да се обсъждат действията, описани в оспореното решение, обосноваващи изводи за спиране и прекъсване на давностния срок.

По тези съображения според настоящия съдебен състав правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е приел в свое Разпореждане с изх. № С210024-137-0000429/21.01.2021 г, че не са налице предпоставките по чл.171, ал.2 от ДОПК за отписване на процесните публичните задължения на стойност 292 000лв, 35 000лв, 200 000лв и 323 336лв като погасени по давност. Като е оставил без уважение жалбата срещу разпореждането за отказ да се прекрати събирането им поради изтекла погасителна давност, решаващият орган е постановил акта си при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и целта на закона да се съберат дължими публични вземания, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.