Решение № 190 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. ***, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100500830 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от А. И. И., ЕГН ********** и Д. И.

Д., ЕГН ********** против Решение № 209/24.07.2023г., постановено по гр.д.

№ 843/2022г. по описа на РС-П., поправено с Решение № 61/22.03.2024г., в частта, с която 1) е прието за установено по отношение на А. И. И. и Д. И. Д., че ищецът Ю. Ю. А., ЕГН:********** е собственик на 253 кв.м. реална част от УПИ II-24, кв. 30 по плана на с. *** , Община *** Област ***, при граници:

УПИ I- 24, път, УПИ-24, (защрихована със зелен контур върху скицаприложение № 4 към СТЕ, л. 97 от делото), на основание договор за покупкопродажба от 11.03.2021 г., обективиран в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж., и 2) А. И. И. е осъдена да предаде на Ю. Ю. А. 253 кв.м. реална част от УПИ II-24, кв. 30 по плана на с. ***, Община *** Област ***, при граници: УПИ I-24, път, УПИ-24, (защрихована със зелен контур върху скица-приложение № 4 към СТЕ, л. 97 от делото).

Изложени са подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение в тази част. Сочи се, че разпоредбата на чл.19 ЗУТ е неприложима върху процесната реална част. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в атакуваната част. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Ю. Ю. А., ЕГН:********** заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Предявена е и насрещна въззивна жалба против Решение № 209/24.07.2023г., постановено по гр.д. № 843/2022г. по описа на РС-П., в 1 частта, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Ю. А., иск за признаване за установено по отношение на А. И. И. и Д. И. Д., че Ю. Ю. А. е собственик на гараж с площ 42 кв.м. и стопанска постройка с площ 70 кв.м., на основание договор за покупко-продажба от 11.03.2021 г., обективиран в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж. и за осъждане на ответниците А. И. И. и Д. И. Д. да предадат владението върху тези постройки.

Навеждат се доводи, че ищецът е придобил постройките по силата на приращение. Искането е за отмяна на решението в тази част и се претендират разноски.

Депозирана е и частна жалба от А. И. И. и Д. И. Д. против Определение № 1035/31.10.2023г., постановено по гр.д. № 843/2022г. по описа на РС-П., с което е допълнено Решение № 209/24.07.2023 г. по гр.д. № 843/2022 г. по описа на РС-П. в частта относно разноските, като Ю. Ю. А. е осъден да заплати на А. И. И. и Д. И. Д. сумата от 750.00 лева, сторени от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК. Според жалбоподателите неправилно съдът е присъдил сумата от 750 лв. общо за двамата ответници. Искането е за отмяна на обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок от лица, имащи право на жалба и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за вА.дно и частично допустимо. При въззивната проверка ВОС намира следното:

Производството е образувано по субективно съединени искове с правна квА.фикация е чл. 108 ЗС, предявени от Ю. Ю. А. срещу А. И. И. и И.

Д. И., ЕГН ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 253 кв.м. реална част от УПИ II-24, кв. 30 по плана на с. ***, Община *** Област ***, (защрихована със зелен контур върху скицаприложение № 4 към СТЕ, л. 97 от делото), ведно с построените в тази реална част гараж с площ 42 кв.м. и стопанска постройка с площ 70 кв.м., на 2 основание договор за покупко-продажба от 11.03.2021 г., обективиран в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху процесната реална част и постройки.

В подадения от ответницата А. И. писмен отговор се оспорва предявеният иск. Счита се същият за недопустим, евентуално неоснователен.

Заявява се, че ответницата не е собственик на спорната реална част от имота и построените в тази част имоти – постройка и гараж, тъй като след придобИ.ето им съвместно с И. Д. И. в режим на СИО през 2012 г. с договор за покупко-продажба, ги прехвърлят през 2019 г. на сина им. Заявява се при условията на евентуалност, че за периода от 2012 до прехвърлянето през 2019 г. реалната част от двора и постройките се владеят от съпрузите на годно правно основание и се придобиват от тях с кратка петгодишна давност. По същество се моли за отхвърляне на претенцията.

С молба от 29.12.2022г. ищецът оттегля исковата претенция срещу И.

Д. И. и я насочва срещу Д. И. Д., наред с ползвателя на имота А. И.. С Определение от 11.01.2023г. съдът е заменил ответника И. И. с Д. Д..

В подадения от ответника Д. И. Д. писмен отговор се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Посочва се, че ответникът е прехвърлил чрез дарение спорната реална част и постройките върху нея на баща си И. Д. И. с договор от 17.11.2022 г. По същество моли за отхвърляне на иска.

С постановеното по спора Решение № 209/24.07.2023г. по гр.д. № 843/2022г. по описа на РС-П., поправено с Решение № 61/22.03.2024г., първостепенният съд е: 1) е прието за установено по отношение на А. И. И. и Д. И. Д., че ищецът Ю. Ю. А., ЕГН:********** е собственик на 253 кв.м. реална част от УПИ II-24, кв. 30 по плана на с. *** , Община *** Област ***, при граници: УПИ I- 24, път, УПИ-24, (защрихована със зелен контур върху скица-приложение № 4 към СТЕ, л. 97 от делото), на основание договор за покупко-продажба от 11.03.2021 г., обективиран в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж., и 2) А. И. И. е осъдена да предаде на Ю. Ю. А. 253 кв.м. реална част от УПИ II-24, кв. 30 по плана на с.

***, Община *** Област ***, при граници: УПИ I-24, път, УПИ-24, (защрихована със зелен контур върху скица-приложение № 4 към СТЕ, л. 97 3 от делото); 3) отхвърлил е искът за осъждане на Д. И. Д. да предаде на Ю. Ю.

А. 253 кв.м. реална част от УПИ II-24, кв. 30 по плана на с. *** , Община *** Област ***; 4) отхвърлил е предявеният от Ю. Ю. А. иск за признаване за установено по отношение на А. И. И. и Д. И. Д., че Ю. Ю. А. е собственик на гараж с площ 42 кв.м. и стопанска постройка с площ 70 кв.м., на основание договор за покупко-продажба от 11.03.2021 г., обективиран в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж., както и осъждане на ответниците А. И. И. и Д. И. Д. да предадат владението върху тези постройки.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

По делото не се спори, че ищецът закупува на 11.03.2021 г. урегулиран поземлен имот (УПИ) № II-24, в кв. 30 по плана на с. *** с площ 1120 кв.м. при граници: УПИ I-24 и от двете страни улици, като сделката се обективира в НА № 46, том I, рег. № 413, дело № 36 от 2021 г. по описа на нотариус С.Ж. с рег. № 663 в НК.

На 23.10.2012 г. Т.В.Г. продава на И. Д. И. и А. И. И. УПИ №1-24, кв. 30, по плана на селото, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда, стопанска сграда и гараж. След това купувачите на 25.04.2019 г. даряват имотите на сина си Д. И. Д., а след това, в хода на настоящия съдебен процес, на 17.11.2022 г. дареният Д. И. Д. дарява имота на баща си И. Д. И..

По делото не се спори от страните, че А. живее в момента в имота.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на изготвена СТЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно и изготвено от компетентно лице. От него се установява, че първоначално е съществувал един урегулиран поземлен имот (УПИ) № I-24, кв. 30, съгласно регулационния план на с. *** от 1927 г., който е записан на името на И. Д. К., видно от приложения към заключението разписен лист и скица от 08.07.1981г.

Впоследствие имотът се разделя на два отделни УПИ I-24 и УПУ II-24, съгласно заповед за изменение на регулационния план № 82/08.07.1981 г. на ОбНС-***, като в приложената скица от 08.07.1981г. е видна нанесената регулационна граница на двата новообразувани УПИ, отразена с червена линия, съгласно изменението на плана. Постройките гараж и навес не са попълнени в кадастралната карта към момента на разделянето на имота с 4 изменението на регулационния план през 1981 г., поради което не се вземат предвид при определяне на границата между двата новообразувани имота. От експертизата се установява, че процесната реална част от земната повърхност, предмет на делото, е с площ 253 кв.м. и е част именно от УПИ II-24, кв. 30 по регулационния план на с. ***, и че върху тази реална част се намират едноетажна масивна жилищна сграда-гараж с площ 42 кв.м., отбелязана на изготвената от вещото лице скица със знак „МГ“ и стопанска постройка (посочен от вещото лице като навес) с площ 70 кв.м., отразен в скицата със розов пунктир (л. 97 от делото, приложение № 4 към СТЕ).

Като взе предвид установената фактическа обстановка, ВОС намира следното:

На първо място, искът по чл.108 ЗС за установяване между страните, че Ю. А. е собственик на процесната реална част, ведно с гараж и стопанска постройка, и осъждане на ответниците да предадат владението им, се явява недопустим по отношение на Д. Д.. Макар ищецът да заявява становище, че не обжалва първоинстанционния акт в частта относно този ответник, чрез насрещната въззивна жалба в обхвата на въззивната проверка е включена и тази част от произнасянето на районния съд. Доколкото съдът следи служебно в обжалваната част на решението за допустимост на исковата претенция, в тази част актът следва да се обезсили, като недопустим поради липса на правен интерес. По делото не се твърди и няма данни ответникът Д.Д. да упражнява фактическа власт върху процесната реална част и построените в нея гараж и стопанска постройка. Искът по чл.108 ЗС е способ за защита от невладеещ собственик срещу владеещ несобственик. Ето защо за ищеца, както сам заявява в уточнителна молба от 21.02.2024г., не е нА.це правен интерес от насочване на иска срещу лице, което не упражнява фактическа власт върху вещите-предмет на делото.

На следващо място, по отношение на спорната реална част от 253 кв.м. изводите на първоинстанционния съд спрямо А. И. настоящата инстанция намира за правилни.

С оглед търсения с исковата молба предмет на защита, съдът преди да пристъпи към обсъждане на въпроса дА. ответниците са упражнявА. фактическа власт с белезите на владение, най-напред е необходимо да изследва въпроса дА. фактическата власт върху реална част от имот от вида на 5 процесния, дори и да притежава характеристиките на владение, е принципно годна да доведе до придобИ.е на собственост върху завладяната реална част.

Не се споделя възражение, релевирано във въззивната жалба на А. И. и Д. Д., че в случая не е приложим чл.19 ЗУТ, тъй като предходния собственик на имота, преди разделяне на общия УПИ, сам е определил границите на новообразуваните УПИ I-24 и УПУ II-24

Съгласно императивната правна норма на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.

В случая няма спор, че имотите на страните по делото се намират в границите н а с.***. С оглед това обстоятелство и по силата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ процесната реално определена част, придобит от ищеца по силата на договора за покупко-продажба от 11.03.2021г., би могла да бъде придобита по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ.