Решение № 1092 от 21.07.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Русе, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520103698 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове от С. И. Е. против Е. Х. Е. за прекратяване по съдебен ред на съпружеската имуществена общност по време на брака поради наличие на важни причини, с правно основание чл.27, ал.2 СК и за определяне на по-голям дял от общото имущество в полза на съпругата поради по-големия й принос в придобиването му от приноса на съпруга, с правно основание чл.29, ал.3 СК. Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи от 26.10.2011 г. и отношенията им са се влошили през 2023 г., когато ответникът започнал да упражнява над нея физическо насилие, да я обижда и заплашва. Натяквал й, че не е допринесла достатъчно за дома им, което не отговаряло на истината. Ищцата сочи, че ответникът укрил нейни лични документи и без знанието и съгласието й предоговорил условията на ипотечен кредит, в чието изплащане тя също имала участие. Наложило се през 2023 г. ищцата да тегли бърз кредит в размер на 20 000 лв., за да погаси своето задължение по кредита, която сума тя превела по банкова сметка на ответника, но въпреки това той не погасил задължението към банката с тези средства, а ги усвоил за себе си. Ищцата заявява, че по гр.д. № 1831/2025 г. по описа на РРС й била издадена заповед за защита по реда на ЗЗДН от ответника. Независимо от издадената заповед за защита, ответникът продължил да я заплашва, че ще я остави на улицата. Предвид отправяните заплахи към нея от страна на ответника и невнасянето на преведената му сума от 20 000 лв. за погасяване на задълженията по договора за кредит, ищцата счита, че са налице важни обстоятелства, обуславящи прекратяването на съпружеската имуществена общност по време на брака. Иска съдът да й определи по-голям дял от общото имущество, тъй като твърди, че приносът й в придобиване на част от имотите и вещите, включени в СИО, надхвърля приноса на съпруга й и се равнява на 79% съгласно уточняваща молба от 1

15.09.2025 г.

В срока за отговор ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Сочи, че решението на РРС във връзка с подадената от С. Е. молба за защита от домашно насилие е изменено от въззивния съд, а производството по исковата молба за развод е прекратено поради оттеглянето на иска от С. Е.. Твърди, че посоченото от ищцата общо имущество не включва всички придобити по време на брака вещи. Счита, че влошаването на отношенията между страните се дължи в голяма степен на поведението и отношението на ищцата. Възразява, че в исковата молба не се съдържат фактически твърдения за конкретни негови действия, застрашаващи целостта на съпружеската имуществена общност или интересите на съпругата му. Оспорва приносът на съпругата в придобиване на семейното имущество да надхвърля неговия принос.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно практиката на ВКС /напр. Решение № 133/23.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1700/2010 г./ е допустимо обективно съединяване в една искова молба на иск по чл.27, ал.2 СК за прекратяване на СИО по време на брака с иск по чл.29, ал.3 СК за определяне на по – голям дял от СИО, поради което съдът намира исковата молба за допустима, като допустимостта на иска по чл.29, ал.3 СК е обусловена от основателността на иска по чл.27, ал.2 СК.

По делото е безспорно и е видно от приложеното копие на удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0591/26.10.2011 г., че страните са съпрузи. Ищцата твърди, че по повод подадена от нея искова молба за развод по чл.49 СК е образувано гр.д. № 20/2025 г. по описа на РРС, за което впоследствие заявява и се установява при извършена служебна проверка в деловодната програма ЕИСС, че същото е прекратено поради оттегляне на исковата молба. Към датата на приключване на устните състезания в с.з. страните заявяват, че между тях няма висящо съдебно производство за развод. Не се оспорва и при извършена служебна проверка от съда в деловодната програма ЕИСС се установява, че между страните е водено гр.д. № 1831/2025 г. по описа на РРС по реда на ЗЗДН, по което не е установено извършване на физическо насилие от съпруга над съпругата, като решението на първоинстанционния съд е изменено с решение № 325/03.07.2025 г. на РОС по в.гр.д. № 480/2025 г., с частична отмяна на всички определени от РРС мерки за защита по чл.5 ЗЗДЕН, с изключение на мярката за задължаване на ответника Е. Е. да се въздържа от извършване на домашно насилие.

В исковата молба ищцата аргументира искането си за прекратяване на СИО с осъществен спрямо нея акт на домашно насилие, укриване на документи от страна на ответника, свързани с участието на съпругата в изплащане на общи вещи и ипотечен кредит в ПИБ АД, предоговаряне на кредита без нейното съгласие и знание по начин, която елиминирал участието й в изплащането на кредита и присвояване на дадени от нея парични 2 средства за погасяване на вноски по кредита.

Свид. Ц.V., майка на ищцата, сочи, че не й е известно ответникът да е разпилявал имуществото на семейството по някакъв начин. От него узнала, че е прехвърлил заема на негово име и възнамерява да го изплаща сам. Съдът кредитира показанията на свидетелката в тази част, преценявайки ги през призмата на чл.172 ГПК с оглед родствената й връзка с ищцата, доколкото не противоречат на останалите доказателства по делото относно отношенията между страните.

Свид. И.М. възпроизвежда твърдения на ищцата, която й споделила, че Е. я упреквал, че нищо не е допринесла за семейството и нищо не заслужава. С. Е. й споделила, че е била изгонена от ответника и неговите родители от бл. „Л.“, където семейството е живяло и С. е преместила да живее в бл. „С.“ – първоначално сама, а впоследствие – и заедно със съпруга си.

Свид. В.Д. потвърждава, че и двамата съпрузи са се грижили за семейството и за детето. Разбрал, че между Е. и С. има някакви спорове, но не му било известно между тях да е имало прояви на насилие. Отрича пред него ответникът да е казвал, че ще остави С. без имущество. Твърди, че не знае за действия на Е. Е., с които да е разпилявал семейното имущество.

Съдът кредитира показанията на свид. Димов, незаинтересован от изхода на делото, тъй като не се опровергават от останалите събрани доказателства. Съдът подлага под съмнение показанията на свид. М. за отправените закани от страна на Е. Е. към С. Е. за лишаването й о тимущество, защото не са лично възприети от свидетелката, а преповтарят изложени пред нея твърдения на ищцата и не се подкрепят от други доказателства, водещи до категоричен извод за конкретни действия на ответника в тази насока. Напротив, ищцата обитава семейното жилище на ул. „Д..., включено в съпружеската имуществена общност, като е посочила в исковата молба този адрес за призоваване.

От представеното по делото платежно нареждане от 10.07.2023 г. /л.89/ и от приетото по делото заключение по СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като подробно и компетентно, е видно, че на 10.07.2023 г. С. Е. е извършила банков превод на сумата от 20 000 лева по банкова сметка на Е. Е., с основание на паричния превод „С. Е.

********** Д.012LD-R-.../01.06.2 1 покр.ипот.“, но по делото не са налице доказателства, удостоверяващи разходването на сумата и начина на разходването й.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че не са налице доказателства, въз основа на които да се достигне до категоричен извод за наличие на важни обстоятелства по смисъла на СК за прекратяване на СИО по време на брака.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 СК съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това. Според Постановление на Пленума на ВС № 5/1972 г., което запазва действието си и при действието 3 на СК от 2009 г. предвид идентичната уредба на прекратяването на СИО по време на брака, „важни причини“ за прекратяване на СИО по време на брака са могат да бъдат поведението на единия съпруг, създаващо сериозна опасност за увреждане на другия съпруг, изпадането на единия съпруг в недееспособност, необходимост да се конфискува част от имот на единия съпруг, като изброяването не е изчерпателно и с оглед конкретиката на казуса като важни могат да се квалифицират и други обстоятелства извън изброените. Съдът намира, че по делото не се установяват действия на ответника, застрашаващи интересите на съпругата му.

Прекратяването на СИО по време на брака не е способ за санкциониране на брачни провинения на някой от съпрузите, а цели запазване на имуществените интереси на брачния партньор в общността, застрашени от поведение на другия съпруг или от други обстоятелства, поставящи в риск благосъстоянието на семейството. Твърденията на ищцата, че е заплашвана от ответника да бъде оставена на улицата, без имоти, се подкрепят единствено от показанията на свид. М., която обаче не е възприела лично подобни закани, а възпроизвежда изявления на С. Е.. Липсват и доказателства за конкретни действия на ответника, свързани с реализацията на подобни заплахи. Според влязлото в сила решение по гр.д. № 480/2025 г. по описа на РРС не е установено осъществяване на акт на физическо насилие над ищцата от страна на ответника, както се твърди в исковата молба. Събраните по делото доказателства не потвърждават твърденията на ищцата за укриване на нейни документи или присвояване на средства от страна на ответника. Не е доказано извършване на действия от страна на ответника, които да са свързани с разпиляване на семейно имущество или да застрашават интересите на съпругата. Неоснователни са оплакванията на ищцата, че съпругът й е предоговорил условията на ипотечния кредит без нейното знание и съгласие. Видно от писмените доказателства – договор за банков кредит от 01.06.2021 г.

/л.295/, анекс № 1 към същия договор от 15.04.2022 г. /л.299/, нотариален акт за покупко – продажба на имот № ... том II, рег. № 3781, дело № 243/2021 г. на нотариус Р.П. с рег. № 217 в Нот.камара, с р-н на д-е РРС, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ... том II, рег. № 2785, дело № 175/2021 г. на нотариус А.А. с рег. № 304 в рег. на Нот. камара, с р-н на д-е РРС, нотариално заверен препис под № 3749/26.04.2021 г. на нотариус с рег. № 217 на Нот. камара с р-н на д-е РРС на пълномощно с нотариална заверка на подписа от С. Е. и на съдържанието в полза на Е. Е., с рег. № 1857 и 1858 от 12.04.2021 г. на нотариус рег. № 304 на рег. на Нот. камара с р-н на д-е РРС, постановление на прокурор при РРП от 03.02.2025 г., с което се отказва образуване на досъдебно производство, кредитополучател по договора за ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот в режим на СИО – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес гр. Русе, кв. Възраждане, ул. П........ е Е. Е., а С. Е. има качеството на ипотекарен длъжник. С. Е. е упълномощила Е. Е. с нотариално заверено пълномощно /л.38/ да я представлява пред нотариус, физически и юридически лица за закупуване на този имот, както и пред ПИБ АД, като от нейно име подпише договор за кредит, по който тя е ипотекарен длъжник, с посочен максимален размер на кредита, да подписва всякакви документи в тази връзка, вкл. да получи средствата по кредита, както и да заплати цената на сделката със средства от отпуснатия кредит, да я представлява пред ПИБ АД при предоговаряне на условия /размер, срок, лихва, обезпечения и други/, като в 4 тази връзка от нейно име подписва анекси към договора за банков кредит, за увеличаване / намаляване размера на кредита, промяна размера на лихвата, увеличаване / намаляване на срока и други. От приложените документи не се установява ответникът, който е кредитополучател по договора за кредит, да е извършил действия във връзка с договора за ипотечен кредит, за които да не е бил изрично упълномощен от ищцата и с които да е застрашил нейните интереси. От доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, е видно, че отношенията между страните са значително обтегнати, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че са налице важни причини по смисъла на СК за прекратяване на СИО по време на брака.