Акт от 12.07.2011, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 605/2009
- Подписан
- 12.07.2011
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.265 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за наследството
- чл.9, ал.1 · Закон за наследството
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл.13 · Семеен кодекс
- чл.13, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.19, ал.1 · Семеен кодекс
Решение № 149
Номер
149
Година
16.11.2009 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
11.06
Година
2009
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Тонка Гогова Балтова
Секретар:
Славея Топалова
Прокурор: като разгледа докладваното от
Кирил Митков Димов дело номер
20095100500274 по описа за
2009 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 58/08.07.2008 г., постановено по Г.д. № 888/2008 г., Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в Г., У., бл.”К.”, вх.”Б”, .2, в южната част на сградата от дясната страна на вх.”Б”, състоящ се от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна и коридор, със застроена площ от 95.00 кв.м., при граници: Г. К., М. С., К. К. и Е. П., ведно с избено помещение № 9, с полезна площ 8.50 кв.м., при граници: Е. П. и Г. К., както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото при следните дялове: 1/18 идеална част за А. П. П., 1/18 идеална част за Г. И. К., 1/18 идеална част за И. И. Г., 13/18 идеални части за М. А. Н. и 2/18 идеални части за А. А. И..
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М. А. Н., която го обжалва като недопустимо и неправилно. В жалбата се сочи, че ищцата А. П. П. не била съсобственик на процесния апартамент, тъй като нейния съпруг И. Г. П. починал преди майка си А. В. П. и по силата на чл.10, ал.1 от ЗН се замествал от своите низходящи, но не и от съпругата си. Твърди се, че процесният недвижим имот бил изключителна собственост на А. В. П., което водело до неправилно изчисляване на наследствените дялове. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили решението на Кърджалийския районен съд като недопустимо в частите, с които А. П. П. е призната за съделител и с право да получи 1/18 идеална част от процесния имот, както и да отмени обжалвания съдебен акт, в частта, с която са определени дяловете на всеки един от съделителите, като допусне делбата при следните дялове: 3/18 идеални части в общ дял за Г. И. К. и И. И. Г. или по 3/36 идеални части за всеки от тях, 28/36 идеални части за М. А. Н. и 2/36 идеални части за А. А. И.. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.
Въззивницата А. А. И., присъединила се към въззивната жалба на основание чл.265 от ГПК и конституирана като жалбодател, не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемите А. П. П., Г. И. К. и И. И. Г., представлявани от процесуалния си представител оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че процесният имот бил съпружеска имуществена общност по силата на чл.103, във вр. с чл.13 от СК, обн. 1968 г. Сочи се още, че въззиваемите били наследници на И. Г. П., който наследил Г. А. П. и имали всеки по 1/18 идеална част от делбения илот. Молят съда да потвърди решението на Кърджалийския районен съд.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:
Жалбата е допустима, а по същество разгледана е частично основателна, но по различни от изложените в същата съображения.
От представените като доказателства по делото заверени копия от Свидетелство за венчание № 51 от 24.11.1935 г., изд. от Пловдивска епархия на Българска екзархия, Свидетелство за венчание № 52 от 24.11.1935 г., изд. от Пловдивска епархия на Българска екзархия и нотариален акт за собственост върху жилище в жилищна сграда, построена от строителна организация върху държавна земя № 8/10.02.1967 г., том І, дело № 11/1967 г. по описа на РС – Кърджали се установява, че А. В. П. и Г. А. П. са съпрузи от 24.11.1935 г., като по време на брака им А. В. П. е била призната за собственица на апартамент № 9 на втори етаж от дясната страна на вх.”Б”, находящ се в южната страна на жилищна сграда в Г., кв.97 по плана на града, построена от ЖСК “К.”, със застроена площ на апартамента 95 кв.м., при съседи: Г. К., М. С., К. К. и Е. П., ведно с мазе № 9, при граници на мазето: Е. П. и Г. К..
От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 000481/09.01.2003 г., изд. от Община Кърджали се установява, че Г. А. П. е починал на 01.09.1987 г., като е оставил свои законни наследници: А. В. П. – съпруга, А. Г. П. – син и И. Г. П. – син.
На 05.01.1989 г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 9/05.01.1989 г., том І, дело № 2/1989 г. по описа на РС – Кърджали, А. В. П. прехвърлила на сина си А. Г. П. 1/3 идеална част от апартамент № 9, находящ се в южната страна на жилищната сграда – кооперация “К.”, дясната страна на вх.”Б”,, етаж ІІ, състоящ се от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна и коридор, със застроена площ 95 кв.м., при граници: Г. К., М. С., К. К., Е. П. и Г. К., ведно с прилежащото мазе № 9, срещу задължението на А. Г. П. да поеме гледането и издръжката на майка си А. В. П., докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот.
От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 001377/10.10.2008 г., изд. от Община Кърджали се установява, че И. Г. П. е починал на 20.02.1993 г., като е оставил свои законни наследници: А. П. П. – съпруга, Г. И. К. – дъщеря и И. И. Г. – син. Представено е и удостоверение за наследници № 750/12.05.1998 г., изд. от Община Кърджали, от което се установява, че Ц. Д. П. е починала на 08.05.1998 г. и е оставила свои законни наследници: А. Г. П. – съпруг, А. А. И. – дъщеря и М. А. П. – дъщеря.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 191/08.07.1998 г., А. В. П. продала на сина си А. Г. П. 1/3 идеална част от апартамент № 9, построен с отстъпено право на строеж върху държавно място в парцел 97 по плана на Г., целият с площ 700 кв.м., находящ се на У., в жилищна сграда – кооперация “К.”, вх.”Б”, етаж ІІ, в южната част на сградата, от дясната страна на вх.”Б”, със застроена площ 95 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна и коридор, при съседи на апартамента: Г. К., М. С., К. К. и Е. П., ведно с 1/3 идеална част от прилежащото мазе № 9 с полезна площ 8.5 кв.м., при съседи: Е. П. и Г. К.. На 03.02.2003 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползуване № 24/03.02.2003 г. том І, рег. № 450, дело № 22/2003 г. по описа на Нотариус Елияна Калайджиева, със съдебен район РС – Кърджали, вписана под № 280 в регистъра на Нотариалната камара – София, А. Г. П. дарил на М. А. Н. 13/18 идеални части от описания недвижим имот, като запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползуване върху дарявания недвижим имот.
От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 001058/18.01.2002 г., изд. от Община Кърджали се установява, че А. В. П. е починала на 02.01.2002 г., като е оставила законни наследници: А. Г. П. – син, Г. И. К. – внучка и И. И. Г. – внук, последните двама наследници по заместване на баща си И. Г. П. – син на А. В. П., починал на 20.02.1993 г.
По делото е представено като доказателство заверено копие от удостоверение за наследници № 002278/16.04.2003 г., изд. от Община Кърджали, от което се установява, че А. Г. П. е починал на 17.02.2003 г. и е оставил законни наследници: М. А. Н. и А. А. И..
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.34 от ЗС е основателен и доказан, но при дялове, различни от сочените в исковата молба. Установява се от събраните по делото доказателства, че процесният имот е съсобствен на страните по делото, като съсобствеността е възникнала от настъпването на различни юридически факти – наследяване и правни сделки. Безспорно е, че А. В. П. и Г. А. П. са съпрузи от 1934 г., а процесният имот е придобит на основание реализирано право на строеж от ЖСК “К.” през 1967 г., т.е. преди влизане в сила на СК (обн. Д.в., бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. Д.в. бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.), който за пръв път урежда режима на съпружеската имуществена общност. Въпреки това, процесният апартамент е станал съпружеска имуществена общност на основание чл.103, във вр. с чл.13, ал.1 от СК (обн. Д.в., бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. Д.в. бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.). Съгласно посочените разпоредби правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Ето защо след смъртта на Г. А. П. на 01.09.1987 г., неговата 1/2 идеална част от процесния имот или 9/18 идеални части се разпределят между законните наследници както следва: 3/18 идеални части за съпругата А. В. П., 3/18 идеални части за сина А. Г. П. и 3/18 идеални части за сина И. Г. П.. При това разпределение съпругата А. В. П. има 1/2 собствена идеална част и 3/18 идеални части по наследство от съпруга си, или общо 2/3 идеални части, или 12/18 идеални части. На 05.01.1989 г. А. В. П. прехвърля на сина си А. Г. П. срещу задължението за издръжка и гледане 1/3 идеална част от апартамента, или 6/18 идеални части. Сделката е възмездна, поради което и на основание чл.19, ал.1 от СК (Обн., Д.в., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм. отм. Д.в., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) прехвърлената 1/3 идеална част от апартамента, или 6/18 идеални части са съпружеска имуществена общност на А. Г. П. и съпругата му Ц. Д. П., която е починала на 08.05.1998 г., видно от удостоверение за наследници № 750/12.05.1998 г., изд. от Община Кърджали. След смъртта на Ц. Д. П. нейните 3/18 идеални части от апартамента се разпределят между законните й наследници както следва: 1/18 идеална част за съпруга А. Г. П., 1/18 идеална част за дъщерята А. А. И. и 1/18 идеална част за дъщерята М. А. П.. На 08.07.1998 г., т.е. след като Ц. Д. П. е починала, А. В. П. продава на сина си А. Г. П. 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, или 6/18 идеални части. Тази 1/3 идеална част, или 6/18 идеални части, макар и придобита чрез възмездна сделка, не е съпружеска имуществена общност, тъй като договорът за продажба е сключен на 08.07.1998 г., т.е. след като Ц. Д. П. е починала на 08.05.1998 г., поради което изключителен собственик на тази 1/3 идеална част, респ. 6/18 идеални части, е А. Г. П.. Към този момент А. Г. П. е притежавал 13/18 идеални части от процесния апартамент, които са придобити от него както следва: 3/18 идеални части по наследство от баща си Г. А. П.; 3/18 идеални части, придобити от А. В. П. на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; 1/18 идеална част по наследство от съпругата му Ц. Д. П. и 6/18 идеални части, придобити по договор за продажба от А. В. П.. Именно 13/18 идеални части, колкото е притежавал, а не 11/18 както неоснователно се сочи в исковата молба, А. Г. П. е дарил на дъщеря си М. А. Н., която освен това има 1/18 идеална част по наследство от майка си Ц. Д. П.. Така делът на тази съделителка става 14/18 идеални част, а не 13/18 идеални части, както неправилно е било постановено от първоинстанционния съд. Неправилно е определен и делът на А. А. И., която има само 1/18 идеална част, придобита по наследство от майка си Ц. Д. П., а не 2/18 идеални части. А. А. И. е наследница на баща си А. Г. П., но не получава наследство от него, тъй като последният приживе се е разпоредил с всичките си 13/18 идеални части от процесния апартамент в полза на дъщеря си М. А. Н.. Ето защо решението на Кърджалийския районен съд в тези части е неправилно и следва да бъде отменено, като бъдат определени действителните дялове на съделителите М. А. Н. и А. А. И., както следва: 14/18 идеални части за М. А. Н. и 1/18 идеална част за А. А. И..
След прехвърлянето на 1/3 идеална част (6/18 идеални части) срещу задължения за издръжка и гледане и след продажбата на 1/3 идеална част, А. В. П. се е разпоредила с всичките притежавани от нея 2/3 идеални части (4/6 ид.ч, или 12/18 ид.ч.), като до смъртта си на 02.01.2002 г. не е притежавала собственост върху процесния имот. Поради тази причина нейните законни наследници не са получили дял от апартамента на основание наследство.
Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94aa746d-c000-42ec-b8ce-84bc51871db8