Решение № 176 от 09.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Русе, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20244500500160 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

ЕТ“П. Х. –Ексклузив“ обжалва Решението на Русенския районен съд по гр. д. № 4354/2023г., с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 439 от ГПК. Излага оплаквания за неправилност на съдебния акт и моли той да бъде отменен от въззивната инстанция, която да уважи изцяло претенцията му.

Ответникът по в.жалба „ЕНЕРГО –ПРО Продажби“АД в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

От фактическа страна по делото е установено, че на 27.07.2011г. по 1 ч.гр.д.№5171/2011г. по описа на Русенския районен съд бил издаден изпълнителен лист в полза на „Е.ОН България Продажби“ АД / с правоприемник „ЕНЕРГО –ПРО Продажби“АД / срещу ищеца ЕТ „П. Х. – Ексклузив“, за сумата от 2505,89 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода 30.09.2006г. 30.11.2006г., мораторна лихва в размер на 1269,29 лева, представляваща сбора от мораторните лихви за всяка фактура за посочения период след падежа й до 17.02.2011г., както и за законната лихва върху главницата от 01.06.2011г. до окончателно изплащане на вземането, и разноски по делото 275,60 лева.

Въз основа на молба от 27.09.2013г. на „ЕНЕРГО –ПРО Продажби“ АД било образувано изпълнително дело №862/2013г. по описа на ЧСИ М. М., като на 01.10.2013г. била изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение. По изп.дело съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения до банки, изискал справки и проучил имущественото състояние на длъжника.

На 12.09.2015г., на 13.01.2017г. и на 19.12.2018г. взискателят депозирал молби до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия - опис на движими вещи, запори върху трудови възнаграждения и банкови сметки, изготвяне на справки, проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 11.06.2019г. съдебният изпълнител изпратил до работодателя „ Златеви„ООД съобщение, че налага запор на трудовото възнаграждение на П. К. Х.. На 26.11.2021г. такова било изпратено и до работодателя „Дриймс Транс“ ЕООД. По делото няма данни да са постъпвали суми, вкл. от наложени запори.

С Постановление от 13.03.2022г. на ЧСИ М. М. изп.дело №862/2013г. било прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК, по искане на длъжника, който освен посоченото правно основание, се позовал и на изтекла в негова полза погасителна давност за вземането на взискателя.

Въз основа на изпълнителния лист от 27.07.2011г. по молба на взискателя на 25.07.2023г. било образувано ново изп. дело - №1124/2023г. по описа на ЧСИ М. М., срещу длъжника ЕТ „П. Х. – Ексклузив“ .

Въз основа на така установената фактическа обстановка правилен и законосъобразен е изводът на районния съд за неоснователност на претенцията.

Доколкото между страните по делото е налице висящо изпълнително производство, ищецът в първоинстанционното производство има правен интерес от търсената защита, като е негова доказателствената тежест да установи, че в негова полза е изтекла погасителна давност, което обстоятелство е оспорено от ответника.

Съгласно постановките на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно 2 изпълнително действие.

До постановяването на посоченото ТР на 26.06.2015г. давност по изп. дело №862/2013г. не е текла, съгласно ППВС №3/18.11.1980г. След тази дата, в периоди по-малки от 2 години, до 19.12.2018г. (12.09.2015г., на 13.01.2017г. и на 19.12.2018г.), взискателят е искал от ЧСИ извършване на конкретни изпълнителни действия, с което е прекъсвал 5-годишната погасителна давност за вземането си. Поради което същата не е изтекла към датата на образуване на второто изпълнително дело - 25.07.2023г.

Доводите във въззивната жалба са неоснователни. Правилно районният съд е приел, че съгласно ТР е достатъчно да се поиска от взискателя извършване на действия на принудително изпълнение, каквото в случая е сторено от взискателя, който по този начин е поддържал висящността на изп.производство.

Изложените съображения сочат на неоснователност на в.жалба, срещу съдебното решение, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК в полза на ответника по в.жалба следва да се присъдят направените от него разноски във въззивното производство, каквито са претендирани – за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед конкретно извършените в настоящата инстанция фактически и правни действия следва да е в размер на 100 лева.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1826/21.12.2023г., постановено по гр. д. № 4354/2023г. по описа на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА ЕТ „П. Х. – Ексклузив“ ЕИК117092869, със седалище и адрес на управление гр. Русе, *******, представлявано от П. К. Х., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби” АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” №258 сумата от 100 лева разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4