Решение № 260143 от 15.02.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1546/2020
- Вид
- Решение № 260143
- Подписан
- 15.02.2021
- В сила
- 19.03.2021
- Състав
- ДИЯНА АТАНАСОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.1, ал.1 · Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения
Р Е Ш Е Н
И Е
№ гр.Плевен, 15.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №1546 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** *** и прокурист ***, чрез пълномощник Адвокатско дружество „***.»***, Булстат ***, регистрирано с номер в единния регистър ***, представлявано от адв. Х.Х.И., САК, с per. № от единния адвокатски регистър ***. Съдебен адрес за връчване на книжа: ***, против И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди следното : по силата и при условията на Договор за потребителски кредит №*** от 08.08.2016 г., сключен между „Ю.Б.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от *** *** и прокурист *** - от една страна и от друга страна - И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 7605,64лв. за текущи нужди, като Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от уговореното в чл.1 от Договора.
В съответствие с договора, Кредитополучателят е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер 7605,64 лв., от разплащателна сметка: IBAN: ***, разкрита на името на И.С.П. при „Ю.Б.” АД. Видно от представеното към исковата молба банково бордеро № 6287616 от 08.08.2016 г.. което моля да приемете като доказателство по делото, средствата по кредита са усвоени на 08.08.2016г., изцяло.
По силата на чл.3 от Договора за кредит, за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се опреде.ся като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9,116 % (девет цяло сто и шестнадесет хилядни процентни пункта). Страните уговарят, че за референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс : 6-месечен СОФИБОР. приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно чл. 3, ал. 4 и следващите от процесния договор. В договора подробно е изложено и какво представлява индексът „СОФИБОР“, как и кога се изготвя, като е посочено и мястото, на което се публикува ежедневно, а именно на сайта на Българска народна банка: ***. Към момента на сключване на Договора за потребителски кредит, размерът на референтния лихвен процент 6М СОФИБОР е 0,334 % (нула цяло триста тридесет и четири хилядни процентни пункта).
Съгласно чл.3, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, приложимата лихва се определя първоначално и след това се актуализира два пъти годишно, като при определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани на интернет сайта на БНБ съответно на 15-ти януари и на 15-ти юли всяка година от срока на кредита. В случай, че на съответната дата няма публикувана стойност, за такава ще се ползва последно публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР. Банката обявява в банковите си салони и на своя интернет сайт (*** актуалните нови стойности на ползвания 6М СОФИБОР, както и всяка последваща негова стойност. Съгласно ал. 3, ал. 5 от Договора за потребителски кредит при всяко публикуване на нова стройност на 6М СОФИБОР Банката извършва съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита, като новата стойност на 6М СОФИБОР е в сила и ще се ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока на договора за кредит, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на публикуване на новата стойност на 6М СОФИБОР.
По аргумент от чл.3, ал. 7 от процесния договор, дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на Кредитополучателя по чл. 2, ал. 1 от договора.
В чл.2, ал. 2 и чл. 5 от Договора за кредит, страните изрично са уговорили и дължимостта на такси и комисиони. във връзка с процесния кредит.
С подписването на Договора, И.С.П. се е задължила да погасява кредита, съгласно чл. 4, чл. 6, 7 и 8 във вр. с чл. 2, 3 и 5 от Договор за потребителски кредит № *** от 08.08.2016 г.
Погасителните вноски се заплащат съгласно погасителен план до 08-мо число на месеца, по аргумент от чл. 8 от Договора за потребителски кредит, като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 08.08.2023 г. Общият брой на погасителните вноски е 84, като размерът и падежът им са описани в погасителен план, подписан от страните по Договора и представляващ неразделна част от него, съгласно чл. 7 от Договора.
Според договореното в чл.4 от Договора за потребителски кредит, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите .лихви се заплащат па съответната падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. Ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя може да бъде направена и в първия работен ден след падежа.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателя дължи обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер па законната .лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски кредит).
Длъжникът
И.С.П. не е изпълнила договорните си задължения по чл. 4, чл. 6, 7 и 8 във вр. с чл. 2, 3 и 5 от процесния Договор за потребителски кредит № *** от 08.08.2016 г., а именно:
Не е заплатила на „Ю.Б.” АД всички месечни вноски, включващи възнаградителна лихва и главница, с размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор;
Не е заплатила дължимите на Банката по настоящия договор мораторни лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл.9;
Не е заплатила дължимите на Банката по процесния договор такси.
По силата на чл.14, ал.5 от Договора за банков кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.
Съгласно договореното в чл.19 от процесния Договор, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.
На основание чл.14, ал.5 вр. чл. 19 от Договора за банков кредит, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска № 1 с падеж 08.09.2016 г.. съгласно погасителния план към Договор за кредит № *** от 08.08.2016 г. Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието па договора с нотариална покана с рег.№ 8614, том III-п, акт № ** чрез Нотариус *** *** действие РС-Плевен, изпратена до И.С.П. на адреса, посочен в началото на процесния договор, като покана та е връчена на 13.11.2017 г. при условията на чл. 47, ал.5 от ТПК.
На
22.12.2017 г. „Ю.Б.” АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч. гр. дело № 9**7/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен. ГК. I с-в. По подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6219 от 28.12.2017г. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист N 8569 от 29.12.2017г. по описа на Районен съд - гр. Плевен срещу кредитополучателя И.С.П.. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което и след Разпореждане от 27.01.2020 г. на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПк, се предявява настоящият иск за сумата в общ размер 93**,75 лв., от които: 7605,64 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; 1143,31 лв.- възнаградителна лихва за периода от 08.09.2016 г. до 13.11.2017 г.; 263,80лв. - мораторна лихва (обезщетение за забава по чл. 9 от Договора) за периода от 08.09.2016 г. до 17.12.2017 г. и 341,00 лв. - такси за периода от 08.09.2016 г. до 17.12.2017 г.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ***, ЕГН **********, с адрес: ***, чрез особения си представител адв.П.А. ***, съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: ***, адв.П.А., в който се излага следното :
Не се оспорва датата на сключване на Договора за револвиращ заем, сключен между ищцовото дружество и ответника, в качеството му на солидарен длъжник със заемателя ***.
Оспорва размерите на претендираната главница; договорно възнаграждение и възнаграждение за отлагане на вноски, тъй като е изцяло неясно как са формирани.
Заявява, че е неясна претенцията за неизплатено договорно задължение от 3 734.36 лева - какви пера включва и на какво основание се претендира, включва ли в себе си стойността на договорените ГПР и ГЛП.
Заявява, че процесният Договор за потребителски кредит № *** от 08.08.2016г. (Договора) е нищожен, поради наличие на клаузи с неравноправен характер. Същият е сключен след измененията на Закона за потребителския кредит през 2014г. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е годишният процент на разходите (ГПР) и годишния лихвен процент (ГЛП). При преценка действителността на тези клаузи в процесния Договор следва да бъдат приложени критериите на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а съгласно ал.5 клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г., годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
В случая по процесния Договор е предоставена в заем сума от 7605.64 лева. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на Договора обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ищеца, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава дори при необезпечени кредити (в този смисъл решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., и др). В случая, със съдебния си акт съдът следва да прецени дали това съотношение е налице, вземайки предвид клаузата на чл.3 от Договора.