Решение № 477 от 15.08.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Казанлък, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510100080 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК и договорните отношения между страните.

Ищецът Е. Г. З., ЕГН ********** от гр. Казанлък моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Д. М. А. му дължи общо 1340 евро, представляващи невърнати от Д. М. А. суми, които й превел на два пъти по банков път, по банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, както следва: 640 /шестстотин и четиридесет/ евро - на 04.06.2021 г. и 700 /седемстотин/ евро на 05.07.2021 г. на основание сключени между тях два устни договора за заем.

Моли съда да осъди ответницата да му заплати всички направени от него съдебно-деловодни разноски: тези в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2475/2023г. по описа на PC - Казанлък, в общ размер на 452.42 лева /52.42 лева държавна такса и 400 лева адв. възнаграждение/ и тези направени в настоящото исково производство в общ размер на 652.42 лева / 52.42 лева държавна такса и 600 лева адв. възнаграждение/.

Твърди, че по силата на сключени между него и ответницата два устни договора за заем, наредил от германската си банкова сметка два парични превода по банковата сметка на ответницата в „Банка ДСК“ ЕАД България, както следва сумата от 640 /шестстотин и четиридесет/ евро на 04.06.2021 г. и 1 сумата от 700 /седемстотин/ евро на 05.07.2021 г.

След три-четири месечна кореспонденция по месинджър /септември 2022 г. - януари 2023г./, проведени телефонни разговори, няколко срещи с ответницата, обещания за връщане на дадените й в заем суми и след повече от две годишно изчакване, подал заявление, въз основа на което по образуваното ч.гр.д.№ 2475/2023г. по описа на PC – Казанлък и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Д. М. А., за сумата от общо 1340 евро и законната лихва върху нея от 26.10.2023 г. до окончателното и изплащане.

Надявал на доброволно уреждане на финансовите им взаимоотношения, но ответницата с възражението си срещу издадената Заповед № 1438/31.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК постановена по ч.гр.д.№ 2475/2023 г. по описа на PC Казанлък, ГК, осуетила влизането на заповедта в сила, което обуславя правният му интерес от образуване и водене на настоящото исково производство.

Ответницата Д. М. А. с ЕГН **********, от с. **** оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Заявява, че между нея и ищеца не са възниквали отношения по договор за заем, нито устно, нито писмено. Твърди, че нито е искала, нито е получавала заем от Е. З. и не му дължи никакви такси и разноски в съдебното производство.

Ищецът се позовава, че преводите са извършени на основание сключени два устни договора за заем. В банковото извлечение от сметката на ответника в „Банка ДСК“ ЕАД за периода 01.06.2021 г. до 31.07.2021 г. не е отразено основание за двата превода, като за всички останали преводи в този период има посочено основание.

Оспорва като невярно твърдението, сумите представляват заем, тъй като преведените суми са платени за положения от сина й Р.М.Х. труд при ищеца в Германия като общ работник.

Работели в отдалечено място, нито Р.Х., нито колегата му М.М. имали банкови сметки в Германия, а не искали да държат в квартирата си големи суми, затова част от заплатата си се разбрали с работодателя си Е. З. да превежда по банковите сметки на майките им в България.

2

Не съществува устен договор за заем и представените по делото документи не обосновават наличието на такъв. Съобщения по вайбър за неопределени по основание и размер суми започват едва година и половина след преводите, през м. септември 2022 година. Твърди, че съобщенията са по повод на това, че ищецът я уведомил, че синът й Р.Х. му дължи някакви суми, които не му е върнал, на което тя отговорила, че ще говори със сина си и ще направи каквото е необходимо да му ги върне. От сина си разбира, че той не му дължи нищо, както и че през месеците когато е работил при ищеца, той не му е внасял осигуровки.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният от ищеца Е. Г. З. иск за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу нея Д. М. за сумата 1 340 евро главница, представляващо предоставен заем в размер на 1 340 евро, платени по нейната банкова сметка като неоснователен и недоказан.

Моли съда да отхвърли искането на ищеца да бъде осъдена да заплати направените разноски по ч.гр.д. № 2475/2023 год. по описа на Районен съд, гр.

Казанлък и разноските в настоящото производство.

Моли съда да осъди ищеца Е. Г. З. да й заплати направените от нея разноски в настоящото производство.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Въз основа на подадено на 26.10.2023 година заявление, по образуваното ч.гр.д. № 2475/2023 година Район съд – Казанлък е издал Заповед № 1438 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.10.2023 г. , с която е разпоредил Д. М. А., ЕГН ********** от с. ***** да заплати на Е. Г. З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *****, сумите: 1 340,00 евро /хиляда триста и четиридесет евро и 00 евроцента/ главница; законна лихва върху главницата от 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

452,42 лева разноски в производството, от които 52,42 лева /петдесет и два лева и 42 ст./ държавна такса и 400,00 лева адвокатско възнаграждение на основание невърнати заемни парични суми: 640 евро, преведени на 04.06.2021 г. и 700 евро преведени на 05.07.2021 г. по договор за заем.

3

Срещу така издадената заповед, на 29.11.2023 година Д. М. А. е подала възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед; не е искала и не е получавала заем от.

Е. З., титуляр на банкова, двойна кореспондентска сметка ID ****** направил два парични превода по банковата сметка на ответницата Д. А. в „Банка ДСК“ ЕАД: за сумата от 640 евро на 04.06.2021 г. и за сумата от 700 евро на 05.07.2021 г.

С определение по Протокол № 481/21.05.2024 година в открито съдебно заседание е прието за безспорно в отношенията между страните, че представените по делото на хартиен носител извлечения от кореспонденция между страните по електронното приложение „Вайбър“, са съставени на посочените в тях дати в периода м. септември 2022 година – м. януари 2023 година.

На 03.10.2022 година ответницата е написала на ищеца: “Здравейте, не съм забравила за парите, до края на седмицата ще бъдат върнати. Извинявам се за закъснението“.

На 11.10.2022 година ответницата е написала на ищеца:“Добър вечер, извинявам се за закъснението на парите, но в събота или неделя ще се постарая да върна част от сумата.“

На 25.10.2022 година ответницата е написала на ищеца:“Добро утро, и не съм забравила за парите, имах здравословен проблем и ви забавих парите, извинявам се за което, ще ви бъдат върнати парите.“

На 03.12.2022 година на поздрава на ищеца „Добро утро“, ответницата е написала: „Добро утро, не съм ви забравила“.

На 07.01.2023 година ответницата е написала на ищеца:“ Добро утро, търсили сте ме вчера, но умишлено не ви вдигнах. Подала съм жалба към вас за тормоз и заплашване към синът ми. Ако докажете, че синът ми ви дължи пари ще се видим в съда. Нямам какво повече да ви кажа. Не ми е позволено да говоря с вас. Моля без заплахи и тормоз на семейството ми.“ Представените извлечения не съдържат изявления на Е. Г. З., от които да може да се направи извода, че той претендира ответницата да му върне каквато и да било парична сума, още повече дадена в заем конкретна сума.

Единственото изявление в тази връзка е „Аз съм казал на хората, те ви чакат 4 когато сте готова, чуваме се и те ще дойдат. Хубав ден и бъдете здрави.“ Безспорно в отношенията между страните е, че синът на ответницата Д.

М., Р.Х. е работил във фирмата на ищеца „Р.“ ООД на територията на ФРГ, гр.

В.. Видно от представените 4 бр. квитанции от 07.05.2021 г. за 1300 евро, 07.06.2021 г. за 1300 евро, 06.07.2021 г. за 1300 евро и 06.08.2021 г. за 2300 евро синът на ответницата е получил в брой, на ръка, възнаграждение по трудовото правоотношение.

Съществуването на каквито и да било взаимоотношения между ищеца, сина на ответницата и самата ответница преди м. април 2021 година и след 06.08.2021 година и до 03.09.2022 година по делото не се твърди и не се установява.

Видно от показанията на разпитания като свидетел М.К.М. по инициатива на ищеца той, синът на ответницата и още два момчета през април 2021 година заминали за Германия да работят /временно/ във фирмата на ищеца. Възнагражденията си получавали редовно, на ръка. Живеели в малко населено място, не знаели немски език, нямало къде да си харчат парите. Той и синът на ответницата вземали част от полагащото им се възнаграждение на ръка, а другата част по тяхно желание ищецът привеждал в България по банковите сметки на техните майки - Г.Т.М. и Д. М..

Показанията на свидетеля М.К.М. се подкрепят от представените писмени доказателства. Видно от представеното извлечение от банковата сметка на Г.Т.М. - майка на М.М., на 25.05.2021 год. е извършен превод по банковата сметка й сметка ID ****** на Е. З. за сумата 1316,25 лв., без да е посочено основанието за превода й.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Не се установи наличието на заемно правоотношение в изпълнение, на което ответницата да е получила и да дължи връщането на паричните суми предмет на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се 5 задължава да върне заетата сума. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент е съгласието за връщане.

Не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем.

Същото е, когато едно лице прави изявление или издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължение, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник. При липса на писмен договор за заем, не е достатъчно наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (виж Р № 274 от 19.12.2013 г. по гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV г.о., Р № 283 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г. на ВКС, IV г.о., Р № 390 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Р № 97/22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г.о., Р № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ г.о., Р № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, І т.о.).

Предмет на доказване в настоящото производство е наличие на валидно възникнало в полза на ищеца задължение на ответницата да върне на ищеца предоставена й от него в заем конкретна парична сума.

Съдът изрично указа на ищеца, че в негова тежест е да докаже сключването на договор за заем с всички определящи го като такъв елементи – страни, предмет, сума, условия и срок за връщане и т.н. както и че представените писмени доказателства не обективират всички минимално необходими да формират съдържанието на твърдяното правоотношение елементи.