Решение № 18931 от 21.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18931 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20221110121612 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал .1 ГПК от П. Н. С., уточнен с молба, вх. № 160338/07.06.2023 г., срещу Б. Г. П. за признаване за установено съществуването на парично вземане в размер на 1 180,00 лева, представляващ незаплатен остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2020 г. във връзка с предоставена адвокатска защита по гр.д. № 75246/2019 г. по описа на СРС, 68 състав, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -17.01.2022 г., до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 2142/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав.

Ищецът излага твърдения, че с ответника са сключили договор за правна защита и съдействие във връзка с образувано гр.д. № 75246/2019 г., по описа на СРС, 68 състав, като договорили адвокатско възнаграждение в размер на 3 180,00 лева. Посочва се, че в деня на сключване на договора ответникът платил част от адвокатския хонорар в размер на 2 000,00 лева. Твърди, че на 17.11.2021 г., чрез имейл ответникът е заявил, че желае да оттегли пълномощията на ищеца като адвокат по горепосоченото дело и по още три дела, като отказал да заплати остатъка от 1180,00 лева с доводи, че е финансово затруднен, обема на свършена от ищцата работа не отговаря на уговореното възнаграждение и хонорарът е прекомерен. На 08.12.2021 г. ответникът изпратил писмено уведомление до ищцата, с което поискал да му бъде възстановена сумата от 1000,00 лева, в отговор на което ищцата възстановила последната.

В настоящото производство се претендира незаплатената част от уговореното 1 адвокатско възнаграждение по сключения на 04.03.2020 г. договор за правна защита и съдействие в размер на 1180,00 лева, ведно със законната лихва и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е оспорва предявения иск по основание и размер, като счита претенцията за недопустима и недоказана. Твърди се, че уговореното с договора възнаграждение е прекомерно с оглед осъществените от ищцата правни услуги. Признава факта, че е оттеглил представителната власт на ищеца, в качеството му на процесуален представител. Прави признание на факта, че е платил на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, по силата на сключения между страните договор за правна защита и съдействие. Счита, че е неоснователно да се претендират суми за неосъществени действия. Признава факта, че ищецът доброволно е превел на ответника сумата в размер на 1000,00 лева и твърди, че не са налице други дължими суми. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно право с правна квалификация чл. 288, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1 180,00 лева, представляващ незаплатен остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2020 г. във връзка с предоставена адвокатска защита по гр.д. № 75246/2019 г. по описа на СРС, 68 състав.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното от ищеца право включва 1) сключването на валидно облигационно правоотношение, договор за правна защита и съдействие, по което страните изрично са уговорили възнаграждение в полза на довереника, 2) както и волеизявление на доверителя за оттегляне на поръчката, водещо до прекратяване на процесния договор, арг. чл. 287, ал.1 ЗЗД.

С доклада по делото е отделено за безспорно, но и от събрания доказателствен материал се установява, че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който довереникът е поел задължението да представлява доверителя по гр.д. № 75246/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, срещу насрещната престация на доверителя за заплащане на уговорено възнаграждение в размер на 3 180 лева.

Процесният договор за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка. Довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни действия с грижата на добър стопанин, а възнаграждение се дължи, само ако е уговорено, арг. чл. 286 ЗЗД. От представеният договор се установява, че уговореното възнаграждение е в размер на 3 180 лева. Съдът приема за установено, доколкото страните не спорят за факта, че сумата от 2 000 лева е платена при сключването на договора. Не се спори, но и от приетото по делото преводно нареждане, се установява, че на 15.12.2021 г. ищецът е възстановил на ответника сумата от 1 000 лева, като основание е посочено възстановяване на адвокатския хонорар, което може да бъде тълкувано като постигната между страните 2 спогодба (чл. 365 ЗЗД) единствено за тази част от дължимото възнаграждение.

Настоящият състав приема за установено от представеното и неоспорено копие на имейл кореспонденцията между страните, че на 17.11.2021г. ответникът/доверителят едностранно е прекратил облигационното правоотношение, оттегляйки поръчката, арг. чл. 287, ал. 1 ЗЗД. Обективното право предвижда, че при оттегляне на поръчката не се погасява правото на довереника да иска заплащане на уговорено възнаграждение, арг. чл. 288, ал. 1 ЗЗД, именно с оглед на начина на прекратяване на облигационната връзка, т. е. с едностранно волеизявление. Установява се от събрания доказателствен материал, че сумата о т 1 180 лева, представляваща остатък от уговореното адвокатско възнаграждение, не е погасена към момента на прекратяването на сключения между страните договор, поради което претенцията на ищеца е основателна. Не се установява страните да са сключили последващи споразумения, касаещи размера на дължимото адвокатско възнаграждение, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Следователно, на основание чл. 288, ал. 1 ЗЗД, остатъка от уговорения в договора между страните адвокатски хонорар следва да бъде заплатен от доверителя.

Възраженията във връзка с качеството и обема на извършените от ищеца процесуални действия, като адвокат на ответника по гр.д. № 75246/2019 г. по описа на СРС, 68 състав, са ирелевантни и неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да бъдат разглеждане. Процесното правоотношение е прекратено поради оттегляне на поръчката, чл. 287, ал. 1 ЗЗД, а не поради виновно неизпълнение на насрещно задължение по двустранен договор, т.е. разваляне чл. 87, ал. 1 ЗЗД, в която хипотеза тези обстоятелства биха подлежали на изследване и преценка.

След анализ на събрания доказателствен материал настоящата инстанция приема за установено, че процесното притезание на ищеца съществува и е в размер на от 1 180,00 лева, представляващ незаплатен остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2020 г. във връзка с предоставена адвокатска защита по гр.д. № 75246/2019 г. по описа на СРС, 68 състав.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 50 лева, от които 25 лева държавна такса за заповедното производство и 25 лева за държавна такса в производството пред първа инстанция.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правна квалификация чл. 288, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. П., ЕГН ********** дължи на П. Н. С., ЕГН **********, сумата в размер на 1 180,00 лева, представляваща незаплатен остатък от дължимо адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2020 г. във връзка с предоставена адвокатска защита по 3 гр.д. № 75246/2019 г. по описа на СРС, 68 състав, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -17.01.2022 г., до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 2142/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Г. П., ЕГН ********** да заплати на П.

Н. С., ЕГН **********, сумата от 50 лева, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4