Решение № 104 от 09.07.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Кърджали, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200314 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ******, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на „МАРИЕТА“ ООД, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.„Беломорски“ № 58, бл.„Металург“, вх.А, ет.2, ап.4, ЕИК 108522161, за това, че на 26.05.2022 г. в 10.42 часа е установено нарушение с ППС АВТОБУС МАН ТГЕ, регистрационен номер *********, с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2, екологична категория Евро VI, без ремарке, в община Кърджали, за движение по път I-5 км.348+390, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № *******, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км.348+390.

Жалбоподателят „МАРИЕТА“ ООД гр.Кърджали намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен. Сочи като основен довод за отмяна на издадения електронен фиш противоречието на наложената санкция във фиксиран размер от 2 500 лв. на принципа на пропорционалност и съразмерност, установен в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси 1 от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Строгостта на санкцията следвало да бъде съответна на тежестта на нарушението. С жалбата не се целяло да се приложат смекчаващи обстоятелства, тъй като това било недопустимо съгласно чл.189з от ЗДвП, а се целяло да се приложи европейски принцип. На следващо място твърди, че не било извършено процесното нарушение, а ако такова било извършено, то се дължало на външни непредвидими и непреодолими фактори, които не можело да се вменят в отговорност на дружеството, доколкото представлявали случайно и малозначително деяние.

Деянието се явявало несъставомерно от субективна страна, тъй като имало външни смущения предвид планинския релеф, множеството завои и трайно влошеното качество на интернет връзката в процесния пътен участък. Ако използваното от жалбоподателя бордово устройство, предоставящо услуга за електронно събиране на пътни такси за изминато разстояние, не работело ефективно, то това не се дължало на виновно поведение на жалбоподателя, а на други фактори, стоящи извън неговия контрол. Прави възражение и за изтекла давност, налагаща отмяна на фиша. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания електронен фиш, както и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Депозирал е чрез упълномощен адвокат молба по делото, в която поддържа в цялост изложеното в жалбата. Моли електронният фиш да бъде отменен, както и да му се присъдят разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмени бележки, в които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди издадения електронен фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е собственик на ППС АВТОБУС МАН ТГЕ, регистрационен номер *********, с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2, екологична категория Евро VI. На 26.05.2022 г. в 10.42 часа устройство с № *******, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км.348+390 с посока намаляващ километър, заснело движение на посоченото ППС собственост на жалбоподателя, като за това превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. По този повод е издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2

2 500 лв. Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал.3 и ал.4 от ЗДвП да заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчването на фиша с известие за доставяне.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от веществените доказателствени средства - 2 бр. снимки от 26.05.2022 г., както и писмените доказателства заверено копие на справка-Нарушения, според която за ППС с рег.№ ********* за датата 26.05.2022 г. и 10.42 часа за тол секция ******* няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за преминаване на път I-5 348+390 с посока намаляващ километър; заверено копие на справка, от която е видно, че жалбоподателят е посочен като собственик на превозното средство.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, се наказва с глоба в размер на 2 500 лв., а ако собственикът е юридическо лице - имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Видно от събраните доказателства, а и не се оспорва по делото, че установеното и притежавано от жалбоподателя ППС е такова по чл.10б, ал.3 от ЗП, тъй като е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. Безспорно е по делото, че към процесната дата за описаното ППС в обжалвания електронен фиш изцяло не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Това означава, че жалбоподателят е допуснал административното нарушение, за което е санкциониран. Независимо от събраните доказателства за извършено нарушение, настоящата инстанция намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна. В тази връзка следва да бъде съобразено Решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, постановено по повод преюдициално запитване от АС-Хасково, отнасящо се до тълкуването на чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.

Запитването е било отправено в рамките на спор между дружество, установено в България, и Агенция „Пътна инфраструктура“ (България) по повод на имуществена санкция, наложена за използване на участък от автомагистрала, без да е платена дължимата ТОЛ такса, както и евентуално заплащане на компенсаторна пътна такса с фиксиран размер. Чл.9а от Директива 1999/62 предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива, че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В решението на 3

СЕС е прието, че чл.9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер. Доколкото санкционните норми в чл.179, ал.3-3б от ЗДвП съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност, визирано в чл.9а от Директива 1999/62 ЕО.

При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство, дадено с решението на СЕС, се налага изводът, че наложеното на жалбоподателя административно наказание противоречи на принципа на пропорционалност съгласно Директива 1999/62 ЕО.

В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища, разгледали идентични казуси след постановеното Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23. Ето защо, атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.

От страна на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договореното възнаграждение в размер на 550 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение от 550 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Доколкото издателят на електронния фиш е Агенция „Пътна инфраструктура“, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за 4 пътищата № ******, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на „МАРИЕТА“ ООД, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.„Беломорски“ № 58, бл.„Металург“, вх.А, ет.2, ап.4, ЕИК 108522161.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр.София, бул.„Македония“ № 3, да заплати на „МАРИЕТА“ ООД, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.

„Беломорски“ № 58, бл.„Металург“, вх.А, ет.2, ап.4, ЕИК 108522161, сумата от 550 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски Административен съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5