Решение № 90 от 20.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. *************, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *************, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630101707 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано като трудов спор по молба на В. Ц. Д. Шесто СУ „************“, град *************. В случая е налице обективно и субективно съединяване на искове с правно основание чл.128, ал.2 КТ, 222, ал.3 и 224, ал.1 КТ във връзка с чл.51б и чл.56 КТ и чл.86 ЗЗД. Не е формулирано искане производството да бъде разгледано по реда на чл.310 и сл.ГПК.

Ищцата твърди, че работела като старши учител в ответното училище до 03.07.2023 година, когато трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. До този момент е била и член на Синдиката на българските учители.

На 10.08.2023 година е сключен анекс към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование, по силата на който, считано от 01.01.2023 година е прието изменение на минималните основни заплати. На 02.11.2023 година депозирала молба до ответника за изплащане на разликата в трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 – 30.06.2023 година, респ. на получените обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224 КТ, но до момента на предявяване на иска, не получила плащане. Тези обстоятелства обосновават правния й интерес да предяви настоящия иск, като моли съда с решението си да осъди ответното училище да й заплати следните суми: 1511.07 лева (772.60 Евро), представляващи разлика между полученото и индексирано трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 – 30.06.2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и обезщетение за забава на това вземане в размер на 338.77 лева (173.21 Евро), считано от 03.11.2023 година до датата на подаване на ИМ; 506.47 лева (258.95 Евро), представляващи разлика между полученото и индексирано обезщетение за неползван платен годишен 1 отпуск по чл.224, ал.1 КТ за 38 работни дни за периода 01.01.2023 – 30.06.2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и обезщетение за забава на това вземане за периода от 03.11.2023 до датата на подаване на ИМ в размер на 113.55 лева (58.06 Евро); 3583.80 лева (1832.37 Евро), представляващи разлика между полученото и индексирано обезщетение, полагащо се при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на 11 БТВ за периода 01.01.2023 – 30.06.2023 година, ведно със законната лихва, считано от депозиране на ИМ до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава на това вземане за периода 03.11.2023 до датата на подаване на исковата молба в размер на 803.46 лева (410.80 Евро). (Претендираните суми са посочени след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК). Претендира и сторените в производството разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Шесто СУ „************“, град ************* взема становище за неоснователност на предявения иск. Излага подробни доводи в насока, че подписаният Анекс, с който се индексират възнагражденията на заетите в предучилищната и училищна образователна система няма обратно действие и не може да бъде приложен по отношение на лица, които не се намират в трудовоправно отношение към момента на сключването му. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа твърденията и исканията си.

Процесуалният представител на ответника поддържа възраженията си, като излага и подробни съображения.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е прието заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. От тях се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор между страните, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с ответника, като заемала длъжността старши учител. Трудовото правоотношение било прекратено на 03.07.2023 година на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ.

Няма спор и по отношение на факта, че докато работела била член на синдикална организация СБУ. На 10.08.2023 година е сключен Анекс към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование между Министерство на образованието и науката от една страна и две синдикални организации, една от които и Синдиката на българските учители. С този Анекс е прието изменение –увеличение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 година. Основният спор между страните в настоящия случай се свежда до това, приложими ли са разпоредбите на Анекса към правната сфера на ищцата, която към момента на сключването му вече не е била в трудово правоотношение, респ. дължи ли ответника заплащане на разликата между вече полученото трудово възнаграждение и индексираното такова за времето, през което ищцата е полагала труд, съответно дължи ли заплащане на увеличен размер на обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.224, ал.1 и чл.222, ал.3 КТ.

2

При установените факти от правна страна съдът намира следното:

Положеният от работника или служителя труд е възмезден. Според чл.128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. Според чл.245, ал.1 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от БТВ, но не по – малко от МРЗ за страната. Разликата до пълния размер на договореното трудово възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, ведно със законната лихва върху нея. При определяне на размера на трудовото възнаграждение следва да се вземе предвид не само уговореното в индивидуалния трудов договор на съответния работник или служител, но и постигнатите в тази насока договорки в КТД. Според практиката на ВКС допустимо е да се предявяват претенции за заплащане на уговореното в КТД чрез иск по чл.59 КТ. Разпоредбата на чл.66 КТ пък въвежда забрана условията в индивидуалните трудови договори да са по – неблагоприятни от установените в КТД. Анекса от 10.08.2023 година урежда размера на минималните възнаграждения за заетите в училищната и предучилищната сфера членове на двете синдикални организации да бъде променен, считано от 01.01.2023 година. В резултат на сключения Анекс е изменена и Наредбата за нормиране и заплащане на труда, в която също е указано, че изменението, касаещо увеличения размер на възнагражденията на педагозите, влиза в сила, считано от 01.01.2023 година. Следователно. Следва да се приеме, че е налице нормативно изменение, засягащо пряко правата на всички членове на синдикатите, страни по Анекса, които към 01.01.2023 година са били в трудово правоотношение. Нормативно установеното увеличение на минималните основни заплати създава задължение за работодателя да заплати това увеличение за периода от 01.01.2023 година до момента на подписване на Анекса и публикуване на Наредбата, както и задължение да промени от тук насетне индивидуалните трудови договори с лицата, чийто права засягат нормативните актове.

За периода 01.01.2023 до датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата има вземане към работодателя, което се изразява в разликата между полученото от нея и определения нов минимален размер. Задължението на работодателя се разпростира и по отношение на обезщетенията, които се дължат при прекратяване на трудовото правоотношение, размерът на които се определя на база работната заплата. Такива са обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ и обезщетението при пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ. В този смисъл неоснователно е възражението на ответната страна, че Наредбата и Анекса имат отношение само към онези лица, които продължават да полагат труд в тази сфера по трудово правоотношение. Такова тълкуване не намира опора нито в закона, нито в правната теория. Ето защо по разбиране на настоящия състав предявените от ищцата искове са основателни. Техният размер е установен и от изпълнената по делото съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните и възприета от съда като безпристрастно и професионално изпълнена. Така дължимата сума за трудово възнаграждение на ищцата за периода 01.01.2023 до 30.06.2023 година е 1511.07 лева (772.60 Евро); дължимата сума за обезщетението по 3 чл.224, ал.1 КТ е 506.47 лева (258.95 Евро), а за обезщетението по чл.222, ал.3 КТ – 3538.80 лева (1832.37 Евро).

Установи се по делото, че на 02.11.2023 година ищцата е поискала от работодателя да й бъде заплатена разликата между действително полученото и реално дължимо възнаграждение за положен труд, съответно за изплатените й обезщетения.

Ответникът не е сторил в това, поради което, считано от 03.11.2023 година е поставен в забава. В този случай разпоредбата на чл.86 ЗЗД предвижда обезщетение за забавено плащане, което за периода 03.11.2023 година до датата, предхождаща подаване на иска в съда е съответно:за иска по чл.128 КТ – 338.77 лева (173.21 Евро), за иска по чл.224, ал.1 КТ – 113.55 лева (58.06 Евро) и за иска по чл.222, ал.3 КТ – 803.46 лева (410.80 Евро).

При установените факти и направени правни изводи всички предявени от ищцата искове са основателни и следва да бъдат уважени в предявените размери. В този случай ответникът дължи на ищцата заплащане на направените в производството разноски, а на РС – ************* ДТ за предявените и уважени общо 6 иска и разходите, направени за назначената СЧЕ.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Шесто СУ“************“, град *************, ул.П************** ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. Д. с ЕГН ********** от град *************, жк.********* сумата от 772.60 Евро, представляваща разлика между полученото и индексирано трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 – 30.06.2023 година, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2025г до окончателното изплащане и обезщетение за забава на това вземане в размер на 173.21 Евро за периода от 03.11.2023 година до 25.06.2025 година ОСЪЖДА Шесто СУ“************“, град *************, ул.П************** ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. Д. с ЕГН ********** от град *************, жк.********* сумата от 258.95 Евро, представляваща разлика между полученото и индексирано обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ за 38 работни дни за периода 01.01.2023 – 30.06.2023 година, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2025г до окончателното изплащане и обезщетение за забава на това вземане за периода от 03.11.2023 до 25.06.2025г в размер на 58.06 Евро.

ОСЪЖДА Шесто СУ“************“, град *************, ул.П************** ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. Д. с ЕГН ********** от град *************, жк.********* сумата от 1832.37 Евро, представляващи разлика между полученото и индексирано обезщетение, полагащо се при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на 11 БТВ за периода 01.01.2023 – 30.06.2023 година, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2025г до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава на това вземане за периода 03.11.2023 до 25.06.2025г в размер на 4

410.80 Евро

ОСЪЖДА Шесто СУ“************“, град *************, ул.П************** ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. Д. с ЕГН ********** от град *************, жк.********* сумата от 1022.58 Евро направени в производството разноски

ОСЪЖДА Шесто СУ“************“, град *************, ул.П************** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС ************* сумата от 206.43 Евро ДТ и 340.00 Евро деловодни разноски

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - ************* в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – *************: _______________________ 5