Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 158 от 22.03.2023, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Наказателно от частен характер дело 547/2022
Вид
Протокол № 158
Подписан
22.03.2023
В сила
22.03.2023
Състав
Крум Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 13, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 3011, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 81, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 158 гр. Смолян, 21.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря *

Сложи за разглеждане докладваното от * Наказателно дело частен характер № 20225440200547 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Частната тъжителка Л. В. К., редовно призована, се явява лично и с повереника си адв. И. С., редовно упълномощена.

Подсъдимата В. М. Д., редовно призована, се явява лично и със защитника си адв. * *, редовно упълномощена.

Адв.С.: Моля да не се дава ход на делото в днешно съдебно заседание.

Причината за това е следната: След запознаване с протокол №136 от 10.03.2023 г. става ясно, че същият обективира извършване на процесуални действия, извършени на дата 10.03.2023 г. Заседание на тази дата не се е състояло. Такова беше проведено на дата 09.03.2023 г. Какви да бъдат реквизитите на протокола от съдебно заседание са посочени в чл. 3011, ал. 1 от НПК, която разпоредба препраща към нормата на чл. 129, ал.1, в раздел 6 на НПК „Писмени доказателствени средства“, тоест така изготвеният протокол представлява писмено доказателствено средство и обективира като надлежно извършени процесуалните действия на тази дата 10.03.2023 г., като такива действия на тази дата не са извършени. Считам, че следва да бъде възобновено съдебното следствие с провеждане на действията такива, каквито са били извършени на действително проведената дата на съдебното заседание. Считам, че ако не уважите искането ще препятствате разкриването на обективната истина и ще бъде постановен съдебен акт в противоречие с чл. 13, ал.2 от НПК, където ясно се сочи, че обективната истина се разкрива по реда и средствата, предвидени в този кодекс, тоест считам, че събраните в съдебно заседание, което е проведено на 09.03.2023 г., а не на 10.03.2023 г., свидетелски показания не удостоверяват надлежното извършване на това действие и 1 постановеният съдебен акт би бил препятстван да бъде постановен в съответствие със законовите постановки на протокола.

Адв.*: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, като изтъкнатото в момента от повереника на частната тъжителка не касае процесуална пречка за даване ход на делото. Моето становище във връзка с заявеното от адв. С. е следното: Предоставям на съда.

Съдът даде 10 минути почивка.

След почивката заседанието продължи в 13.50 ч. в присъствието на страните.

Съдът намира че ход на делото в днешно съдебно заседание ще следва да бъде даден, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

По искането на адв. С. за възобновяване на съдебното следствие по делото, съдът намира следното:

Искането за възобновяване на съдебното следствие по делото се поддържа с твърдения, че протокол от съдебно заседание по делото с №136 датира от 10.03.2023г., като процесуални действия на тази дата не са били извършвани. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предходното съдебно заседание по делото е проведено на дата 09.03.2023г., което е отразено и словом в самия протокол, като фактът, че същият датира от 10.03.2023г., се дължи на обстоятелството, че протоколът е регистриран в Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ на следващия ден след проведеното съдебно заседание по делото, а именно 10.03.2023г. Ето защо, искането на адв. С. се явява напълно лишено от основание, поради което ще следва да бъде оставено без уважение

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. да не бъде даван ход на делото и за възобновяване на съдебното следствие с провеждане на процесуалните действия от съдебно заседание на 09.03.2023 г.

Адвокат С.: Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се даде ход по същество.

Адвокат *: Намирам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се даде ход на съдебните прения

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, като ще следва да се даде ход на съдебните прения и затова

О П Р Е Д Е Л И:

2

НАМИРА ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв. С.: От името на представляваното от мен лице моля да се произнесете със съдебен акт, с който признаете подсъдимата В. * Д. за виновна в извършване на веведените в частната тъжба деяния по изричане на обидните думи и извършване на обидните действия спрямо Л. В. К., като няма да ги цитирам. Поддържам изцяло изричането на обидните думи и извършването на действията така, както са описани в диспозитива на частната тъжбата Моля съда след преценка на всички доказателства, които са релевантни по делото и съгласно нормата на чл.14 НПК, анализирани по отделно и в тях съвкупност да приемете, че подсъдимата от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението публична обида, квалифицирано и докладвано от съда като престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Това престъпление е извършено спрямо Л. В. К.. Както е прието в константната съдебната практика обидата е съзнателно и целенасочено унижаване на чувството за лично достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържание противоречат на изискването за благоприличие и на добрите нрави. Обидата е престъпление, което засяга чувството за лично достойнство и цели негативна промяна на обществената оценка. За да е налице престъплението обида, както се приема в съдебната практика, от обективна страна засегнатото лице следва да е възприело отправяните спрямо него обидни думи, както и извършените спрямо това лице обидни действия. Считам, че в хода на съдебното следствие бе доказано авторството на деянието, както и описаната в тъжбата фактическа обстановка, която считам за установена по делото. Фактът на възприемане на обидата от страна на моята повереничка Л. В. К., считам, че бе безспорно установен чрез изслушаните по делото еднопосочни свидетелски показания на преките очевидци, възприели изричането на тези думи в лицето на * * и * *, като в хода на показанията им се установи, че в този момент е имало и други лица,хора, които са преминавали през улицата и чиито имена не бяха посочени, но фактът, че тези други лица са възприели обидното поведени4е и обидните квалификации, които е отправяла подсъдимата спрямо моята повереничка.

Съгласно показанията на свидетелката * *: „Подсъдимата целенасочено търси конфликт с Л. Л. К. ясно е възприела и чула думите, които са отправени към нея.

Съгласно показанията на * *: „* също е възприела, ясно е чула, всички са чули отправените обидните думи“, като свидетелите попитаха засрамени дали може да повторят тези обидни думи и дали да ги кажат тук в съдебно заседание, защото те са обидени. Естествено е свидетелите да се смутят да ги изрекат тези обидни думи, така както са посочени в диспозитива на частната тъжба. Реакцията на обидата е моята повереничка да наведе глава и да се чувства засрамена. Свидетелките * * и * * казват, че тя е почервеняла като „чушка“. Би ли треперила, плакала, почервеняла, ако тя не е възприела обидните думи спрямо себе си. Свидетелят Т. П. много правилно е усетил състоянието, в което се е намирала Л. К. тогава, когато е посетил сигнала. Същият заявява: „Л. К., когато посетихме сигнала, беше разтревожена. Тя трепереше от нерви.

Беше афектирана от това.“. Не по-различни са показанията на свидетелките * и *, които пресъздават състоянието, в което се е намирала Л. К., когато е потърсила контакт с тях. На едната се е оплакала на другия ден, а на другата при идването й в * Л.

К. е пресъздала създалата се ситуация. Това, че обидата е нанесена на публично място, а именно на детската площадка, в междублоковото пространство, намираща се в гр. *, на ул. „*“ *, също считам, че безспорно установено по делото, както от показанията на свидетелите, така и от показанията на свидетеля Т. *, който също в показанията си 3 сочи по недвусмислен начин къде се е намирала моята повереничка тогава, точно в този въпрос. В този момент той е видял къде се намирала повереничката ми и няма доказателства, които да сочат някакво друго място в моментите, в които е отправена обидата, са извършени тези обидни действия, по делото не е установено. Считам, че извършеното престъпления се доказват и от субективна страна. В. * е казала посочените в тъжбата думи и е извършила унизителния жест- показването на среден пръст, спрямо довернителката ми, когато е изричала тези думи, като е целяла и е предвиждала настъпването на сочените в тъжбата обществненоопасни последици.

Считам че В. * е била наясно какво би последвало след изричането на думите и извършването на действията, тъй като в кориците на делото има две писма, изпратени от РС-* с питане какъв е развоят и стадия на развитие на настоящото производство, тъй като на посочените дати в тези писма, подсъдимата следва да се яви в качеството си на съдебен заседател, тоест това автоматично говори за познанията на подсъдимата в тази част, тоест тя е била наясно с това какви са последиците, които настъпват с едно такова поведение, което считам, че е доказано по делото и считам, че * е целяла да засегне честта и достойнството на Л. К., като не се е задоволила с изричането на обидните думи и квалификации и вмешателството в личния живот на доверителката ми „да вземе да роди едно дете, да вземе да си създаде малко работа, вместо да гледа помияри“, цитирам тези думи, които подсъдимата в предходно съдебно заседание каза.

Фактът, че подсъдимата се е обръщала спрямо моята повереница с името „*“, а не „Л.“, считам, че не следва да разколебава съда по отношение на факта дали и как Л. К. е преценила, че тези думи, квалификации и действия спрямо нея са извършени и се отнасят действително за нея. От показанията на свидетелката * * стана ясно, че тя самата също в определени моменти се обръща към Л. с думите „*“. Други лица на тази площадка, където е изречена публичната обида,лица с имена, производни на „Л.“, „*“, „*“ в този момент е нямало. Предвид това считам, че, както от обективна, така и от субективна страна е изпълнен и доказан изцяло съставът на извършеното от В. * престъпление. В предходно съдебно заседание беше разпитан съпругът на подсъдимата, г-н Т. *, който в показанията си, заяви, че е видял подсъдимата на мястото, където е доказано, че е извършено престъплението. Много противоречиви бяха неговите показания, при много внимателно хронологично проследяване, и ще Ви моля да не ги кредитирате в частта, в която те се явяват изолирани спрямо целият събран и приобщен по делото доказателствен материал. Първоначално в показанията си Т. * заявява, че си е бил вкъщи на съответната дата. Не се спори по този факт.

Същият обаче посочва два различни момента, в които са били пили бира със съпругата си. Първоначално в показанията си посочва 17.00-18.00 часа, по- надолу в показанията си посочва, че след 19.00 часа са пили бира. Някъде от никъде неговата съпруга решава да измие прозорците. Това се явява житейски нелогоично, като показанията в тази част са много противоречиви. Противоречив е фактът по отношение на невъзприемането на изречените от съпругата му обидни изрази. В една част от показанията същият заявява, че жилището е огромно и че, ако се е намирал в другата стая, би било възможно да не чуе. В другата част заявява, че вратите били отворени и топло навън, като нямало как да не чуе обидните думи, а Л. К. е възприела от 30-40 м. разстояние тов, което е казано.

В обясненията си подсъдимата заяви, че все пак е казала нещо на моята доверителка Л.

К., а именно: „Що не вземеш да си родиш едно дете, а разхождаш тези помияри?“.

Фактът на извършеното престъпление се доказва с подписването „без възражение“ на протокола за отправеното предупреждение подсъдимата да не се саморазправя и да не отправя обидни думи спрямо лицето Л. К.. В тази връзка отново нелогични бяха показанията на свидетеля *, така и обясненията на подсъдимата В. *. Как така 4 свидетелят *, при положение че има много добри отношения със съпругата си, не е разбрал какво се е случило след посещението на полицаите, не е разбрал за протокола за предупреждение. Как така подсъдимата излиза пред полицаите и разказва наредбата, която действа на територията на община * какви са правата и задълженията на хората, отглеждащи домашни любимци. В същото време тя не разбира за какво й е съставен този протокол за предупреждение. От показания на свидетели П. и К. не стана ясно въобще тя да е обяснявала на дълго и нашироко как се гледат кучета и в какви нарушения е влезнала моята повереничка, а всъщност не била разбрала за какво точно й се съставя този протокол за предупреждение. Това са два от основните моменти, които си противоречат от дадените свидетелски показания, на дадените от свидетеля Т.