Решение № 970 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20231110201129 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Р. С. В. против Наказателно постановление № 38/23.11.2022 г., издадено от и.д. началника на 04 РУ-СДВР, с което, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна несъставомерност и непрецизна цифрова квалификация. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С писмено становище поддържа жалбата, като допълва с доводи за процесуални нарушения.

Административнонаказващият орган, с писмено становище, оспорва жалбата, като взема становище по изложените в същата доводи. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.11.2022 г., около 23:50 ч., в гр. София, в района на МОЛ „Парадайз“, бул. „Черни връх“ № 100 полицейски служител В. Н. издала на жалбоподателя В. писмено разпореждане: „Да не управлява МПС, под въздействие на алкохол“, поради съмнения за управление на МПС, под въздействие на алкохол.

Въпреки това, около половин час по-късно, същият полицейски екип забелязал жалбоподателя да управлява МПС – *** в района на търговския център. Тестване с дрегер отчело положителен резултат – 2,59 на хиляда в организма на В..

1

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля В. Н.; АУАН; НП; докладна записка; разпореждане; заповед за компетентност.

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя. В настоящия случай, разпитаният актосъставител изложи ясен и последователен спомен за събитията, от които се установява изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. На практика тя не се оспорва и от самия жалбоподател, поради което подробен анализ на доказателствената съвкупност се явява ненужен. Ключовият въпрос, предмет на спор в настоящото производство, касае приложението на материалния и процесуалния закон, а не – фактологията.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Същевременно, отправената от жалбоподателя критика, касателно съдържанието на АУАН и НП е основателна. От една страна, се инкриминира несъобразяване с писмено разпореждане. От друга, обаче, в атакуваното НП се визира разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, която предвижда възможност за издаване на устни разпореждания, т. е налице е противоречие межди словесно описание и цифрова квалификация. Изводите за опороченост на производството се подсилват и от липсата на конкретизация в АУАН (в същия се сочи като нарушена само 2 разпоредбата на чл. 64 ЗМВР), което, от една страна, създава съществена неяснота, още от самото начало на административнонаказателното производство, а от друга – води до противоречие между АУАН и НП, в контекста на отменителните основания (в този смисъл Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в;

Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, I I кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.).

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Налице са надлежни доказателства за издадено и връчено писмено разпореждане, с което жалбоподателят е бил длъжен да се съобрази, но е предприел диаметрална линия на поведение (времевият отрязък между връчването на разпореждането и повторното установяване на В. да шофира не позволява извод, различен от пряк умисъл).

Същевременно, обаче, цитираната от АНО разпоредба на чл. 64, ал. 2 ЗМВР създава право (правомощие – едновременно и право, и задължение) на контролните органи, регламентира законово една възможност за тях. Адресат на нормата, обаче, са органите на МВР. Адресати на срещулежащото задължение за съобразяване с дадените писмени и/или устни разпореждания са гражданите, но по силата на императивната разпоредба на чл. 64, ал. 4 ЗМВР. В този смисъл и възражението за несъставомерност на цитирания от АНО текст се явява основателно.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната.

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, законосъобразно размерът е определен към минимума по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38/23.11.2022 г., издадено от и.д. началника на 04 РУ-СДВР, с което, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР, на Р. С. В. била наложена глоба, в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР за заплати на Р. С. В., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4