Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 23.02.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2173/2025
Вид
Решение № 124
Подписан
23.02.2026
В сила
20.03.2026
Състав
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Казанлък, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. Гражданско дело № 20255510102173 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал.

2, чл. 149 СК и чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД.

Образувано е по искова молба от С. Т. С., ЕГН **********, с адрес:

**********, тел.: **********, чрез пълномощника адв. М. Д. от АК-С.З., с адрес за получаване на съдебни книжа: **********, против М. Т. И., ЕГН **********, с адрес: **********. Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето Т. С. Т., ЕГН **********, роден на ********** г. Синът им бил ученик в четвърти клас в Начално училище „**********“ в село Е. общ.

Н., обл. С.З.. Сочи, че с ответницата и детето живели в дома на ищеца в село В., но преди три години ответницата ги напуснала и заживяла с друг мъж в село З.. От раздялата с ответницата само ищецът се грижел за сина им, като тя нито търсила детето, нито му купувала нещо. Многократно искал майката на детето да подпише документи, с които да се снабди с международен паспорт на детето и да подпише документи, с които да пътува с детето в чужбина, но ответницата категорично отказвала, като заявявала, че детето въобще не я интересува. Моли съда да постанови решение, с което: да предостави на ищеца упражняването на родителските права по отношение на детето Т. С. Т., ЕГН **********; да постанови местоживеенето на детето Т. С. Т., ЕГН **********, да бъде при бащата, в жилището, в което живее - къща с адрес: село В., **********; да определи на ответницата режим на лични контакти с детето Т. С. Т., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица в месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и 30 дни през лятото, разпределени по 15 дни от месеците юли и 1 август, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

Коледните празници от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 28.12., през всяка четна календарна година; Новогодишните празници от 11:00 часа на 29.12. до 17:00 часа на 02.01. през всяка нечетна календарна година; Великденски празници - на всяка нечетна календарна година от 11:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Великден; Пролетна ваканция - първите 5 дни от ваканцията, от 11:00 часа на първия ден до 17:00 ч. на петия ден. Да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на детето Т. С. Т., ЕГН **********, в размер на 153,39 евро, считано от 01.10.2024 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, като издръжката да се заплаща до 10-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като издръжката да се заплаща по банкова сметка или по „Изи пей“.

Да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на майката за пътуване на детето Т. С. Т., ЕГН **********, извън територията на Република България, в страните от Европейския съюз, включително и в Обединеното Кралство Великобритания и Република Турция, придружавано от неговия баща или упълномощено от него лице, за срок до навършване на пълнолетие на детето; да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на майката за издаване на международен паспорт реда на ЗБЛД на основание чл. 127а от СК, във вр. с чл. 45 от ЗБЛД, на детето Т. С. Т., ЕГН **********. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

Ищецът, редовно призован за съдебно заседание, се явява и по реда на чл. 59, ал. 6 от СК лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове. Заявява, че майката не търсела детето. Тя работела, имала и друго по-малко дете. Майката живеела в бащината си къща. Счита, че е много несериозна.

Ответницата, редовно призована за датата на съдебното заседание, не се явява и не взема становище по иска.

Заинтересованата страна АСП, чрез Дирекция „Социално подпомагане” – гр. М. и Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Г., редовно призовани за датата на съдебното заседание, не изпращат представител.

РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********** г. на О.К., се установява, че детето Т. С. Т., ЕГН **********, роден на ********** г., е с родители М. Т. И., ЕГН ********** – майка и С. Т. С., ЕГН ********** – 2 баща.

Видно от представеното Удостоверение за постоянен адрес с изх. № ********** г. изд. от Кметство с. В., детето Т. С. Т., ЕГН **********, е с постоянен адрес: с. В., общ. М., ул. **********.

Видно от представеното Удостоверение с изх. №********** г. от Начално училище „**********“, с Е.. Детето Т. С. Т. е записан в четвърти клас е дневна форма на обучение за учебната 2025/2026 г. и посещава редовно учебните занятия.

Изслушано на осн. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., в присъствието на социален работник, детето Т. С. Т., заяви, че живее при своя баща и той много добре се грижел за него. Заяви, че иска да продължи да живее с баща си и занапред. Не искал при майка си, тя не го търсела. Виждал я по улицата, но не спирала да си поговорят. Тя имала и друго дете, момиченце. Детето имало желание да отиде на екскурзия в чужбина. Не искал да ходи на гости на майка си. Майка му лошо се отнасяла с него, карала му се. Ходел на училище и се чувствал добре там.

По делото бяха събрани гласни доказателства.

Свидетелката М. Т.Р. заяви, че е настоящата съжителка на С. С. и били заедно от три години. С. имал дете, заедно живеели с детето. Свидетелката работела в училището в с. Е., била медиатор и чистачка. Детето се казвало Т., той учел в училището, където свидетелката работела. Твърди, че не е виждала майката на детето, откакто живее с баща му. Майката не търсила детето, не плащала издръжка. Свидетелката и бащата се грижели за детето.

Свидетелката имала и две деца от предходно съжителство, като едното било при нея, а другото при бащата. Т. имал нужда от дрехи, защото растял. Имал нужда от обувки за всеки сезон, бащата се стараел детето да е добре облечено.

Детето не ходи на спортни занимания. Бащата се грижел добре за детето, давал му джобни за училище по 5 евро на ден. Купувал му се дрехи.

Настоящото училище на детето било само до 4-ти клас, от септември месец Т. щял да учи в гр. Н., като щял да има транспортни разходи. Детето имало телефон, ползвал интернет, карта на месечна такса. Сега бил още малък, но имал нужда от издръжка, смята, че тепърва ще се увеличават разходите, особено след като детето навлезе в пубертета.

По делото са изготвени социални доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. М. и Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Г..

В хода на извършеното социално проучване служителите при ДСП-М. констатирали, че детето Т. С. Т. не живее на територията обслужвана от ДСПМ.. Момчето живеело с баща си С. Т. С. в село Е., общ. Н., **********.

Майката М. Т. И. живеела в село З. и съобщила, че бащата С. С. полага добри грижи за детето Т. С. Т. и била съгласна бащата да упражнява родителските права над детето. Тя споделила, че няма достатъчно жилищно пространство и не може да осигури лично пространство за детето си Т., ако живее с нея. Г-жа И. била съгласна детето да пътува извън страната и не би възпрепятствала 3 пътуванията на сина си. Била съгласна да се издаде решение на пътуване извън страната и за издаване на документи за самоличност. Поради местоживеенето на детето Т. С. Т. в село Е., общ. Н., ОЗД/ДСП-М. не може да предостави информация относно степента на задоволяване на потребностите от страна на бащата, жилищни условия и др.

При извършеното посещение в дома, където живее детето Т., служителите от ДСП-Г. констатирали, че хигиенно-битовите условия на живот са добри, както и че са задоволени основните жизнени потребности на детето, свързани с храна, облекло, подслон и здравни грижи при нужда. Детето имало избран личен лекар д-р Г., с адрес на практика с. Е., общ. Н., който да посещава при необходимост. Бащата на детето осигурил сигурна и безопасна семейна среда на живот на детето си. Предвид гореизложеното Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Г. счита, че за детето Т. С. Т. се полагат необходимите грижи, задоволяват се основните му жизнени потребности свързани с храна, облекло, подслон и здравни грижи при нужда. На детето е осигурена сигурна и безопасна семейна среда на живот, в която детето да живее сигурно и щастливо. Считат, че в интерес на детето Т.

С. Т. ще бъде да има по-чести контакти с родителя при когото няма да живее.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 от и чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл.

45, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД.

При така установената фактическа обстановка по делото и съобразно искането на ищеца, съдът намира молбата по чл. 127, ал. 2 от СК за основателна и доказана. Съдът квалифицира претенцията по този ред, изхождайки от фактическата обстановка по делото, а именно, че страните не са в брак и живеят разделени. По тези съображения съдът счита, че следва да се произнесе по претенциите за предоставяне на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката и личните контакти с родителя, който не упражнява родителските права. Установи се в настоящото производство, че страните по делото нямат сключен граждански брак, както и че същите имат родено от съвместното си съжителство дете. Установи се, в хода на съдебното производство, че детето живее при бащата в с. Е., общ. Н.. Изцяло грижите по отглеждането и възпитанието са поети от бащата. При разделното живеене на родителите те нямат възможност ежедневно да вземат решения относно упражняването на конкретно право спрямо детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето следва да се разреши със заведения понастоящем иск по чл. 127, ал. 2 от СК. След като се определи при кой от двамата родители ще живее детето Т., този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите ще налагат това. От събраните по делото писмени и гласни 4 доказателства, съдът счита, че местоживеенето следва да бъде определено при бащата на адрес: **********, и на него ще бъде предоставено упражняването на родителските права. След това да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето, което се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между него и майката и следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с майката са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Съдът счита, че режимът следва да бъде определен, както бе уточнен в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца, а именно: всяка първа и трета седмица в месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и 30 дни през лятото, разпределени по 15 дни от месеците юли и август, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Коледните празници от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 28.12., през всяка четна календарна година; Новогодишните празници от 11:00 часа на 29.12. до 17:00 часа на 02.01. през всяка нечетна календарна година;

Великденски празници - на всяка нечетна календарна година от 11:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Великден; Пролетна ваканция - първите 5 дни от ваканцията, от 11:00 часа на първия ден до 17:00 ч. на петия ден. Съдът счита, че с този режим на лични контакти ще бъде съхранена изградената между майката и детето емоционална връзка.

Предявен е иск по чл. 143, ал. 2 от СК, които е основателен по следните съображения:

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). По отношение на ненавършилите пълнолетие лица задължението за издръжка е безусловно.