Акт № 4024 от 02.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4024 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА

Административно наказателно дело № 20251110212967 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***''“ ЕООД срещу наказателно постановление/НП/ № 842474-F829991/04.08.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи, поставящи под въпрос преценката на административнонаказващия орган досежно закъснялото подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС от страна на санкционираното лице. В конкретика се сочат аргументи за достигане на задължителния минимално установен праг от 100 000 лева към друг период – 31.05.2025 г., в противоречие с възприетото в АУАН и НП. Последното се обосновава с това, че макар предоставяната услуга да има периодичен характер, плащането не е уговорено предварително и същото няма конкретно посочен ясен размер. Въвеждат се твърдения за това, че сумата за всеки отделен месец се определя от възложителя, след което се изпраща на дружеството-жалбоподател за издаване на фактура, като в тази връзка се сочи, че датата на данъчното събитие съвпада с датата на издаване на фактурата, която в процесия случай е била 07.05.2025 г. Поради съображения за незаконосъобразност на сумата, определена в обжалвания санкционен акт, се моли за преразглеждане на същата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от лицето 1

Д.М.. В съдебна зала същата, позовавайки се на чл. 12, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, сочи, че данъчното събитие възниква тогава, когато е издадена фактурата. В допълнение се изтъква, че допълнителните плащания, които се фактурират не могат да бъдат предвидени предварително, с оглед на което не може да се сметне и кога оборотът е надвишил прага от 100 000 лева. Изрично се пояснява, че тези фактури не се издават на едно и също число, а на различно такова.

Въззиваемата страна – Директор на дирекция „Обслужване в ТД на НАП“ София, редовно призован, се представлява от юрк. Р.. Същата моли жалбата да бъде оставена без уважение и респективно процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Излага становище в посока на това, че от представените фактури и акт за регистрация по закона за ДДС, се установява, че дружеството-жалбоподател, за периода от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г., има реализиран облагаем оборот от 102 243, 60 лева. Предвид изложеното, поставя акцент върху задължението на санкционираното лице да се регистрира по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, в срок до 07.05.2025 г. Сочи, че така указаните обстоятелства са обективирани както в АУАН, така и в акта за регистрация по ЗДДС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е търговско дружество „,,***''“ ЕООД, ЕИК: ********, представлявано от управителя В.М.М., със седалище и адрес на управление: гр. София, ,,***'' бл. ,,***''.

С резолюция за извършване на проверка № 222692502886297/06.06.2025 г., издадена от А.Л.- С., началник на отдел при ТД на НАП - гр. София, била възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства за регистрация по ЗДДС.

На 19.06.2025 г. била извършена проверка по заявление за регистрация по ЗДДС от дружеството-жалбоподател, при което било установено, че същото, в качеството си на данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок след изтичане на данъчния период, през който дружеството е достигнало облагаем оборот в размер на 100 000 лева за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. В конкретика било установено, че за периода 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г. „,,***''“ ЕООД е реализирало оборот в размер на 102 243,61 лева, формиран от получени по банков път възнаграждения, свързани с предоставяне на услуги по управление на ,,***'' за хранителни стоки. Предвид това и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за дружеството-жалбоподател е възникнало задължение в 7- дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот (считано от 30.04.2025 г.), да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Задълженото лице 2 не е подало такова, поради което органите по приходите приели, че е налице извършено нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Резултатите от проверката били обективирани в Акт за регистрация по ЗДДС № 220422503039197/19.06.2025 г. Указаният седмодневен срок за подаване на заявлението е изтекъл на 07.05.2025 г. /сряда - работен ден/, като самото нарушение е било извършено на следващия ден - 08.05.2025 г.

Доколкото заявлението за регистрация по ЗДДС е било подадено от жалбоподателя едва на 05.06.2025 г., то налице е закъснение с близо 30 календарни дни от датата на която е следвало да бъде подадено заявлението, а именно до 07.05.2025 г.

Въз основа на събраните при проверката писмени доказателства, на 19.06.2025 г. старши инспектор по приходите - Д.М. съставила АУАН № F829991 за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Въз основа на АУАН, при идентично словесно описание и правна квалификация на нарушението, е издадено и обжалваното НП.

Въз основа на заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП директорът на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП София е упълномощен да издава НП за нарушения на чл. 178 ЗДДС, а органите по приходите са упълномощени да съставят АУАН.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл.

283 НПК.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият първостепенен съд намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи предвид надлежно приложените по делото Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП и Заповед № 737/30.06.2015 г. на директора на ТД на НАП София.

Съдът, като взе предвид датата на извършване на проверката, съответно на констатиране на нарушението (19.06.2025 г.), както и датите на съставяне на АУАН (19.06.2025 г.) и НП (04.08.2025 г.), достигна до извода, че при съставянето на последните 3 два процесуални документа са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Процесните АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и са надлежно връчени на санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП административнонаказващият орган е посочил идентична и вярна правна квалификация на консумираното от жалбоподателя нарушение.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира още, че при ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател са спазени и изискванията на процесуалния закон – в частност нормативно установените правила на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като не се регистрират съществени процесуални нарушения.

Административнонаказателната отговорност на „,,***''“ ЕООД е ангажирана за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС /в редакцията на нормата към момента на извършване на нарушението/, съгласно която разпоредба всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

В процесния случай от събраните по делото писмени доказателства /в частност счетоводни документи/ категорично се установи, че в края на месец април 2025 г. санкционираното юридическо лице е достигнало облагаем оборот, надвишаващ сумата от 100 000 лева, над която е задължителна регистрацията по ЗДДС. В тази връзка дружеството, в качеството си на данъчно задължено лице, е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.05.2025 г. /включително/, тъй като в края на посочения месец април 2025 г. е бил достигнат въпросният облагаем оборот от 102 243, 61 лева, а такова заявление всъщност е било подадено едва на 05.06.2025 г.

Релевираните от жалбоподателя доводи в посока на това, че данъчното събитие в конкретния случай следва да бъде обвързано с датата на издаване на съответната фактура, предвид липсата на предварително уговорено плащане между санкционираното лице и възложителя, респективно неясния размер на получаваното от лицето възнаграждение за предоставяната услуга, съдът намира за неоснователни и необосновани. Видно от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на този закон се свързва с доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, с вътреобщностното придобиване, както и с вносът на стоки по чл. 16 от закона.

Съгласно нормативно установеното правило на ал. 2 от посочената разпоредба момента на възникване на данъчното събитие се свързва с датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на 4 разпореждане със стоката като собственик, или с датата, на която услугата е извършена.

Съобразно уговореното в чл. 14 от Договора за управление на търговски обект, сключен между санкционирания субект - „,,***''“ ЕООД и възложителя „БГК“ АД, на санкционираното лице се полага месечно възнаграждение за точното и законосъобразно опериране на възложения му за управление търговски обект – ,,***'' за хранителни стоки.

Ето защо, в конкретния случай, услугата по управление, предоставяна ежемесечно от дружеството-жалбоподател следва да се счита за извършена в края на съответния календарен месец. При положение, че към 30.04.2025 г. е констатиран достигнат от дружеството-жалбоподател облагаем оборот повече от 100 000 лева, за период от дванадесет последователни месеца /предшестващи текущия/, то на основание нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, за дружеството е съществувало задължение да подаде заявление по ЗДДС в срок до 07.05.2025 г./вкл./.

Поради изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки от обективна страна за ангажиране отговорността на дружеството „,,***''“ ЕООД.

Наложената имуществена санкция на основание чл. 178 от ЗДДС е в минималния законоустановен размер, което, по преценка на съда, съответства на тежестта на нарушението и регистрираното закъснение по повод изпълнение на възникналото ex lege /по закон/ задължение за лицето, като не може да бъде постановена санкция под определената в процесния случай.

От друга страна настоящата съдебна инстанция не приема, че е налице маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Извършеното нарушение е с достатъчно висока степен на обществена опасност, като процесното нарушение не се откроява от други нарушения от същия вид. С изключение на обстоятелството, че установеното нарушение е извършено за първи път от страна на санкционираното юридическо лице, липсват други смекчаващи отговорността на лицето обстоятелства, които да обусловят третирането на процесния случай като маловажен. Освен това, в подкрепа неприложимостта на института на маловажния случай се явява и обстоятелството, че нарушителят се явява субект – търговец по смисъла на ТЗ, който по занятие извършва търговска дейност, поради което и управителят на същия следва да е запознат със съществуващата нормативна уредба, в частност ЗДДС, и изискванията, които същата предявява към субектите, извършващи системно търговска дейност. По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, а като първо нарушение на юридическото лице правилно е наложена имуществена санкция в минимален размер.