Определение № 2171 от 28.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2171 гр. София, 28.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002100814 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. Д., подадена чрез процесуален представител адв.

К. Х. против решение № 470/13.11.2025г. постановено по в.гр.д. № 716/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1114/11.07.2025г. постановено по гр.д. № 6743/2024г. по описа на Районен съд – Русе, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са отхвърлени предявените от Б. С. Д. с ЕГН [ЕГН] срещу „Боил-БТ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] искове за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 37/16.10.2024г. на управителя на дружеството Б.

Т. Т. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, за незаконосъобразно и за отмяна на заповедта, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „специалист поддръжка и складово стопанство“ при ответника, с място на работа „Уникредит Булбанк“ АД, Сграден фонд и логистика, [населено място].

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви по заявените във въззивната жалба оплаквания, а само бланкетно проверил правилността на изводите на първоинстанционния съд; без мотиви и в нарушение на процесуалните правила е приел, че отговор на исковата молба е депозиран от ответника в срока по чл. 131 от ГПК;

1 без мотиви оставил без уважение искане за назначаване на повторна или тричленна съдебнографологична експертиза при данните по делото, че вещото лице по първата експертиза е изготвило заключението си въз основа на сравнителен образец по свой почин и неизвестен източник, без възможност за проверка на автентичността му, а заключението е оспорено като необосновано. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, тъй като се съкращава единствена щатна бройка, находяща се на територията на [населено място]. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че общият брой на заемащите длъжността на ищеца служители по актуалното щатно разписание е 7 броя, а ответникът не е имал своя обособена структура на територията на [населено място].

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „БОИЛ-БТ“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. М. Р. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна.

Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, включително и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 17.03.2016г., по силата на което последната изпълнявана от ищеца длъжност е била „специалист поддръжка и складово стопанство“, с посочено в договора място на работа в „Уникредит Булбанк“ АД – [населено място]. Съгласно длъжностна характеристика за длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство“, заеманата от ищеца длъжност е включена в „оперативна дейност по изпълнението на всички видове ремонтни работи /аварийни и планирани; гаранционни и извънгаранционни/, свързани с поддръжка на системи, оборудване и недвижима собственост; осигуряване служителите на банката с материали, консумативи, мебели, офис и специализирано оборудване и техника и др.

Със Заповед № 7/30.09.2023г. на управителя на дружеството, е утвърдено щатно разписание на длъжности в „Боил БТ“ ЕООД, в сила от 01.10.2023г., в което са били предвидени 8 работни места за длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство“ по 1 брой в градовете Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Монтана, Стара Загора и Благоевград. Със Заповед № 4/30.09.2024г. на управителя на дружеството е утвърдено ново щатно разписание на длъжности в „Боил БТ“ ЕООД, в сила от 01.10.2024г. Съгласно 2 предвижданията му в ответното дружество са били предвидени 7 работни места за длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство“ по 1 брой в същите градовете, с изключение на [населено място].

От свидетелските показания на свидетеля К. Г. /работил в „Боил БТ“ ООД на длъжност „специалист електроподдръжка“ от 2018г. до 2019г. и „фасилити мениджър“ в „Уникредит Булбанк“ АД в периодите 2017 - 2018г. и 2019 - 2024г./, по делото било установено, че дружеството ответник е фирма, която отдавала наемен персонал на „Уникредит Булбанк“ АД. Служителите, заемащи длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство“ общо за цялата страна първоначално били 20-22. Бил пряк ръководител и на Б. Д., който също бил назначен на длъжност „специалист поддръжка и складово стопанство“, ситуиран в [населено място]. Там било работното му място, но той отговарял за целия район Русе.

Задълженията за длъжността били обща поддръжка и разнасяне на канцеларски материали.

Изпълнението на тези задължения включвало посещение на банкови офиси на „УниКредит Булбанк“ АД в различни градове, като всеки, който бил ситуиран в областен град, посещавал съответните офиси в тази област. Имало райониране, съгласно което за определени офиси на посочената банка отговарял конкретен служител. Б. Д. отговарял за [населено място], [населено място] и за област Русе – за десетина офиси общо. Относно начина на извършване на заявките от съответния банков офис е имало вътрешна тикет система, чрез която по имейл всеки служител във всеки офис правел заявка в тази система и автоматично през системата, служителят, който отговаря за този район виждал заявката и я изпълнявал. В началото на работата - 2020г., когато започнала Ковид-пандемията, служителите се командировали.

Извеждало се командировъчно за целия месец и служителят, отивайки в даден офис, му се подпечатвало командировъчното за удостоверяване на това, че е отишъл и го е посетил.

Впоследствие започнали да се ползват GPS системите в автомобилите, служителят през лаптопа си виждал заявката и тогава не се отбелязвало с командировъчни.

От показанията на свидетеля П. П. по делото е било установено, че към месец октомври 2024г. е работел в „Уникредит Булбанк“ - Велико Търново, като „специалист поддръжка“ с работодател ответното дружество - „Боил-БТ“. Работата му се изразявала в поддръжка на всякаква техника на банката, сградни инсталации, електросистеми, ВиК, както и домакински функции. Водел му се склад и обслужвал локации към УниКредит в региона – Велико Търново и Габрово. Имало е случаи да ходи и в Полски Тръмбеш, но към момента офисът там бил затворен. Посещавал е Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Севлиево, Стражица /където също бил затворен офисът към момента/. Занимавал се с поддръжка на юпиесите към Търновски и Варненски регион. Към Варна имало 10-ина локации – Варна, Търговище, Шумен, Попово, Разград, Балчик, Силистра и други. Когато имало нещо спешно му се обаждали по телефона – или директорът, или служител на банката, например при спиране на тока. Имало и компютърна система за маркиране на заявки за аварии и ремонт, от която получавал заявки по имейл. Зареждал офисите на „Уникредит Булбанк“ с хартия, химикалки, бланки и други канцеларски материали. Банката правела на всеки три месеца заявка, но имало и извънредни случаи на доставки. От София основно изпращали материали, а складовете по другите градове били помощни, в случай че нещо е пропуснато в 3 заявката. От октомври 2024г., съкратили Д. и неговата работа я поел той – Русе, Свищов, Павликени, Разград. Приел склада от Б. Д. и в момента отговарял за него. Това, което е вършил по другите региони, го върши сега и по регионите, които преди това е обслужвал Б.

Д.. Начинът на работа бил същият и в новите региони – по имейл и по телефон получавал заявки от поделенията на „Уникредит Булбанк“ за ремонт или доставка на канцеларски материали, но напоследък работата намаляла. В системата попълвал къде е ходил и това означавало, че е командирован, попълвал отчет във връзка с командировката в системата всеки месец, като получавал и командировъчни пари.

На 17.10.2024г. на ищеца е връчено Предизвестие № 1/16.10.2024г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 18.10.2024г., а трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № 37/16.10.2024г., считано от 01.11.2024г. на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, съгласно утвърдено ново длъжностно щатно разписание в сила от 01.10.2024г., с което се съкращава длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство“.

По предприето от ищеца оспорване автентичността на заповедта в частта на положения за работодател подпис, в рамките на открито производство по оспорване истинността на документа по чл. 193, ал. 1 от ГПК е събрано заключение на съдебно-графологична експертиза, от заключението на което приел за установено, че подписът, положен „за работодател“ в заповедта е изпълнен от управляващият и представляващ дружеството работодател Б. Т. Т..

В исковата молба законосъобразността на заповедта е била оспорена с доводи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не е издадена от работодателя, тъй като не е подписана от представляващия и управляващ дружеството; не е налице съкращаване на щата – функциите на заеманата от ищеца длъжност били разпределени на други длъжности; че при извършеното съкращаване не е извършен подбор и не са спазени критериите по чл. 329 от КТ.

При тези факти, от правна страна въззивният съд достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от работодателя, както и че заеманата от служителя единствена щатна бройка за „специалист поддръжка и складово стопанство“ за [населено място] е била реално съкратена. Посочил, че решението за съкращаване на щата принадлежи към оперативната самостоятелност на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. При това приел, че работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, тъй като е съкратена единствената длъжност за [населено място]. Подбор спрямо останалите служители, заемащи същата длъжност, но с място на работа в други населени места, работодателят не е имал задължение да извърши. Изтъкнал, че работодателят е длъжен да извърши подбор само ако в същото териториално поделение работят повече от един служители на еднакви длъжности.

Съобразявайки ангажираните по делото доказателства - щатно разписание, командировъчни заповеди, както и свидетелските показания, приел, че изпълняваната от ищеца длъжност е функционирала на територията на [населено място]. В тази връзка, при взетото решение за съкращаване на единствената щатна бройка в това звено и това населено място и липсата на друга такава в същото звено и населено място, ответникът не е бил задължен да извърши 4 подбор между лицата, заемащи тези длъжности в други населени места. По тези съображения извел решаващ извод, че към момента на извършване на уволнението са били налице предпоставките, визирани в чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните по делото, при което работодателят законосъобразно, в предвидената от закона форма, е прекратил трудовото правоотношение с ищеца – служител поради съкращаване на щата. Въззивният съд обосновал законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на конститутивния иск за отмяна на уволнението, както и на обусловения от него иск за възстановяване на длъжността. По възражението за неспазен срок по чл. 131 от ГПК изложил, че преклузията настъпва след първото съдебно заседание, в което след доклада по делото се дава възможност на страните да изразят становище по доклада и да направят доказателствени искания съобразно указанията на съда и разпределението на доказателствената тежест. Съобразил, че в случая и двете страни са направили това в първото заседание пред първата инстанция, като ответното дружество недвусмислено се е позовало на възраженията и исканията, направени в писмения отговор, при което те е трябвало да бъдат взети предвид от съда дори и при неспазен срок по чл. 131 от ГПК.