Решение № 907 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330201835 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 676128 – F667712 от 15.11.2022г. издадено от М.К.Л. – директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, във вр. с чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС на „РЕФРА 89“ ЕООД, ЕИК 206357370 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Виктор Юго“ № 20 представлявано от А.К.М.-Т., ЕГН ********** – *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

В жалба от представляващия дружеството, чрез адв.Л. К. се моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалните правила при издаването.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се представлява.

Административно-наказващия орган, издал наказателното постановление редовно призован, в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт М.М. която счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на възнаграждение.

1

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

„РЕФРА 89“ ЕООД, ЕИК 206357370 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Виктор Юго“ № 20 представлявано от А.К.М.-Т., ЕГН ** е регистрирано по ЗДДС и е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справки-декларации за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период. На 15.04.2022г. в ТД на НАП Пловдив при извършена служебна проверка е било установено, че дружеството – жалбоподател не е спазило установения от закона срок за подаване на справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.03.2022г. – 31.03.2022г. до 14.04.2022г. включително.

Справка – декларация по чл.125 от ЗДДС е била подадена на 09.05.2022г. в ТД на НАП Пловдив по електронен път с вх.№ 16005038840.

До дружеството били изпратени покани по електронен път на декларирания електронен адрес за кореспонденция и чрез лицензиран пощенски оператор, с която представляващия дружеството бил поканен да се яви в 7 дневен срок за съставяне на АУАН за не подаване в срок на СД и отчетни регистри.

На 13.07.2022г. от свидетел Н. Д. С. бил съставен против дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F667712 за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. Актът е бил съставен в отсъствие на представляващия дружеството. На 17.10.2022г. актът е бил предявен на представляващия дружеството, който след като се запознал със съдържанието му го е подписал. Актът е подписан и от другите роосочени в него лица. На датата на предявяване на акта е бил връчен препис от него на представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред АНО не са били представени писмени възражения от представляващия дружеството относно съставения АУАН и нарушението посочено в него. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗЗДС като му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В издаденото НП, по идентичен със съставения АУАН е описано нарушението и посочена нарушената правна норма.

Издаденото НП е лично връчено на представляващия дружеството на 17.02.2023г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

2

Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и събраните гласни доказателства и по-специално от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – Н. Д. С., извършила проверката и актосъставител.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения:

Жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и е бил задължен съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице. Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация за данъчен период месец март 2022 година в срока по ЗДДС а именно до 14.04.2022г. включително, в компетентната Териториална дирекция на НАП Пловдив.Такава е била подадена на 09.05.2022г., преди дружеството да бъде уведомено от органите на НАП за извършеното нарушение.

При така установеното съдът намира, че данъчно задълженото лице като не е подало изискуемата по ЗДДС справка-декларация в срок до 14.05.2022г. лично или чрез упълномощено лице, на 15.04.2022г. е било в неизпълнение на задължението по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. Доколкото се касае до нарушение на ООД не следва да се изследва въпросът за вината.

Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението. Констатираното нарушение не се оспорва и от страна на дружеството.

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Съставения АУН и издаденото НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира за основателен изложения в жалбата довод, че се касае за маловажен случай. При издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, 3 като не е съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН по следните съображения За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице маловажен случай на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение.

В случая нарушението е констатирано в деня на извършването му – 15.04.2022г. Дружеството по електронен път на 09.05.2022г. в ТД на НАП Пловдив е подало дължимата СД с вх. № 16005038840. Съдът намира процесното нарушението за инцидентно. По делото няма доказателства, дружеството да е било санкционирано за идентично нарушение, а и в самото НП е отразено , че нарушението е извършено за първи път.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл.28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. От бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства, извършено е за първи път. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Нарушението е от възможно най - лекия вид 4 неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.

Доколкото при хипотезата на чл.28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване.

Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право за присъждане на разноски по реда АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящето производство съдът констатира наличието на направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, както и за представяне на доказателства за размера на направените разноски, поради което и следва да се произнася в тази насока с настоящето решение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 676128 – F667712 от 15.11.2022г. издадено от М.К.Л. – директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, във вр. с чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС на „РЕФРА 89“ ЕООД, ЕИК 206357370 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Виктор Юго“ № 20 представлявано от А.К.М.-Т., ЕГН ********** – *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС като неправилно и незаконосъобразно.