Решение № 200 от 09.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20245300500269 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба вх. №12324/21.12.2023г. на „Интерстейт“ ООД, ЕИК 203293654, чрез пълномощника му адв. В. Д., в качеството му на длъжник по изпълнително дело №20239100400528 по описа на ЧСИ Росен Раев, рег. №910, против разпореждане на съдебния изпълнител от 12.12.2023г., с което е оставил без уважение молбата на длъжника за редуциране на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 3000 лв., както и на начислените с покана за доброволно изпълнение с изх. №007339/24.08.2023г. такси и разноски по

ТТРЗЧСИ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, като се иска отмяната му и намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв., както и на таксите и разноските съобразно размера на реално дължимата главница по изпълнителното дело- 2468,26 лв.

Ответната страна по жалбата- „Строймаш“ ЕООД, ЕИК 115771825, чрез пълномощника си по делото адв. Н. Т., в писмени възражения 1 оспорва жалбата и иска оставянето й без разглеждане като процесуално недопустима, а ако се приеме за допустима- оставянето й без уважение като неоснователна.

В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е недопустима, а ако се приеме за допустима- неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното:

Изпълнително дело №20239100400528 по описа на ЧСИ Росен Раев, рег. №910, е образувано на 21.08.2023г. по молба на взискателя „Строймаш“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.08.2023г. по гр.д.№8221/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, съгласно който „Интерстейт“ ООД е осъдено да заплати на „Строймаш“ ЕООД сумата от 11588,72 лв., ведно със законната лихва върху нея от 19.05.2021г., както и сумата от 2725,76 лв.- разноски. След образуване на делото съдебният изпълнител е пристъпил към проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 24.08.2023г. е изпратил запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД, с което е наложил запор върху банковите сметки на длъжника. В изпълнение на така наложения запор на 28.08.2023г. банката е превела на съдебния изпълнител сумата по запора в размер на 22215,29 лв. С писмена молба от 04.09.2023г. длъжникът „Интерстейт“ ООД е представил писмени доказателства, че преди образуване на изпълнителното дело- на 02.06.2023г. е заплатил по банков път на взискателя сумата от 14314,48 лв. След получаване на становището на взискателя с разпореждане от 13.09.2023г. съдебният изпълнител е намалил размера на дълга по изпълнителното дело с доброволно платената от длъжника сума, като е приел, че със същата са погасени разноските по изпълнителния лист в размер на 2725,76 лв., законната лихва в размер на 2468,27 лв. и част от дължимата главница в размер на 9120,45 лв. На 29.09.2023г. длъжникът „Интерстейт“ ООД е подал жалба до Окръжен съд- Пловдив срещу постановление на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение искането за намаляване на разноските по изпълнението, за която с определение на съда от 04.12.2023г. по в.гр.д.№2911/2023г. е прието, че 2 съставлява искане до съдебния изпълнител за редуциране на разноските и същата е изпратена по компетентност на съдебния изпълнител с указания за произнасяне по направеното в нея искане. В изпълнение на така постановеното определение на съда съдебния изпълнител се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 12.12.2023г., с което е оставил без уважение молбата на длъжника за редуциране на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 3000 лв., както и на начислените с покана за доброволно изпълнение с изх. №007339/24.08.2023г. такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 222 лв. и допълнителни разноски в размер по т.31 от тарифата в размер на 15,80 лв. За да постанови този резултат, съдебният изпълнител е изложил съображения, че възражението на длъжника за намаляване на разноските било преклудирано като подадено извън предвидените в ГПК срокове.

Жалбата срещу разпореждането е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, тъй като съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Изложените от съдебния изпълнител, както и от взискателя в писмените му възражения срещу жалбата, доводи, че възражението на длъжника за намаляване на разноските по изпълнителното дело било преклудирано, са неоснователни. В ГПК не е установен срок, в който длъжникът да може да направи възражение за прекомерност на начислените му разноски по изпълнителното дело и с изтичането на който това възражение се преклудира. Уреденият в разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК срок е за подаване на жалба до съда, а не за искане или възражение до съдебния изпълнител за намаляване или прекомерност на разноските. По аргумент от това, че в исковия процес това възражение може да се направи до приключване на устните състезания, следва да се приеме, че в изпълнителния процес възражението следва да бъде направено най- късно до извършване на разпределението. Предвид горното обстоятелството, че длъжникът не е направил такова в двуседмичния срок след връчване на поканата за доброволно изпълнение, 3 не го лишава от правото да го направи в по- късен момент. Ето защо възражението на „Интерстейт“ ООД, обективирано в подадената на 29.09.2023г. жалба до съда, е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

С оглед данните по делото за погасяване на дълга на 28.08.2023г., т.е. седем дни след образуване на изпълнителното дело, в резултат на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, основателни са изложените в жалбата доводи за прекомерност на начислените в тежест на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен подаването на първоначалната молба по чл. 426 ГПК за образуване на изпълнителното дело, не се е налагало процесуалният представител на взискателя да извърши каквито и да са други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Видно от изпратеното до банката запорно съобщение, запорът е бил предварително наложен в производство по обезпечаване на бъдещ иск и събирането на вземането е било сигурно. Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело са били направени искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи, не е основание за дължимост на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като посочването на изпълнителен способ е част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 от ГПК и е условие за редовно образуване на изпълнителния процес, за което се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от наредбата. Предвид горното предварителното уговаряне и заплащане от страна на взискателя на адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. е на негов риск и следва да остане за негова сметка в случаите, в които по изпълнителното дело не се налага извършване на други действия от процесуалния представител на взискателя, извън тези по подаване на молбата по чл.426 от ГПК. Ето защо в случая в тежест на длъжника следва да бъдат възложени само разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., колкото е минималното такова съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По така

4 изложените съображения следва да се приеме, че в случая длъжникът не дължи направените от взискателя разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от наредбата, поради което и размерът на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва да се намали на 200 лв.

По жалбата в частта й, с която се оспорват начислените такси и разноски по изпълнението:

Видно от връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение с изх. №007339/24.08.2023г. , със същата са му били начислени такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 222 лв. и допълнителни разноски в размер на 15,80 лв. по т.31 от тарифата . От страна на длъжника в жалбата не са направени конкретни възражения за неправилно начисляване или недължимост на посочените суми, като искането му е същите да бъдат редуцирани съобразно действителния размер на задължението му към датата на образуване на изпълнителното дело.

Според настоящия състав на съда това искане е неоснователно. По делото се установява, че с извършеното преди образуване на изпълнителното дело плащане „Интерстейт“ ООД е заплатило само частично задълженията си по изпълнителния лист. Както правилно е приел съдебният изпълнител с разпореждането му от 13.09.2023г. , погасени са били разноските по изпълнителния лист в размер на 2725,76 лв., законната лихва в размер на 2468,27 лв. и част от дължимата главница в размер на 9120,45 лв. Предвид горното към датата на образуване на изпълнителното дело длъжникът „Интерстейт“ ООД е имал непогасени задължения към „Строймаш“ ЕООД, за които е дал повод за образуване на делото. По така образуваното изпълнително дело са били начислени такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 222 лв. и допълнителни разноски в размер на 15,80 лв. по т.31 от тарифата , които не са свързани и не зависят от размера на дълга, т.е. същите биха били дължими даже и в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят да беше посочил действителния размер на дълга, отчитайки извършеното преди това плащане от длъжника. При това положение няма основания така начислените такси и разноски да бъдат редуцирани, поради което в тази й част жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

5

По отношение на начислената с поканата за доброволно изпълнение такса по т.26 от тарифата в размер на настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи такса за изпълнение на парично вземане, чийто размер се определя в зависимост от събраната сума. В случая посоченият в поканата за доброволно изпълнение размер на същата- 1712,02 лв. е определен съобразно пълния размер на задължението по изпълнителния лист, както и съобразно пълният размер на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче към датата на образуване на изпълнителното дело част от задължението по изпълнителния лист вече е било погасено доброволно от длъжника, то за посочената част няма основание за начисляване на такса за събиране на вземането по т.26 от тарифата . При изчисляване на същата следва да се отчете и извършеното с настоящото решение редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Предвид горното начислената на длъжника с поканата за доброволно изпълнение такса по т.26 от тарифата в размер на 1712,02 лв. следва да бъде отменена, като на съдебния изпълнител се укаже да определи размера й съобразно действителния размер на събраната по изпълнителното дело сума.

По изложените съображение Пловдивският окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане на съдебния изпълнител от 12.12.2023г., с което е оставил без уважение молбата на „Интерстейт“ ООД, ЕИК 203293654, за редуциране на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 3000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите за събиране по изпълнително дело №20239100400528 по описа на ЧСИ Росен Раев, рег. №910, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „Строймаш“ ЕООД, ЕИК 6

115771825, от 3000 лв. на 200 лв.

ОТМЕНЯ разпореждане на съдебния изпълнител по изпълнително дело №20239100400528 по описа на ЧСИ Росен Раев, рег. №910, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.

Разпечатката съдържа 33 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94a1e759-be69-4727-b142-7e9061fa35be