Решение № 232 от 24.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120204144 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „*“, *, представлявано от управителя

*, против

Наказателно постановление

№

849714F814332/11.09.2025г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр.Бургас, с което на основание чл.178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева (255,65 евро) за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, вр. с чл.97а, ал.2 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат аргументи в тази насока. Не се оспорва самият факт на допуснатото нарушение, но се застъпва, че същото разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя *, който поддържа жалбата. Не оспорва нарушението, но моли наказанието да бъде смекчено, доколкото нарушението е първо за дружеството.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от гл. юрк. *, която моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 04.11.2025г., видно от 1 разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 17.11.2025г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество обаче, жалбата е основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Свидетелката С. Я. С. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас е съставила на дружеството – жалбоподател "*" ЕООД, ЕИК *, Акт за установяване на административно нарушение № F814332/17.03.2025г. за това, че в качеството му на данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал.

2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, същото не е подало в срок (до 28.01.2025г.) заявление за регистрация на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС, с което е нарушило разпоредбата на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, вр. с чл.97а, ал.2 от ЗДДС.

Посочено е, че мястото на подаване на заявление за регистрация по ЗДДС за всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице е в сградата на ТД на НАП Бургас - гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26 ет.1 или по електронен път.

Посочено е също така, че заявление за регистрация на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС следва да се подаде в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, който срок в случая е изтекъл на 28.01.2025г., а заявлението е подадено по електронен път едва на 06.02.2025г., като е регистрирано под вх.

№ ДДС.0000-0150860/06.02.2025г.

Нарушението било констатирано в хода на извършена проверка от страна на свидетелката С. именно във връзка с подаденото от дружеството – жалбоподател заявление за регистрация на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС с вх. № ДДС.0000-0150860/06.02.2025г. В хода на проверката се установило, че дружеството – жалбоподател „*" ЕООД предоставя услуги на получател * (*), като на 04.02.2025г. по банковата сметка в щатски долари на „*" ЕООД е получено плащане на стойност 1905,00 USA, равностойност на 3605,08 BGN, с вписано основание „консултантски услуги по договор". На 06.02.2025г. от „*" ЕООД била издадена на * (*) и фактура на стойност 1905,00 USA. След проверка било установено, че VAT * е валиден ДДС номер на *, регистриран на 27.08.2020г., с адрес *, като същевременно не са предоставени доказателства получателят на услугата да има постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

Нарушението е първо такова за нарушителя.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации в същия за безспорно установени и издал 2 обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, вр. с чл.97а, ал.2 от ЗДДС и на основание чл.178 от ЗДДС наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" в размер на 500 лева (255,65 евро).

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от изложеното в жалбата и в проведеното по делото открито съдебно заседание от управителя на "*" ЕООД, жалбоподателят признава, че е извършил вмененото му нарушение, но застъпва, че се касае за пропуск от негова страна, който е отстранен по негова собствена инициатива девет дни след изтичане на срока за подаване на заявлението, поради което и доколкото нарушението е първо за дружеството, то същото разкрива белезите на "маловажен случай" и на жалбоподателя не следва да се налага санкция.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр.Бургас ), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № Заповед № 3ЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице (старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас) , отново съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

По същество следва да се има предвид следното:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, вр. с чл.97а, ал.2 от ЗДДС.

За съставомерността на това нарушение е необходимо деецът да е бил длъжен да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС и да не е подал същото в определения от закона срок за това.

Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на 3 страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.

Съгласно ал. 4 на чл. 97а от ЗДДС, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В случая по делото не е спорно, че въз основа на сключен договор между тях, дружеството – жалбоподател "*" ЕООД е предоставило консултантски услуги на юридическото лице *, регистрирано и установено на територията на Република * (държава-членка на ЕС), за които услуги на 04.02.2025г. е получило по банковата си сметка възнаграждение в размер на 1905,00 USA.

Не са налице данни получателят на услугата – * да има постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност – Република *.

Безспорно е и това, че "*" ЕООД е данъчно задължено лице по чл. 3, ал.

1 ЗДДС, тъй като извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, както и че контрагентът му – * е регистриран за целите на ДДС в Република *.

Предвид горното и съобразно нормата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС жалбоподателят "*" ЕООД е бил длъжен да се регистрира по ЗДДС по-късно от 7 дни преди преди да настъпи данъчното събитие (полученото по банковата му сметка плащане на 04.02.2025г.), т.е. до 28.01.2025г., което няма спор, че не е сторил в този срок.

В този смисъл следва да се приеме, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, вр. с чл.97а, ал.2 от ЗДДС.

В конкретния случай обаче, според настоящия съдебен състав установеното нарушение разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН.

Цитираната разпоредба предвижда, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това 4 друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно Решение №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по т.н.д. № 1/2007г. по описа на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.