Определение № 50818 от 13.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50818 гр. София, 13.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110134541 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща такива от 15.07.2024 г. на А. И. П. против срещу „фирма“ АД, ЕИК ******** и „фирма“ ЕООД, ЕИК ********, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и от уточняваща молба от 15.07.2024 г. са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от всеки един от тях.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК „фирма“ АД е предявил насрещен иск, който също е процесуално допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищцата е подала отговор на исковата молба по насрещния иск.

Насрещните искове произтичат от същото правоотношение, предмет на първоначалните искове и са предявени в срок, поради което следва да бъдат приети за съвместно разглеждане.

Съдът констатира, че исковата молба и насрещната такава са нередовни, доколкото не са внесени дължимите държавни такси. Ищцата е внесла държавна такса в размер на 338 лева, като съобразно броя и размера на предявените искове същата дължи държавна такса в общ размер от 676 лева.

Ответникът-ищец по насрещния иск дължи държавна такса в общ размер от Въпреки това, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да изготви проект за доклад по делото и да насрочи делото в открито съдебно заседание.

Ищцата с исковата молба и ответникът „фирма“ АД с насрещната искова молба са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Ищцата е направила искания по чл. 190 ГПК за задължаване на 1 ответниците да представят в цялост кредитното досие на ищцата по Договор за паричен заем № *******/06.10.2023 г. и по Договор за предоставяне на гаранция № *******/06.10.2023 г., включително счетоводни справки за платени суми, които искания са основателни, с изключение на искането на ищцата за задължаване на ответника „фирма“ АД представи счетоводна справка за извършени плащания, доколкото такива вече е представена от същия.

Относно необходимостта от исканата от ответника „фирма“ АД съдебносчетоводна експертиза по формулираните в насрещната исковата молба въпроси съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, с оглед задължаването на ответника „фирма“ ЕООД да представи счетоводна справка и нейното съдържание.

Без уважение следва да се остави искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с посочената в исковата молба информация, доколкото същото е неотносимо към предмета на спора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от „фирма“ АД срещу А. И. П. насрещни искове.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. 191231/11.06.2024 г., подадена от А. И. П..

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за довнесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 338 лева.

При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещна искова молба с вх. № 295162 от 19.09.2024 г. на „фирма“ АД срещу А. И. П..

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 345,49 лева

При неизпълнение на указанията насрещната искова молба ще бъде върната.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Предявени са от А. И. П. срещу „фирма“ АД обективно и субектно кумулативно съединени искове, както следва:

1. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *******/06.10.2023 г., сключен между А. И. П. и „фирма“ АД, поради 2 противоречието му със закона и

2. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № *******/06.10.2023 г., сключен между А. И. П. и „фирма“ ЕООД във връзка с Договор за паричен заем № *******/06.10.2023 г., поради липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка, в условията на евентуалност – на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, като противоречащ на закона, заобикалящ закона и накърняващ добрите нрави.

Предявени са от „фирма“ АД срещу А. И. П. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на А. И.

П. да заплати следните суми: 7387,23 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем *******/06.10.2023 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска - 19.09.2024 г., до окончателно изплащане, и сумата от 873,57 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за паричен заем *******/06.10.2023 г., както и при условията на евентуалност насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата 6934,80 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № *******/06.10.2023 г.

Ищцата А. И. П. твърди, че на 06.10.2023 г. е сключила с ответното дружество „фирма“ АД Договор за паричен заем № *******. Страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 9000 лева, а видът на погасителната вноска да е двуседмична в размер на 516,30 лева, с ГЛП в размер на 35 %, с ГПР в размер на 40,69 %, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Общата дължима сума по заема била в размер на 10326 лева. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не са поръчители, да имат чисто ЦКР или да представят сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант. При сключването на договора за заем, ищцата сключила договор за предоставяне на поръчителство № ******* с „фирма“ ЕООД, по силата на който дружеството поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищцата. За така сключения договор ищцата се задължила да заплати възнаграждение в общ размер на 6574 лева, което било разсрочено заедно с вноските по кредита.

Сумата следвало да се заплаща в полза на заемодателя, който бил упълномощен от „фирма“ ЕООД да събира в негова полза сумите по договора за поръчителство. Сочи, че двете дружества са свързани лица, доколкото заемодателят бил едноличен собственик на капитала на „фирма“ ЕООД.

Аргументира, че договорът за кредит е нищожен и сочи, че изискването за предоставяне на обезпечения – поръчители или банкова гаранция, са били изначално неизпълними за нея, поради което и не оставало друг избор освен сключването на договор за поръчителство с „фирма“ ЕООД. Излага, че 3 възнаграждението по процесния договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда, че посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият водело до нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, доколкото в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и развива подробни съображения в тази насока.

При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „фирма“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания на ЗПК, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото същият, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, включвал всички разходи по кредита и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Оспорва и твърденията на ищцата за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Навежда, че доколкото възнаграждението за дружеството – гарант е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице, то същото не било част от заемното правоотношение по договора за заем и не представлявало пряк разход, свързан с кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „фирма“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Развива подробни съображения в насока, че Договорът за предоставяне на поръчителство не попада в обхвата на ЗПК. Твърди, че процесният договор е действителен и отговаря на изискванията на закона, като валидно сключен от дружество, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките на дейността, за която е регистрирано, а именно сключване на гаранционни сделки (поръчителство) срещу съответното възнаграждение. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „фирма“ АД предявява насрещни искове.

Твърди, че на 06.10.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем *******, по силата на който е предоставена в заем сумата от 9000 лева, като ищцата А. И. П. се задължила да я върне на 20 равни двуседмични вноски всяка в размер на 516,30 лева, при ГЛП 35 %, с оглед на което общият размер на възнаградителната лихва възлизал на 1326 лева, а общо дължимата сума по Договора възлизала на 10326 лева. Твърди се, че А. И. П. не е изпълнила надлежно задълженията си. Прави искане за осъждането й да заплати сумата от 7387,23 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4

*******, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 873,57, представляваща възнаградителна лихва. В случай че целият договор за заем бъде прогласен за нищожен, се прави искане за осъждане на А. И. П. да заплати остатъка от главницата в размер на сумата от 6934,80 лева В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по насрещните искове А. И. П. е подала отговор на насрещната искова молба, в която прави възражение за нищожност на целия договор за заем и счита, че дължи връщане само на чистата главница, като посочва, че от същата следва да се извади сумата от 2065,20 лева, която твърди да е заплатила по договора. Излага, че заплатените суми по договора за предоставяне на поръчителство, който счита също за нищожен, следва да се отнесат за погасяване на главницата по договора за заем.

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субектно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл. 23 ЗПК и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищцата по иска срещу „фирма“ АД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения.

В доказателствена тежест на ответника „фирма“ АД е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за заем, както и че клаузата, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения е валидна, респ. че е индивидуално уговорена.