Определение № 3559 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3559 гр. София, 10.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Частно касационно гражданско дело № 20238003105002 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал.2, изр.второ ГПК.

Образувано по частна жалба на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, подадена чрез пълномощник адв. М. А., против определение № 3153 от 23.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3081/2023 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., в частта, в която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ частна касационна жалба с вх. № 13880/28.04.2023 г. (подадена срещу определение № 720/22.03.2023 г. по ч. гр. д. № 563/2023 г. на ОС- Пловдив), и е прекратено по нея производството по гр. дело № 3081/2023 г. на ВКС, II г.о. Иска се отмяна на обжалваното определение, както и отмяна на въззивното и първоинстанционни определения по делото, с които е прекратено производството по отношение на жалбоподателя.

Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното :

Производството по гр. д. № 589/2019 г. на РС – Карлово е образувано по искова молба на С.

Н. М. с основание чл.108 ЗС, подадена срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и Национален парк Централен Балкан, за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че не държавата, а ищецът е собственик на няколко недвижими земеделски имоти в землището на [населено място], [община], област П., м. „М.“, подробно описани, и за осъждането на ответниците да му отстъпят собствеността и му предадат владението.

Ищецът основава правото си на собственост на реституция на тези имоти-земеделски имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводателя му и наследствено правоприемство, като излага и 1 твърдения, че процесните имоти неправилно са отнесени към територията на защитена зона Национален парк Балкан със заповед на министъра на околната среда и водите от 2008 г., като ответникът дирекция „Национален парк Централен Балкан" е органът на министерството на околната среда и водите, който контролира защитените територии и чиито дъжностни лица именно не допускат ищеца в процесните имоти. Ответниците възразяват, че имотите са държавна собственост и са в обхвата на Народен парк Централен балкан.

Първоинстанционният съд с определение № 260037/28.11.2022 г. по гр. д. № 589/2019 г. на РС - Карлово на основание чл.130 ГПК съдът е прекратил производството по делото само по отношение на ответниците - министъра на околната среда и водите и „Национален парк Централен Балкан“, както и е заличил като представител на държавата в процеса министъра на регионалното развитие и благоустройството и вместо него е включил като представител на държавата министърът на земеделието. Въззивният съд е потвръдил това определение със свое определение № 720/22.03.2023 г. по ч. гр. д. № 563/2023 г. на ОС- Пловдив, срещу което са били подадени три частни касационни жалби- от ищеца С. М., от всеки от ответниците министъра на околната среда и водите и Национален парк „Централен Балкан“, предмет на разглеждане по ч.гр.д. № 3081/2023 г. на ВКС, ІІ-ро г.о.

За да постанови и приеме, че подадената конкретно от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ частна касационна жалба с вх. № 13880/28.04.2023 г. срещу определение № 720/22.03.2023 г. по ч. гр. д. № 563/2023 г. на ОС- Пловдив е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, съставът на IІ-ро г.о. на ВКС е приел, че право да обжалва преграждащо развитието на производството определение на първоинстанционния съд има лицето, чиито процесуални права са засегнати от него. Доколкото в случая с обжалваното определение № 720/22.03.2023 г. по ч.гр. д. № 563/2023 г. на ОС – Пловдив, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното определение № 260037/28.11.2022 г. по гр. д. № 589/2019 г. на РС - Карлово, на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото по отношение Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, то този изход на делото е благоприятен за жалбоподателя -конституиран като ответник по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, поради което последният не разполагат с правен интерес от обжалване на въззивното определение.

Останалите части, в които със същото определение съставът на ВКС се е произнесъл по частните касационни жалби на министъра на околната среда и водите и на С. Н. М. срещу посоченото определение на въззивния съд, не е предмет на настоящето производство. С тези други части на определението на състава на ВКС, съобразно и определението за поправката му с № 3588 от 17.11.2023 г. по същото дело, е оставена без разглеждане частната касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу въззивното определение в потвърдителната му част на първоинстанционното определение, с което производството спрямо този ответник е било прекратено, а по частната касационна жалба на ищеца е допуснато касационното обжалване и е отменено въззивното определение в потвърдителната му част на първоинстанционното определение, с което е заличен като представител на държавата в процеса министъра на регионалното развитие и 2 благоустройството и е включен като неин представител министъра на земеделието.

Доколкото в тези други части определението на състава на ВКС е влязло в сила- в частта по без разглеждане частната касационна жалбата на министъра на околната среда и водите като необжалвано, а в останалата част като неподлежащо на последващо обжалване, то като ответник в процеса по ревандикационния иск на С. Н. М. понастоящем е държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Спорен остава следователно въпроса дали и Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (която е административна структура на Министерство на околната среда и водите и е със статут на ЮЛ съгласно Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, изд. от министъра на околната среда и водите, в сила от 19.03.2013 г.), посочена като ответник наред с държавата, има интерес да продължи участието си в производството, респ. има ли интерес да обжалва въззивното определение, с което производството спрямо него е прекратено.

Частната жалба е основателна.

Настоящият касационен състав не споделя тезата на жалбоподателя, че в случая държавата и жалбоподателя имат положението на необходими другари. Тезата си жалбоподателят извлича от посоченото определение № 13 от 25.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 5115/2021 г., но в него необходимото другарство между държавата и процесуалния й субституент е прието да е налице в хипотеза, когато искът е бил предявен от или срещу процесуалния субституент (държавни учреждения и предприятия, на които е предоставено за управление и стопанисване държавно имущество), а носителят на спорното право държавата бъде конституирана съгласно чл.26, ал.4 ГПК като страна, какъвто настоящият случай не е. По настоящето дело и държавата, и Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ като държавно учреждение, на което е възложено провеждането на държавната политика по опазване на околната среда в съответната защитена територия с предоставени контролни, охранителни, регулационни и информационни функции в съответния национален парк, са били посочени с исковата молба едновременно като ответници. В случай като настоящият и ответникът-процесуален субституент на държавата, какъвто се явява ответната дирекция, има интерес да обжалва определението на съда, с което спрямо него производството е прекратено, защото също както ищеца е заинтересован от правилното конституиране на страните по спора, в който смисъл е определение № 215 от 12.05.2020 г. по ч.гр.д. № 200/2010 г. на ВКС, ГК, І-во г.о., което разрешение се споделя и от настоящия касационен състав. Следва да се има предвид, че процесуалният субституент брани не само правото на собственост на държавата, но и своето, производно от последното, право на управление и контрол на поверената му защитена територия, при което ще бъде обвързан от влязлото в сила решение спрямо държавата- доколкото правото му е производно от правото на собственост на държавата, и така има интерес да обжалва определението на съда, с което участието му като ответник по делото, наред с държавата, е прекратено.

По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна, и Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 3153 от 23.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3081/2023 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., в обжалваната част, в която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ частна касационна жалба с вх. № 13880/28.04.2023 г., и е прекратено по нея производството по гр. дело № 3081/2023 г. на ВКС, II г.о.

ВРЪЩА делото на ВКС, състава на ІІ г.о. по гр. дело № 3081/2023 г., за разглеждане на подадената от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ частна касационна жалба с вх. № 13880/28.04.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4