Решение № 2290 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2290 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330111141 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата З. Г. В. е предявила против С. Г. С. следните кумулативно обективно съединени искове:

- иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство и договор за доброволна делба на недвижим имот ***** на ½ ид.ч. от недвижим имот с площ от около 55 кв.м., представляващ улица – тупик съгласно Заповед № РД-09-189/29.05.2000 г. на кмета на Община Марица, с която е одобрено изменение на застроителнорегулациуонния план в парцел *** по плана на с. Т., която представлява част от поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Т., ул. *** с площ от 544 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план – 2, квартал 21, парцел XVIII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.06.2025 г., съдът на основание чл. 232, ал. 1 ГПК е прекратил производството по делото в частта му предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградена шахта в улица – тупик с площ от около 55 кв.м., заснета като част от поземлен имот с идентификатор № ***** и за премахване на хидрофорно съоръжение, изградено в поземлен имот с идентификатор № ***** – на един метър южно от границата със съседния поземлен имот с идентификатор № ***.

1

В срока за отговор на исковата молба ответната страна С. Г. С. е предявила против З. Г. В. насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство и договор за доброволна делба недвижим имот ***** на ½ ид.ч. и давностно владение на на останалата ½ ид.ч. от недвижим имот с площ от около 55 кв.м., представляващ улица – тупик, представляваща част от поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1876/20.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Т., ул. *** с площ от 544 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при граници на реалната част – от запад: поземлен имот с идентификатор № ***, от изток: поземлен имот с идентификатор № ***, от юг: поземлен имот с идентификатор № ***** и от север: улица.

Ищцата твърди, че с ответната страна са наследници на С. Г. П., ***** г., който е бил собственик на къща с дворно място от 1 050 кв.м. в с. Т., съставляващо парцел *** от кв. 21, за собствеността на който имот последният е притежавал нотариален акт за право на собственост на основание обстоятелствена проверка по дело № 951/1962 г. Сочи, че по съгласие на страните със съгласно Заповед № РД-09-189/29.05.2000 г. на кмета на Община Марица е одобрено изменение на застроително-регулациуонния план в парцел *** по плана на с. Т., като собствения на наследодателя на страните имот е обособен в два парцела – парцел *** и парцел *** на с. Т.. Твърди, че във връзка с изменението на регулационния план между страните е сключен договор за доброволна делба на недвижим имот *****, по силата на който в дял на ищцата е поставен поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 528 кв.м., който съответства на УПИ *** в кв. 21 с площ от 540 кв.м. по плана на с. Т., одобрен със Заповед № ИК-1238/30.07.1986 г. на Общинския народен съвет – Пловдив, изменен със Заповед № РД-09189/29.05.2000 г. на кмета на Община Марица. Твърди, че в полза на ответната страна е поставен в дял поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 544 кв.м., който съответства на УПИ *** с площ от 420 кв.м. по плана на с. Т., одобрен със Заповед № ИК-1238/30.07.1986 г. на Общинския народен съвет – Пловдив, изменен със Заповед № РД-09-189/29.05.2000 г. на кмета на Община Марица. Поддържа, че предмет на договора за доброволна делба не е била реална площ от 55 кв.м. от наследствения имот, очертана с червени линии съгласно приложената скица към Заповед № РД-09189/29.05.2000 г. на кмета на Община Марица, която част представлява улица – тупик и е отредена за достъп до имота на ответната страна, в полза на която е учредено право на преминаване с договора за доброволна делба. Сочи, че тази реална част е останала съсобствена между страните при равни права от по ½ ид.ч., която неправилно е заснета като част от имота на ответната страна съгласно действащия КККР, одобрен със Заповед № РД-18-76/20.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Счита, че е налице грешка в действащия регулационен план и посочената реална част от 55 кв.м. е неправилно заснета като част от имота на ответната страна. Сочи, че преди около 7-8 години в имота на ответната страна е започнало строителство на жилищна сграда, като 2 ответната страна е насипала с чакъл улицата, за да осигури преминаване на машини и е поставила метална врата, която се заключва и с която се възпрепятства достъпа на ищцата до тази реална част от имота. Поддържа, че процесната улица не осигурява достъп на ищцата до нейния имот, но счита, че има право да ползва последната в качеството й на съсобственик. Сочи, че в хода на процеса ответната страна й е предала ключ от вратата като й е осигурила достъп до съсобствената площ. Твърди, че в началото на 2024 г. ответната страна е изградила бетонна шахта с площ от около 1 куб.м. в спорната реална част от имота, без наличието на строителни книжа и в противоречие със сервитутните отС.ия. Поддържа, че така изградената шахта нарушава правото й на собственост, тъй като е незаконна и създава риск от наводнения. Твърди, че ответната страна е изградила хидрофорно съоръжение в собствения си имот – в близост до границата с имота на ищцата, което не е изградено съгласно техническите правила и норми, която създава риск за повреждане на прилежащите в имота на ищцата постройки и риск от наводнение. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна С. Г. С. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Ответната страна не оспорва обстоятелството, че страните са собственици на съседните поземлени имоти на основание наследствено правоприемство и сключен между тях договор за доброволна делба, както и обстоятелството, че владее спорната реална част от 55 кв.м., по отношение на която й е учредено право на преминаване. Сочи, че е разчистила спорната реална част, насипала я е с чакълена настилка и е изградила метална врата откъм улицата, която се заключва, като отказва достъп на ищцата до тази част от имота. Не оспорва, че е изградила бетонна шахта, която да обслужва водоснабдяването на имота й, като твърди, че последната е изградена законно с издаване на съответните строителни книжа. Излага съображения за неоснователност на предявения иск за собственост, тъй като счита, че е придобила имота на основание давностно владение, започнало през 2010 г. като единствено ответната страна и нейното семейство стопанисват, владеят и поддържат тази част от имота. Твърди, че исковата претенция по чл.

109 ЗС е неоснователна, доколкото ищцата не е собственик на ½ ид.ч. от тази част от имота, като поддържа, че изградената шахта не създава пречки за ищцата да упражнява собственическите си права. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В насрещната искова молба, депозирана в срока за отговор от ответната страна С. Г. С., са изложени твърдения за придобиване на спорната реална част от 55 кв.м. на основание давностно владение. Твърди, че по силата на договора за доброволна делба и наследство от С. Г. П. е придобила ½ ид.ч. от спорната реална част – с предназначение – улица, а останалата ½ ид.ч. на основание давностно владение. Сочи, че след сключване на договора за доброволна делба никоя от страните не е полагала грижа за посочената част от имота. Поддържа, че ответната страна и семейството й започнали да полагат грижи за тази част от имота, тъй като през него осъществяват достъп до собствения си имот, като са разчиствали бурени, изкоренявали са дървета и са го подравнявали, като със свои средства са разрушили съществуваща стара постройка. Сочи, че ищцата е знаела за осъществените действия, не е 3 участвала в полагането на грижи и не е възразявала. Поддържа, че е поставила врата, която през 2013 г. е заменена с настоящата врата, която се заключва с катинар. Твърди, че от поставянето на вратата до настоящия момент ищцата е искала достъп и ключ за вратата само за определени нужди – за превоз на материали, след което е връщала ключа, като не е предявявала собственически претенции и не е искала свой ключ за достъп. Сочи, че през 2014 г. е насипала спорната част от имота с чакълена настилка, като ищцата не е възразила за осъществяване на това действие и за започване на строежа в имота на ответната страна и поставянето на шахта. Твърди, че ищцата е предявила собственически претенции едва с предявяване на исковата претенция, като поводът за това бил изразено несъгласие от ответната страна за строеж на границата на имота от страна на ищцата. Сочи, че след завеждане на исковата молба между страните са проведени разговори за доброволно уреждане на правния спор, като ответната страна е предоставила е предоставила ключ за вратата, но поради невъзможност за доброволно уреждане на спора отново е отнела достъпа на ищцата до тази част от имота. Поддържа, че от 2010 г. до настоящия момент е владяла спорните 55 кв.м. като свои и е демонстрирала собственическите си намерения спрямо ищцата. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения насрещен иск.

В срок е депозиран отговор на насрещната искова молба от ответната страна по насрещния иск – З. Г. В., в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Твърди, че към датата на сключване на договора за доброволна делба ищцата по насрещния иск С. С. е установила фактическа власт по отношение на спорната реална част от имота – в качеството си на носител на ограничено вещно право, а именно – право на преминаване през имота на З. В., за да упражнява правото си на собственост по отношение на собствения й имот. Твърди, че ищцата е била държател на тази част от имота, доколкото е била с ясно съзнание, че осъществява фактическа власт в резултат на учреденото й право на преминаване. Поддържа, че посочените действия на почиства, насипване с чакъл и заключване на вратата представляват действия на квазивладелеца, като по никакъв начин не е демонстрирала собственически права по отношение на ответната страна. Сочи, че за да започне да тече придобивна давност следва ищцата по явен и недвусмислен начин да демонстрира намерението си да упражнява фактическа власт върху имота за себе си , като тези действия да са доведени до знанието на собственика.

Твърди, че не е заела пасивна позиция, доколкото в момента, в който ищцата по насрещния иск й е заявила, че се счита собственик на имота, поради заснемането му по този начин в кадастралната карта, ответната страна – в качеството й на ищец по главния иск е сезирала съда. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и насрещен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.