Решение № 161 от 14.07.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Сливен, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов

Членове:

Цанка Г. Неделчева

Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600328 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 66/01.04.2026 год. по НОХД № 1375/2025 год. по описа на Районен съд – Сливен подс. М. И. И. – К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3, предл. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК. При условията на чл. 54 от НК съдът му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 1022,58 евро (2000,00 лева). На основание чл. 343г от НК на подс. М. И. И. – К. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като се зачита времето, през което СУМПС било отнето по административен ред. На основание чл. 343б, ал. 5 от НК подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 1629,98 евро (3187,97 лева), представляваща равностойността на лек автомобил „Фолксваген голф“.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца по НОХД № 833/2023 год. по описа на Районен съд – Сливен, което да изтърпи при първоначален общ режим и отделно от наказанието по НОХД № 1375/2025 год. по описа на Районен съд – Сливен. По отношение на веществените доказателства – три броя дискове, е постановено същите да останат по делото до изтичане на сроковете по ПАС. Подсъдимият М. И. И. – К. е осъден да заплати 663,52 евро (1293,74 лева) разноски по делото по бюджета на Държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен и 81,80 евро (159,99 лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.

Срещу така постановената присъда подс. К., чрез защитника – адв. П. Т. от АК – Ямбол, е подал въззивна жалба, в която твърди, че присъдата е неправилна, 1 незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита. Твърди се, че присъдата била постановена при непълнота на доказателствата, липсвал цялостен и задълбочен анализ на доказателствения материал, не били обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. От въззивната инстанция се иска да бъде отменена изцяло присъдата на Районен съд – Сливен; делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или алтернативно – да се постанови оправдателна присъда или да се измени в по-благоприятен за подсъдимия смисъл.

След изготвяне на мотивите от първоинстанционния съд е подадена подробна въззивна жалба от подс. М. И. И. – К., чрез неговия защитник – адв. П. Т. от АК – Ямбол. Твърди се, че първоинстанционния съд е нарушил стандарта по чл. 303, ал. 2 от НПК и фактическите изводи били необосновани; неправилно бил приложен материалния закон, липсвал непрекъснат полицейски контрол и имало процесуален дефицит в доказването, неправилна била оценката на експертното заключение, нарушен бил принципа на чл. 16 от НПК, необосновано били кредитирани и дискредитирани свидетелските показания и наказанието било несправедливо. От въззивната инстанция се иска да бъде отменена изцяло присъдата на Районен съд – Сливен и да се постанови оправдателна присъда, алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав Районен съд - Сливен или да се измени присъдата, като смекчи наказателно правните последици.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а присъдата на Районен съд – Сливен - правилна, обоснована и законосъобразна.

Заявява, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които обосновават съставомерността и авторството на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на лицето. Според прокурора, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, поради което постановения първоинстанционен акт се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Защитникът на подсъдимия - адв. П. Т. от АК – Ямбол, поддържа изцяло подадената въззивна жалба и допълнението към нея, като счита, че постановената присъда е неправилна, необоснована и постановена при нарушение на материалния закон и на основните принципи на наказателния процес. Счита, че по настоящото дело не се спори дали в кръвната проба на подсъдимия е установено наличие на метамфетамин, а дали е установено по несъмнен и категоричен начин, че тази употреба е била преди управлението на автомобила, което не било доказано от прокуратурата. Пледира, че в мотивите на първоинстанционния съд има както логическо противоречие, така и че подменил доказването с логическо предположение.

Моли обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова оправдателна присъда, а при условията на евентуалност – да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд.

Подс. К. поддържа казаното от неговия защитник и моли съдебния състав да бъде обективен и да има справедливо решение.

Въззивната жалба е допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество е частично основателна относно искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради което не следва в това 2 производство въззивният съд да се произнася по основателността на въззивната жалба относно исканото с нея оправдаване на подс. К..

Първоинстанционният съд е допуснал неотстраними при въззивното разглеждане на делото нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.

3, т. 1 и т. 2, предл. 1 от НПК, поради което е налице хипотезата на чл. 335, ал. 2 от НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В проведеното на 22.01.2026 год. публично съдебно заседание по искане на адв. П. Т. от АК – Ямбол, и след като първоинстанционният съд също е констатирал противоречия в показанията на свид. В. Т., на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.1 от НПК съдът прочел показанията на свид. В. Т., дадени пред орган на досъдебното производство, находящи се на л. 30 от ДП № 412/2025 год. В проведеното на 25.02.2026 год. публично съдебно заседание по искане на адв. П. Т. от АК – Ямбол, и след като и първоинстанционният съд също констатирал противоречия в показанията на свид. М.Т., на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.1 от НПК съдът прочел показанията на свид. М.Т., дадени пред орган на досъдебното производство, находящи се на л. 6 от ДП № 4124/2025 год. Това процесуално действие е извършено както по искане на защитата на подсъдимия, така и поради констатирани от първоинстанционния съд противоречия в показанията на тези двама свидетели. При разглеждане на делото в тези две открити съдебни заседания е присъствал подсъдимият, но първоинстанционният съд не му е разяснил, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата и след това да му даде възможност да изрази своето становище относно прочитането на показанията на свид.

В. Т. и свид. М.Т., дадени пред орган на досъдебното производство, с оглед възможността за приложение на разпоредбата на чл. 281, ал. 5 от НПК. Това е особено съществено в настоящия случай доколкото в мотивите към съдебния акт изобщо не е отразено, че са били приобщени показанията на свид. В. Т. и свид. М.Т. дадени в хода на досъдебното производство, не е коментирано и кои показания на тези свидетели първоинстанционният съд е кредитирал - показанията дадени в проведените съдебни заседания или приобщените по реда на НПК показания дадени в хода на досъдебното производство, с оглед констатираните от съда противоречия между тях и поради какви съображения. В тази връзка следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК е предвидено ограничение, че присъдата не може да се основава само на показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, а от мотивите на първоинстанционния съд не става ясно въз основа на кои доказателствени материали е формирал вътрешното си убеждение. За пълнота следва да се отбележи, че с оглед посоченото в двата протокола от проведените съдебни заседания на 22.01.2026 год. и 25.02.2026 год. не става ясно кои показания на свид. В. Т. и на свид. М.Т. е приобщил, чрез прочитането им първоинстанционният съд, доколкото на л. 30 от ДП № 412/2025 год. не се намират показанията на свид. В. Т. дадени пред орган на досъдебното производство, а дадените от нея сведения в хода на предварителната проверка; а по отношение на показания на свид. М.Т. съдът е прочел показания, находящи се на л. 6 от ДП № 4124/2025 год., каквото досъдебно производство не е приложено по първоинстанционното дело. Съгласно разпоредбата на чл. 131 от НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвиден в НПК, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Ето защо с оглед отразеното в протоколите от проведените на 22.01.2026 год. и 25.02.2026 год. съдебни заседания настоящият въззивен състав намира, че е допуснатото нарушение, което е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като първоинстанционният съд е приобщил в нарушение на 3 процесуалните правила сведения от свид. В. Т. дадени в хода на предварителната проверка, както и показания на свид. М.Т. находящи се на л. 6 от ДП № 4124/2025 год., каквото досъдебно производство не е приложено по първоинстанционното дело.

Следователно налице е ограничаване на процесуалните права на подсъдимия да разбере въз основа на кои доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение първоинстанционният съд при постановяване на своя съдебен акт.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е допуснал и други нарушения на процесуалните правила, които са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК. Проверяваната присъда страда от липса на мотиви, тъй като последните са изготвени в нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК и в тях е налице непълнота относно важни въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, по които съдът се е произнесъл с диспозитива на присъдата.

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд е описал приетите за установени фактически положения, които на практика в по-голямата си част възпроизвеждат обстоятелствената част на обвинителния акт внесен от прокурора. В рамките на проведеното по делото съдебно следствие са били приобщени гласни и писмени доказателствени средства, изслушани са експертни заключения, на основата на които съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна. Същевременно обаче, решавайки въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК, съдът е направил анализ само на някой от доказателствените средства и то не в достатъчна степен задълбочено и обективно.

Първоинстанционният съд изцяло е кредитирал показанията на свид. М.Т., свид. И.Я. и свид. В. Т., но както беше отбелязано по отношение на показанията на свид. М.Т. и свид. В. Т., не само защитата на подсъдимия, но и първоинстанционният съд е констатирал противоречия с показанията им дадени в хода на досъдебното производство, като от мотивите не става ясно нито в какво са се изразявали тези противоречия, нито кои от тях са били кредитирани и поради какви съображения, а както беше и посочено, не става ясно кои показания са били приобщени. Освен това при анализа на показания на тези свидетели първоинстанционният съд е акцентирал върху показанията им относно възникналия конфликт, който не е предмет на настоящото дело. В тази връзка следва да се отбележи, че в мотивите е посочено, че показанията на тези свидетели се потвърждавали както от заключението по съдебна видеотехническа експертиза на представения за изследване оптичен носител DVD-R EMTEC, съдържащ записи от охранителна камера № 6, както и от самия възпроизведен в съдебно заседание видеозапис от посочения приложен по делото оптичен носител DVD-R EMTEC, съдържащ записи от охранителна камера, т.е. касае се за едно и също доказателство, което съгласно мотивите подкрепя само себе си.