Решение № 950 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. В., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. А. при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. А. Гражданско дело № 20253110111551 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Б. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град П., ж.к. „Д.” бл. ***, като майка и законен представител на А. Д. Б., с ЕГН ********** и П. Д. Б., с ЕГН **********, в качеството на последните на жертви на домашно насилие, и двете с адрес: гр. В., общ. В., обл. В., ж.к. И., бл. **, ет. *, ап. ** чрез адв. С. С. А., за постановяване на мерки за защита срещу Д. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., общ. В., обл. В., ж.к. „И.”, бл. **, ен. *, ап. **, и Е. Б. Д.а, с адрес: град О., ул. „Б.” № **- баща и леля по бащина линия на децата.

Молителят твърди, че на 23.07.2025 г. малолетната А. Б. по време на престой при леля си Е. Б. Д.а в гр. О., където била отведена от баща си Д. Д. за лятната ваканция, е била подложена на физическа и вербална агресия. Късно вечерта около 23.00 часа, леля (сестра на бащата) започнала да я блъска, в резултат на което А. паднала на земята. След като се изправила, по данни на детето, леля продължила да я удря с шамари по лицето, съпроводени с обидни и унизителни думи: „мръсен боклук“, „скапан боклук“, „да ти еба майката“, както и постоянни натяквания, че гледа двете сестри „по милост“.

Всичко това се е случило пред очите на сестрата- близначка на А. - П. Б..

От страх от последващ тормоз, рано на следващата сутрин – 24.07.2025 1 г., преди да се събуди леля й, А., придружена от приятел, с когото играела на двора – Д., отишла в Районно полицейско управление – град О., за да потърси помощ, като подаденият от детето сигнал е заведен под № *** г. по описа на РУ – О.. От там установили контакт с баба А. Б. (майка на бащата), с която леля й Е. живеела на един адрес в град О. – ул. „Б.” № **, която от своя страна уведомила ответника – бащата Д. Д., който пристигнал на място от град В..

Вместо обаче да предприеме действия по защита на детето, същият ден 24.07.2025 г., бащата я завел в Д. „С. п.“ – о. „З. на д.“ – град О., където омаловажавайки ситуацията, я представя за „непокорна“ и „проблемна“. А. разказва пред служителите за случилото се и си тръгват. Излизайки от дирекцията, бащата бута А. по стълбите, като й крещи „ти, боклук скапан“.

Детето едва успява да запази равновесие и в шок се връща обратно при социалните служители. Това не попречило на бащата по пътя към дома им, да продължи с обидите към нея: „ти, боклук скапан“ и заканите: „сега пари и за психолози трябва да давам заради теб“, „не те искам при мене“, „ще те дам в дом и готово“. За случилото се, първоначално майката Б. Д. научава от момчето, придружило дъщеря й до полицейското управление – Д., след което й се обадил по телефона и ответника, който след отправени въпроси от страна на майката във връзка със състоянието на А., бащата с повишен тон заявил:

„няколко шамара, това бой ли му викаш“, „ела си вземи боклука“, „това дете трябва да яде само бой и само бой“. Особено след думите му „ела си вземи боклука”, майката притеснена за сигурността на децата си, незабавно на следващия ден тръгнала от гр. П. към гр. В., за да прибере двете близначки, но когато поискала да вземе и другата си дъщеря – П., която е била свидетел на всичко случило се, бащата отказал да й я предаде, позовавайки се на режима на лични отношения, постановен с влязло в сила съдебно решение.

С оглед състоянието на детето А. и видимите наранявания по тялото й, по желание на майката, на 30.07.2025 г. посетили доц. д-р А. М. А. – специалист по съдебна медицина, който след преглед установил травматични увреждания, които се дължат на тангенциално действие на тъпоръбести предмети и които биха могли да бъдат получени по време и начин, както е съобщило детето, а именно при падане на тялото от собствен ръст върху подлежащ терен, при което се наблюдавали по външно страничната повърхност на лявото бедро, в горната към средна трета, множество линейни охлузвания на кожата, сравнително успоредни едно на друго и с дължини 2 между 1 и 4 см, покрити с кафеникави корички, стоящи на и над нивото на околната кожа, като на отделни места, описаните корички били вече отпаднали.

Във връзка със случилото се, майката е подала жалба до Д. „С. п.“ – о.

„З. на д.“ – град В. с вх. № *** г., от където потърсила съдействие.

Молителят твърди, че гореизложеното не е единичен случай. Детето А. споделило, че подобни цинизми и епитети: „боклук”, „долен боклук”, „скапан боклук” и други подобни, били използвани от ответника ежедневно по адрес на двете му дъщери. Също така, когато на 17.08.2025 г., майката трябвало да върне А. Б. на адреса на бащата в град В., след като го помолила да бъде мил с децата, тъй като, особено А., била силно притеснена и уплашена, ответникът избухнал пред входа на блока и на висок тон заявил, че „децата се възпитават само с бой“, че тя „нямала контрол над децата“, защото „те били негови съгласно съдебното решение“ и следователно „може да прави каквото си иска“, след което изкрещял на дъщеря си А. да „се качва”, обръщайки се към майка й с думите “щом не ги биеш, значи не можеш да ги възпитаваш”. При опит на майката да влезе във входа на сградата, за да се увери във физическото и емоционално състояние на момичетата, бащата затръшва входната врата, изблъсквайки майката, за което по страничната повърхност на лявото й бедро в горна трета се получило мораво- синьо кръвонасядане с оток, около 8 см в диаметър. Всичко това се е случило пред трети лица, включително и агресията спрямо А. се случила пред и в присъствието на сестра й П., а извършеното насилие спрямо майка им Б. Д. е осъществено в присъствието и на двете деца, възприели цялата агресия на бащата.

Тъй като виковете на бащата не затихвали, а обидите и заплахите, насочени към децата се чували ясно дори от улицата, майката позвънила на спешен номер 112. На адреса бил изпратен екип на В. р. – В.. След извършена проверка и след като изслушали майката, служителите на МВР се качили с нея до апартамента и й разрешили да види децата. При срещата с майката А. не спирала да я прегръща, демонстрирайки видима емоционална нужда от защита и подкрепа. В присъствието на полицейските служители бащата продължил да упражнява словесен натиск, като заявил, че „ако продължава така, ще я дам в дом“.

Твърди се в сезиращата молба, че ответникът позволява подобно 3 поведение към децата му и от настоящия му партньор, която в началото на учебната година, обвинявайки А., че е „крадла” защото взела ключа за входната врата без разрешение, я хванала за косата и започнала да я скубе и дърпа, докато я наричала „тъпа глупачка”.

Актовете на насилие се изразяват в обиди, закани, заплахи, включително и с проявената от него физическа агресия, жертва на която е станала първия молител А. Б., което е и изразено насилие в присъствието на втория молител П. Б.. А. е жертва на физическа и вербална агресия от леля си Е. Б. Д.а, извършена в присъствието на детето П. Б..

При тези съображения молителят сезира съда с искане да бъде признато за установено, че е извършен акт на домашно насилие от страна на ответниците Д. Б. Д., с ЕГН ********** и Е. Б. Д.а, спрямо А. Д. Б., с ЕГН **********, изразяващ се в упражнено психическо насилие - заплахи, закани и обиди, както и упражнено физическо насилие, изразяващо се във физическо съприкосновение и неколкократно посягане с отправяне на удари /шамари/, като спрямо първата молителка е упражнено и емоционално насилие, изразяващо се в предизвикване на страх и уплаха по отношение на живота и здравето й, както и принудително ограничаване на личните права, а спрямо П.

Д. Б., с ЕГН **********, е извършено психическо и емоционално насилие заплахи, закани и обиди, както и принудително ограничаване на личната свобода и личните му права, като домашното насилие спрямо А. Д. Б. е извършено в присъствие на П. Д. Б..

Молят да бъде издадена заповед за защита на пострадалите лица А. Д.

Б., с ЕГН ********** и П. Д. Б., с ЕГН **********, срещу ответниците Д. Б.

Д., с ЕГН ********** и Е. Б. Д.а, с която да бъдат определени следните мерки за защита срещу домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗЗДН, а именно:

1. Да бъдат задължени ответниците Д. Б. Д., с ЕГН ********** и Е. Б.

Д.а, да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите лица А. Д. Б., с ЕГН ********** и П. Д. Б., с ЕГН **********;

2. Да бъде зарбранено на ответниците Д. Б. Д., с ЕГН ********** и Е. Б.

Д.а, да приближават пострадалите лица А. Д. Б., с ЕГН ********** и П. Д. Б., с ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца;

3. Да бъдезабранено на ответниците Д. Б. Д., с ЕГН ********** и Е. Б.

4

Д.а, да приближават жилището на пострадалите лица А. Д. Б., с ЕГН ********** и П. Д. Б., с ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца;

4. Да бъде забранено на ответниците Д. Б. Д., с ЕГН ********** и Е. Б.

Д.а, да приближават училището на пострадалите лица А. Д. Б., с ЕГН ********** и П. Д. Б., с ЕГН **********, а именно: Основно училище „А. К.” гр. В., на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца;

5. Да бъде забранено на ответниците Д. Б. Д., с ЕГН ********** и Е. Б.

Д.а, да приближават местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица А. Д. Б., с ЕГН ********** и П. Д. Б., с ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца;

6. Да бъде забранено на ответниците Д. Б. Д., с ЕГН ********** и Е. Б.

Д.а, да осъществяват контакт с пострадалите лица А. Д. Б., с ЕГН ********** и П. Д. Б., с ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, включително чрез приложението за интернет комуникация В., за срок от 18 месеца;

7. Да бъде определено временно местоживеенето на децата А. Д. Б., с ЕГН ********** и П. Д. Б., с ЕГН **********, при родителя, който не е извършил насилието, а именно при тяхната майка Б. М. Д., с ЕГН **********, за срок от 18 месеца;

8. Да бъдат задължени извършителите на насилието Д. Б. Д., с ЕГН ********** и Е. Б. Д.а, да посещават специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

Страните не спорят, че с Решение № *** от 17.12.2020 г., постановено по гр.д № *** по описа на Районен съд – П. за 2020 г. с искане за изменение на основание чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс постановените с влязлото в сила на 25.01.2019 г. Решение от 15.12.2018 г. по гр. д. № *** по описа на Райноен съд – П. за 2018 г. мерки по отношение на родителските права и местоживеенето на децата, съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетните деца А. Д. Б., и П. Д. Б. на бащата Д. Б. Д. и е определил 5 местоживеене също при него в град В., ж.к. И., бл. **, ет. *, ап. **.

От разпита на свидетеля Б.- баба на децата по бащина линия се установи по отношение на първия твърдян акт на домашно насилие, осъществен от лелята на момичетата и ответник по делото, че вечерта, след като свидетелката тръгнала на работа, момичетата останали на двора с леля си, където вечеряли и слушали музика. По- късно си легнали. Стаята на момичетата била в пристройка към къщата с отделен вход. Известно време, след като си легнали, след полунощ, лелята отишла да провери момичетата, тъй като им се сторило странно поведението им преди това. С ужас установила, че ги няма в леглата им, а прозорецът на стаята бил отворен. Те маскирали отсъствието си с възглавници, които сложили в леглата и покрили със завивки. Лелята се уплашила и веднага тръгнала да ги търси. Обадила се на бащата да му каже какво се случва. Той ги проследил с приложение в телефона си, обадил им се и казал веднага да се прибират. В този момент те се върнали. Лелята започнала да се кара на момичетата и ги бутнала напред да се прибират в къщата. По настояване на майката на децата те посетили съдебен лекар и е издадено съдебномедицинско удостоверение на 30.07.2025 год.

Разпечатката съдържа 42 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94a053e1-3350-45e1-94b8-c3e2a1b0e19c