Решение № 180 от 14.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Благоевград, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело № 20211200500869 по описа за 2021 година

Производството е образувано на основание чл.258 и сл.ГПК по жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,насочена против решение № 29 от 14.06.2021г.,постановено по гр.д.№ 625/20 по описа на РС Гоце Делчев.В жалбата се поддържа,че сумата,за която е осъден въззивника не е дължима,съпоставено с така разширения кръг на правоимащи да получат застрахователно обезщетение ,съгласно решението на ОСНГТК по ТД №1/2016г.На самостоятелно основание поддържа,че обезщетението е присъдено над лимита,определен в пар.96 ПЗР КЗ.Във въззивната жалба са развити подробни съображения за така наведените оплаквания.Моли да се отмени решението в обжалваната част.

От страна на въззиваемата Д. Н. П. е постъпил писмен отговор,с който се оспорва жалбата,като намира,че неведените в нея доводи са неоснователни,а решението е правилно и законосъобразно.

Конституираното по делото трето лице помагач АНГ. ИЛ. Л.,чрез назначения му по ЗПП адвокат Ш. е заявила становище за незаконосъобразност на съдебния акт.Моли да се отмени обжалваното решение.

1

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо,а по правилността,съобразно доводите на страните,прие следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от адв. С.Ч. като пълномощник на ищцата Д. Н. П. против ЗК „Лев Инс“АД .Ищцота претендира ответното дружество да бъде осъдено да й заплати суми в размер на по 15000 лв., представляващи застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна полица № 22115000595653,валидна от 19.02.2015г. до 18.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 12.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата.Ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди вследствие смъртта на баба си А.Р.М., починала на 12.08.2015 г при ПТП, настъпило на 12.08.2015г. около 19ч в с.Мусомище. Като виновен за това е водачът на лек автомобил „Ситроен“ с д.к.№ Е 2451,който е нарушил правилата за движение по пътищата и потеглил на заден ход без да се увери,че пътят зад превозното средство е бил свободен.Гражданска отговорност на водача била застрахована при ответното дружество. Управлявалият автомобила А.Л. е бил осъден с влязла в сила присъда, установяваща противоправното му и виновно поведение, както и пряката причинно- следствена връзка със смъртта на А.М..

Твърди се в исковата молба, че към датата на ПТП ищцата е имала с баба си особено силна родова и емоционална връзка , а внезапната й смърт е причинила силни емоционални болки и страдания, като до момента на предявяването на иска ,мъката не е намаляла. Ищцата е изживяла стрес,станала самотна и унила.Чувствала потиснатост ,вътрешна опустошеност и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло.

Ангажират доказателства, претендират разноски.

Ответното дружество е представило своевременно писмен отговор, с който е оспорило исковете по основание и размер. Оспорени са всички твърдения на ищцата, обосноваващи настъпили вреди, техния интензитет и проявление, както и периодът, за който се твърди да са търпени. Оспорват,че 2 в случая ищцата попада в кръга на легитимираните да получат обезщетение поради изключителност на случая.

Относно размера на исковете въззиваемата страна намира, че същите са прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.

52 ЗЗД, както и на § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ, вр. чл. 493, ал. 4 от КЗ.

Направили са възражение за давност по претенцията за лихви.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени .

ОС Благоевград след преценка на събраните по делото доказателства единично и в съвкупност,прие следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).

Районният съд е приел писмени доказателства и е разпитал свидетели.Изслушал е и съдебно-техническа експертиза във връзка с възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата М..

За да приеме, че претенцията е доказана по основание и размер, съдът е приел, че ищцата и ответното дружество са материално правно легитимирани като страни по делото, както и че са налице всички предпоставки на отговорността на застрахователя- валиден застрахователен договор, противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка между деянието на застрахования и настъпилите неимуществени вреди за ищцата вследствие смъртта на нейната баба, пострадала при процесното ПТП. След анализ на свидетелските показания, районният съд е приел, че ищцата е общувала със своята баба непрестанно,живеели в една къща,хранели се заедно,когато родителите на ищцата събирали билки или били на работа в чужбина,оставяли Д. на грижите на баба й.Така между двете се установила силна емоционална връзка.След смъртта й станала затворена,общувала потрудно,често говорела за баба си.

Относно размера на претендираното обезщетение са изложени доводи за неприложимост на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД КЗ и лимита от 5000 лв. в цитираната норма.

Относно претенцията за обезщетение за забавено плащане съдът е приел, че такова е дължимо от датата на ПТП.

Сумата,която е приел за справедливо обезщетение е редуцирана с 3

20%,като в това съотношение е определено съпричиняване.Искът е уважен за сумата от 10400лв. обезщетението за

По същество въззивната инстанция намира, че в обжалваната от застрахователното дружество част решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Не е налице спор по фактите.

Установено е,че ищцата е била внучка на пострадалата А. М..Последната е пострадала при ПТП,осъществило се на 12.08.2015г.,като с влязла в сила присъда по н.о. х.д.№ 230/2018г. на ОС Благоевград е признат за виновен А.Л.,който при непредпазливост е причинил смъртта на А.М.,нарушавайки чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП. От тази присъда,задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданско правните последици от деянието се установяват противоправността на деянието, вредите и причинноследствената връзка между деянието и настъпилата смърт.

Безспорно е, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност", сключена между ответното дружество и собственика на автомобила.

Пред първата инстанция страните са ангажирали свидетелски показания .

Св.Георги Иванов дава показания,че А.М. е живяла с двама от синовете си и още няколко внука / 8 или 10 /,между които и ищцата в една къща в с.

Мусомище.Къщата е била с два входа.А. е живяла със сина си,който е баща на ищцата.Ищцата се е омъжила през 2007г.,но е продължавала да живее в тази къща,като баба й е помагала да отглежда детето,а и ищцата е помагала на баба си.Твърди,че след 2015г. не е имало празник в семейството.Родителите на Д. ходели по 2-3 месеца за билки или в чужбина да работят и тогава за ищцата се е грижила баба й.Но освен ищцата,бабата е гледала и другите внуци.След смъртта на баба й тя не се усмихвала,не желаела да общува.Така и свидетеля не уточнява ходила ли е Д. в чужбина да работи,показанията му са противоречиви.

Св.В.И. дава същите показания,че ищцата е страдала за баба си,че родителите по 2-3 месеца през годината са оставяли на грижите на починалата й баба.Свидетелят твърди,че преди да почине бабата на ищцата е починал мъжа на А.,но тогава скръбта на Д. била по-малка.

4

Св.Чапкънов ,който е съсед,заявява,че починалата А. е живяла с другия си син В. /В./.Той обаче твърди,че родителите не са работили в чужбина и по принцип са си гледали детето-Д..Твърди,че преди да почине,бабата на ищцата е живяла при семейството на ищцата.

Разпитана е и св.Р. Л.а/съпруга на третото лице помагач/.Те са живеели близо до къщата на починалата А.,но свидетелката не може да установи релевантни за спора факти,а именно какво е било състоянието на ищцата след смъртта на баба й.

При така установените факти, въззивната инстанция приема следните правни изводи:

С ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/16 г. на ОГНГТК на ВКС бе разширен кръга на лицата, които са активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице. Съгласно т. 1 от цитираното ТР, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Посочено е още, че обезщетение се присъжда при особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта неимуществени вреди.

Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че изключението, допускащо обезщетяване на други лица, извън посочените в двете цитирани постановления на Пленума на ВС, следва да се допусне само за случаите, когато поради житейски обстоятелства и ситуации, между починалия и съответното лице се е породила особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени вреди /наред с найблизките на починалия или вместо тях- ако последните не докажат, че са претърпели вреди от смъртта на починалия/. В тълкувателното решение се акцентира на обстоятелството, че традиционно в българското семейство отношенията между баби/ дядовци и внуци, както и между братя и сестри, които са част от най- близкия семеен кръг, се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. По тази причина, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е толкова силна, 5 че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществените вреди и на преживелия родственик.

Наличието на изключителност на създадената връзка, отличаваща се по съдържание от типичните родствени връзки в семейството и проявлението на неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баба и внуци болки и страдания, предпоставя активната материално-правна легитимация на претендиращия обезщетение.

В конкретния казус от свидетелските показания не се установява наличието на изключително близка, надхвърляща обичайните роднински отношения между баба и внуци, връзка между ищцата и нейната баба. Касае се за обичайни отношения между баба и внучка. Не се установяват житейски обстоятелства или ситуации, които да са довели до силно сближаване между ищцата и баба й, в степен тя да е изместила родителите на ищцата в грижите и възпитанието на последната , както и да е имала доминиращо присъствие в живота й.Обстоятелството,че за няколко месеца /2-3/ от годината бабата се е грижила з а своята внучка,което по реда на непълното доказване е оборена/ св.Чапкънов/ ,не прави случая изключителен,още повече,че към момента на смъртта на бабата,ищцата е била пълнолетна със свое семейство,поради което не може да се направи извод, че със смъртта на баба си е загубила опората в живота си, ерго- че е претърпяла дълбока емоционална и духовна травма от преждевременната й смърт,която надхвърля обичайната тъга и загуба по близък родственик.

При така установената фактическа обстановка Благоевградският окръжен съд намира, че иска за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на баба й А. М. е неоснователен.

Предвид несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, решението на районния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, с която застрахователят е осъден да заплати на въззиваемата ищца застрахователно обезщетение в размер на по 10400 лв. за претърпените от нея болки и страдания от смъртта на баба й,ведно със законната лихва от 6