Решение № 4154 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4154 гр. * 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К. Д. Н.А като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110174424 по описа за 2024 година

Б. В. М. е предявил срещу А. Н. Н. осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 400 лв., представляваща неустойка за договорно неизпълнение съгласно чл. 22 от сключения между страните договор за наем на недвижим имот от 15.10.2024 г., ведно със законната лихва от 13.12.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 15.10.2024 г. между него като наемодател и ответника като наемател бил сключен срочен договор за наем на недвижим имот – ап. 50, находящ се в гр. * * за една година, считано от 15.10.2024 г. до 15.10.2025 г. Наемателят се задължил да заплаща наемна цена в размер на 400 лв., платима от 1-о до 5-о число на текущия месец.

Поради неизпълнение на това задължение договорът бил прекратен от ищеца едностранно с 2 бр. уведомления за прекратяване. Ответникът отказал да получи първото уведомление, за което бил съставен протокол от 06.12.2024 г. в присъствието на двама свидетели. Второто уведомление за прекратяване било получено лично от ответника на 08.12.2024 г. Ищецът посочва, че съгласно чл. 22 от договора при неплащане на месечния наем и консумативните разходи до 5-о число на текущия месец наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 6 месечни наема или сумата от 2400 лв. Поддържа, че наемателят виновно не е изпълнил задължението си по договора да заплати месечния наем в уговорения срок, поради което дължи на ищеца уговорената неустойка.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Излага, че по силата на чл. 4 от договора ищецът е получил първата наемна вноска, както и депозит в размер на един месечен наем.

Релевира възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена извън 1 присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на наемодателя и нарушава принципа за справедливост. Поради това моли за отхвърляне на иска. Алтернативно твърди, че размерът на неустойката е прекомерен в сравнение с претърпените от наемодателя вреди, поради което следва да бъде намален от съда при съобразяване с добрите нрави.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна неустоечна клауза; настъпване на предпоставките за претендиране на неустойката; размера на дължимата се неустойка. В тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си, обезпечени с неустоечната клауза, както и възраженията си за нищожност и прекомерност на неустойката.

Претенцията на ищеца произтича от сключен между страните Договор за наем на недвижим имот от 15.10.2024 г., находящ се в гр. * * ап. 50, за периода 15.10.2024 г. 15.10.2025 г. Според чл. 9 наемателят се задължил да заплаща наемна цена в размер на 400 лева и консумативни разходи в срок от 1-о до 5-о число на текущия месец. Процесната сума от 2400 лева се претендира на основание чл. 22, според който при неплащане на месечния наем и консумативните разходи до 5-о число на текущия месец наемателят дължи неустойка в размер на 6 месечни наема, изискуеми при всяко едно неизпълнение на договора.

С покана за напускане на чуждо жилище, получена от ответника на 08.12.2024 г., ищецът е прекратил сключения договор за наем поради неизпълнението му.

От представените по делото доказателства се установява наличието на договорни отношения между страните за периода 15.10.2024 г. - 08.12.2024 г. Установява се наличието на клауза за неустойка, уговорена в чл. 22 от сключения между страните договор за наем, която е дължима при неплащане на месечния наем и консумативните разходи от страна на наемателя. В тежест на ответника бе да установи изпълнение на задълженията си по сключения договор за наем, което не бе реализирано в хода на производството, поради което съдът приема, че ответникът не е заплащал дължимите суми по договора за наем, поради което и дължи заплащане на договорна неустойка поради неизпълнение на това задължение.

С оглед направените от ответника чрез особения му представител възражения за нищожност, евентуално прекомерност на договорената неустойка, е необходимо съдът да изследва наличието на нищожност, респ. прекомерност на уговорената неустойка.

Съдът намира, че не е налице нищожност на клаузата на чл. 22 от сключения между страните договор за наем поради противоречие с добрите нрави. Клаузата от сключения между страните договор представлява санкция за виновно неизпълнение на договорно задължение. Съгласно правилата за дължимост на неустойката, въведени в нормата на чл. 92 ал. 1 ЗЗД, неустойка се дължи като обезщетение за настъпили вреди от неизпълнението.

Функцията на неустойката е да служи не само като обезпечение, но и за обезщетение на причинените вреди в резултат на неизпълнението на сключения договор. Критериите дали е 2 налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора вноски, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от неизпълнението, но само в рамките на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Валидността на уговорката се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г./. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на такава неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора, който да получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга.

Съдът счита обаче, че предвидената неустойка е прекомерна. Приема се, че ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди съдът може данамали нейни доколкото обезщетителната функция наистина предполага, тя да е равна на вредите. В конкретния случай се претендира неустойка за неизпълнение на заплащане на наем и консумативи за около 2 месеца, поради което претърпените вреди са в размер на около 800 лева. Съдът счита, че размерът на претърпените вреди сравнен с размер на претендираната неустойка от 2400 лева и прекомерен, поради което е следва да се намали до 400 лева, равняващи се на един месечен наем, доколкото функцията на неустойката е да обезщети претърпените вреди, но не и да води до неоснователно обогатяване. За да намали до този размер неустойката съдът съобрази и че при сключване на договора за наем наемодателят е получил депозит в размер на 400 лева, който е уговорено да задържи, в случай че има неплатени сметки за консумативи.

В резултат на изложеното съдът намира предявения иск за основателен до размера от 400 лева, като следва да бъде отхвърлен над тази сума до пълния претендиран размер.

3

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 49,08 евро (96 лева), депозит за особен представител в размер на 153,38 евро (300 лева) и за адвокатско възнаграждение в размер на 281,21 евро (550 лева), от които съразмерно уважената част от предявения иск следва да му се присъдят 80,61 евро (157,66 лева). Ответникът има право на разноски за отхвърлената част от предявения иск, но същият е бил представляван от особен представител в производството.

Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на Б. В. М., ЕГН **********, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 204,51 евро (400 лева), представляваща неустойка за договорно неизпълнение съгласно чл. 22 от сключения между страните договор за наем на недвижим имот от 15.10.2024 г., ведно със законната лихва от 13.12.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80,61 евро (157,66 лева) – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 204,51 евро (400 лева) до пълния претендиран размер от 1227,10 евро (2400 лева).

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4