Решение № 943 от 05.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330106567 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „**Транс 2008“ ЕООД срещу ЗК “Лев Инс” АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 3000 лева, частично от сумата в общ размер на 8000 лева, представляваща стойността на причинени имуществени вреди върху притежаваното от ищеца МПС – товарен автомобил марка и модел „**“ с рег. № **, над доброволно заплатените от ответника, вследствие реализирано ПТП на **г., виновно причинено от водач на лек автомобил марка и модел “**”, с рег. № **, по отношение на който е сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с ответника, и сумата в размер на 831,48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 18.11.2021 г. – 11.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на **г. на път ** , км. **, посока гр. **, е настъпило ПТП на три МПС. При произшествието водачът на МПС “**”, с рег. №**, нарушил правилата за движение по пътищата и не 1 намалил скоростта при възникнала опасност, вследствие на което ударил в заданата част движещия се товарен автомобил марка и модел „**“ с рег. № **, като вследствие на удара последният се изместил напред и ударил в задната част товарен автомобил марка и модел „**“, с рег. № **. Вследствие на удара върху собствения на ищцовото дружество товарен автомобил настъпили множество увреждания. За настъпилото ПТП били съставени констативни протоколи. Посочва се, че към датата на настъпване на произшествието, МПС “**”, с рег. № ** имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Поради изложеното ищецът отправил претенция за заплащане на обезщетение, като била заведена щета №**. На 18.11.2021 г. ответникът заплатил на ищеца сумата в размер на 3453,14 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди. Посочената сума, обаче, според ищеца не покрива всички причинени щети на автомобила, като останали непогасени такива в размер на 8000 лева. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ЗК “Лев Инс” АД, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер.

Посочва се, че на датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца изрично било заявено желание ответникът да определи същото въз основа на експертна оценка. Такава била извършена по заведената щета, като определила размера на обезщетение на заплатената сума от 3453,14 лева. С оглед изложеното били заплатени и всички имуществени вреди, причинени на ищеца, вследствие на настъпилото ПТП. С оглед изложеното и претендираната от последния сума не възлизала на реално причинените вреди. Предвид неоснователността на главната претенция, се излагат доводи за неоснователност и на акцесорната такава за заплащане на лихви. С оглед изложеното се претендира предявените искови да бъдат отхвърлени.

С протоколно определение от 27.11.2024 г., постановено по делото, съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявените искове, като главницата е увеличена на сумата в размер на 6904,86 лева, а обезщетението за забава – на сумата в размер на 1871,55 лева за периода 11.12.2021 г. – 11.04.2024 г., като за периода 18.11.2021 г. – 10.12.2021 г. производството по делото е прекратено поради отказ от иска.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото писмо вх. № **/02.02.2024 г. по описа на ответното дружество, се установява, че по молба на ищеца е образувана щета № **, по която е изплатено обезщетение в размер на 3453,14 лева. С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискал да му бъде определено обезщетение още през 2021 г., респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.

По делото е приобщено СР на МПС – част I № **/**г., издадено от ОД на МВР **, от което се установява, че товарен автомобил „**“, с рег. № **, е собственост на ищеца „**Транс“ 2008 ЕООД.

От приобщеното по делото извлечение от интернет страницата на Гаранционен фонд за сключена гражданска отговорност, се установява, че по отношение на МПС с рег. № ** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника с период на валидност 11.07.2021 г. – 10.07.2022 г.

В хода на съдебното дирене е изготвена и приета САТЕ, неоспорена от страните. Съобразно заключението на вещото лице, от техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм на настъпване на ПТП: водачът В.Р.

Б. е управлявал товарен автомобил марка и модел „**“, с рег. №** по платното за движение на път **, км. **в посока от запад на изток. През това време водачът З.И. Т. е управлявал товарен автомобил „**“, с рег. №** по същото платно в същата посока, пред товарен автомобил „**“. Водачът на последния автомобил е застигнал и ударил товарен автомобил „**“. Ударът е настъпил в предната част на товарен автомобил „**“ и в задната част на товарен автомобил „**“. След удара последният автомобил е застигнал и е ударил движещия се пред него по същото платно и в същата посока товарен автомобил „**“ с рег. № **, управляван от водача К. И.Л. От техническа гледна точка еднозначно и категорично може да се определи, че установената увреда по товарен автомобил „**“ е причинена по механизъм на удари или притискане от твърди предмети и тенгенциалното им действие. Същите добре съответстват да са настъпили при описания механизъм и напълно отговарят да са вследствие на ПТП – настъпил удар от автомобил в задната част и 3 последващ удар в намиращ се пред него автомобил. Настъпилите удари са довели до множество увреди в предната и задната част на автомобила. При осъществяване на механизъм на ПТП, увреда на всички авточасти в посочената степен е технически възможна. Общата стойност на нови части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно – следствена връзка с изследваното събитие по пазарни цени с влагане на нови оригинални част от представителство на марката възлиза на 11 604,64 лева, по пазарни цени с влагане на нови части от алтернативни доставчици възлиза на 10 358,11 лева, и по пазарни цени с оригинални части втора употреба с най – добра оферта възлиза на 7 456,55 лева. Средно пазарната стойност на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ към датата на настъпилото ПТП – **г., е в размер на 16 918 лева, поради което вещото лице е достигнало до извода, че не се касае за тотална щета.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице **. С., доколкото същото се явява обосновано, изготвено с необходимите специални знания и подкрепено от останалия събран доказателствен материал. Посоченото се потвърждава и от приобщените по делото протоколи за ПТП, съставени от ораните на МВР, посетили мястото на инцидента.

При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:

Районен съд Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по 4 задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно, съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата н а чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - отказ на застрахователя да заплати претендираното обезщетение.

В случая в производството по делото е представено писмо от ответника до ищеца от 02.02.2024 г., с която е определено обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП в размер на 3453,14лева.

Предявената искова претенция е след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.

Между страните не се спори, а и от приобщената справка от публичния регистър на „Гаранционен фонд“, се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП - ** г., по отношение на товарен автомобил марка и модел 5

„**“, с рег. № **, е сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението си водачът на товарен автомобил марка и модел „**“, с рег. № ** е нарушил правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства, като в отклонение от правилото, установено в разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 2 от ЗДвП, установяваща, че водач, който ще предприема изпреварване е длъжен да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да е заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

Следователно, деянието на водача на товарен автомобил марка и модел „**“, с рег. №** е било противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

От приобщената по делото САТЕ се установи, че размерът на действително претърпените вреди, които се намират в причнно – следствена връзка с настъпилото ПТП възлизат на сумата в размер на 11 604,64 лева.