Определение № 49207 от 28.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21637/2025
- Вид
- Определение № 49207
- Подписан
- 28.11.2025
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.126 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275,ал.1,изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411,изр.2 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49207 гр. София, 28.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110121637 по описа за 2025 година
Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, входящ № 133326/14.04.2025г. , с която са предявени о т ищеца Ф”АД против ответника „ФАД обективно съединени осъдителни искове : по чл.411,изр.2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 762,90 лв, представляваща сбор от платеното от дружеството-ищец застрахователно обезщетение (5 747,90 лв) по щета № *** по риск „Каско на МПС” за имуществените вреди на застрахования автомобил "*** причинени при реализираното на 26.09.2021г. пътнотранспортно проишествие в град София по вина на водача на автомобил *** , който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно полица № BG/*** при дружеството-ответник , и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв), и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 035,68 лв , представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 24.06.2022г. до 14.04.2025г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба - 14.04.2025г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото.
По настоящото гр.д. № 21637/2025г. е изпълнена процедурата по чл.131 ГПК (връчване на преписи от исковата молба и от приложенията от нея на ответника и представяне на отговор на исковата молба от ответника) , постановено е определение по чл.140 ГПК , насрочено е и е проведено първо открито съдебно заседание на 10.10.2025г. , допуснати са поискани от страните доказателства и е насрочено второ открито заседание на 28.11.2025г. за събиране на допуснатите доказателства (приемане на заключение по допусната съдебна авто-техническа експертиза). Страните са внесли депозитите на допусната съдебна експертиза , но експретно заключение не е изготвено.
С писмено изявление, вх. № 346170/23.10.2025г. пълномощникът на ответника „ФАД 1
– юрисконсулт Анислав Славейков е предявил т.нар. отвод за висящ процес , като е поискал настоящото съдебно производство да бъде прекратено на основание чл.126 ГПК , тъй като е налице предходно образувано висящо съдебно поризводтво – гр.д. № 2876/2025г. по описа на СРС, 87 състав. Предявено е искане и за възстановяване на платените от ответника разноски и за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 540 лв.
С писмена молба, вх. № 351825/28.10.2025г. пълномощникът на ищеца Ф”АД – юрисконсулт Камелия Александрова е оспорила искане на ответната страна за прекратяване на настоящото дело , като е посочила , че няма идентичност между предмета на исковете , разглеждани по настоящото съдебно производство, и предмета на исковете по гр. д. № 2876/2025г. , защото според представителят на ответника „настоящото гр.д. № 21637/2025г. по описа на СРС е образувано за настъпили при ПТП от 20.09.2023г. вреди по лек автомобил „*** , във връзка с което в ищцовото дружество е заведена преписка по щета № 5000-1261-23-252436” , а „цената на иска по процесното дело е 2 151, 43лв” (въпреки че от съдържанието на исковата молба , вх. № 133326/14.04.2025г. е видно , че това не е така - б.с.) Според пълномощника на ответника „гр.д. № 2876/2025г. по описа на СРС,87 състав е образувано за настъпили при ПТП от 26.09.2021г. , във връзка с което в ищцовото дружество е заведена преписка по щета № ***” , а „цената на иска по процесното дело е 7 632,59лв”.
С втора писмена молба , вх № 351676/28.10.2025г. пълномощникът на ищеца Ф”АД – юрисконсулт Камелия Александрова е поискаала да бъде изменено протоколното определение , постановено в първото открито заседание на 10.10.2025г. , с което по искане на ищцовата страна е задължен ответникът да представи по делото по реда на чл.190 ГПК полицата по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” с обект автомобил ***, валидна към 26.09.2021г. Според пълномощникът на ответника в това определение е допусната техническа грешка , тъй като според т.3 от исковата молба е предявено искане да бъде задължен ответникът да представи полицата по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” с обект лек автомобил с рег. № ВР 3778 СМ, валидна към 2 0 . 0 9 . 2 0 2 3 г . (въпреки че от съдържанието на исковата молба , вх. № 133326/14.04.2025г. е видно , че това не е така , а от съдържанието на протоколното определение по чл.190 ГПК от заседанието на 10.10.2025г. е видно , че то съответства на искането на ищеца , предявено с т.3 от исковата молба , вх. № 133326/14.04.2025г. б.с.) Софийски районен съд,68 състав като прецени естеството и допустимостта на предявените искове по насотящото дело , намира за установено следното от процесуалноправна страна :
Предявените осъдителни
НЕДОПУСТИМИ. искове по чл.411,изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД са
При извършена служебна справка от СРС, 68 състав се установи , че с предходна исковата молба , вх. 16911/17.01.2025г. (служебно изготвено копие от която е приложено по настоящото дело-б.с.) е образувано гр.д. № 2876/2025г. по описа на СРС, 87 състав , 2
С исковата молба, вх. 16911/17.01.2025г. са предявени от ищеца Ф”АД против ответника „ФАД обективно съединени осъдителни искове : по чл.411,изр.2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 762,90 лв, представляваща сбор от платеното от дружеството-ищец застрахователно обезщетение (5 747,90 лв) по щета № *** по риск „Каско на МПС” за имуществените вреди на застрахования автомобил "*** причинени при реализираното на 26.09.2021г. пътно-транспортно проишествие в град София по вина на водача на автомобил *** , който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите ”съгласно полица № BG/*** при дружеството-ответник , и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв), и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1869,69 лв , представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 16.06.2022г. до 14.01.2025г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба - 17.01.2025г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото.
При съпостяване на исковата молба, вх. № 133326/14.04.2025г. (по която е образувано настоящото гр.д. № 21637/2025г. по описа на СРС, 68 състав) и на исковата молба, вх. 16911/17.01.2025г. (по която е образувано предходното гр.д. № 2876/2025г. по описа на СРС, 687 състав) се установява , че по двете дела са предявени осъдителни искове по чл.411,изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД между същите страни и с предмет –същите вземания. Видно е , че вземанията за главниците са едни и същи , еднакви са : датата и мястото на ПТП-то – 26.09.2021г. в град София ; автомобилът , застрахован по риска „Каско на МПС ” при ищеца Ф”АД - "Кадилак Ескалейд", рег. № А 5009 НС; автомобилът, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника „ФАД - ***; номерът на образуваната застрахователна щета - № *** по риск „Каско на МПС” ; размерът на платеното застрахователно обезщетение - 5 747,90 лв ; размерът на ликвидационните разноски - 15 лв , както и размерът на претендираната главница 5 762,90 лв.
Невярно е твърдението на пълномощникът на ищеца Ф”АД в писмена молба, вх. № 351825/28.10.2025г., че „настоящото гр.д. № 21637/2025г. по описа на СРС е образувано за настъпили при ПТП от 20.09.2023г. вреди по лек автомобил „*** , във връзка с което в ищцовото дружество е заведена преписка по щета № 5000-1261-23-252436” , а „цената на иска по процесното дело е 2 151, 43лв”. Това се опровергава от съдържанието на исковата молба, вх. № 133326/14.04.2025г. , по която е образувано настоящото гр.д. № 21637/2025г. по описа на СРС, 68 състав.
Невярно е и твърдението на пълномощникът на ищеца Ф”АД в писмена молба, вх. № 351676/28.10.2025г., че е допусната техническа грешка в потоколното определение на съда по чл.190 ГПК , постановено в откритото заседание на 10.10.2025г. , тъй като при съпоставката на редакцията на т.3 от исковата молба, вх. № 133326/14.04.2025г. и на редакцията на определението по чл.190 ГПК в съдебния протокол от 10.10.2025г. се установява , че е уважено искането на ищеца , както е формулирано в исковата молба , което съответства и на съдържанието на обстоятелствената част от исковата молба.
3
Относно лихвените вземания по гр.д. № 2876/2025г. на СРС,87 състав и гр.д. № 21637/2025г. по описа на СРС, 68 състав са налице различия , но същественото е , че по гр.д.
№ 2876/2025г. на СРС,87 състав се претендира мораторна лихва за по-дълъг период , отколкото по настоящото гр.д. № 21637/2025г. по описа на СРС, 68 състав. Това е така , тъй като с исковата молба по по гр.д. № 2876/2025г. на СРС,87 състав се претендира мораторна лихва за период с началната дата – 16.06.2022г. , която е по-ранна дата от началната дата на периода на иска за мораторна лихва по настоящото гр.д. № 21637/2025г. по описа на СРС, 68 състав – 24.06.2022г. Крайната дата на периода на иска за мораторна лихва по по гр.д. № 2876/2025г. на СРС,87 състав е 14.01.2025г. (която е по-ранна дата от крайната дата на иска за мораторна лихва по настоящото дело – 14.04.2025г. ) , но по по гр.д.
№ 2876/2025г. на СРС,87 състав се претендира и законната лихва от датата на предявяването на исковата молба , т.е. от 17.01.2025г. до окончателното плащане , което означава , че крайните дати на лихвените вземания по девете дела са еднакви.
Следователно вземането за лихва , педмет на гр.д. № 21637/2025г. по описа на СРС, 68 състав се включва във вземането за лихва , предмет на гр.д. № 2876/2025г. на СРС,87 състав, т.е. налице е обективно тъждество между цялото лихвено вземане по настоящото гр.д. № 21637/2025г. по описа на СРС, 68 състав и част от лихвеното вземане по по гр.д. № 2876/2025г. на СРС,87 състав.
По горепосочените причини налице е пълно СУБЕКТИВНО И ОБЕКТИВНО ТЪЖДЕСТВО между двете съдебни производства по гр.д. № 2876/2025г. на СРС,87 състав и гр.д. № 21637/2025г. по описа на СРС, 68 състав.
Исковата молба , по която е образувано гр.д. № 2876/ 2025г. по описа на СРС, 87 състав, е предявена на 17.01.2025г.
Исковата молба , по която е образувано гр.д. № 21637/ 2025г. по описа на СРС, 68 състав , е предявена на 14.04.2025г. , т.е. СЛЕД образуването на гр.д. № 2876/ 2025г. по описа на СРС, 87 състав.
Съгласно изричната разпоредба на чл.126,ал.1 ГПК когато в един и същи съд или в две различни съдилища има две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Следователно настоящото съдебно производство като образувано по-късно в сравнение с това по гр.д. № 2876/ 2025г. по описа на СРС, 87 състав следва да бъде прекратено на основание чл.126,ал.1 ГПК.
Наличието на т.нар. „висящо”съдебно производство по същия иск е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка (пречка) за упражняването на правото на иск ,т.е. за ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск и на образуваното въз основа на него съдебно производство. Наличието й, за която съдът следи служебно, обуславя неговата недопустимост и налага прекратяване на повторно образувания гражданския процес, който в конкретния случай е настоящото гр.д. № 21637/ 2025г. по описа на СРС, 68 състав .
Относно разноските по делото :
4
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , предсталяващи платеата държавна такса за исковата молба , тъй като исковете не са уважени , защото съдебното призводство се прекратява.
На всяка от страните следва да бъдат възстановени платените от тях депозити за допусната съдебна авто-техническа експертиза (350 лв) , тъй като експертно заключение не е изготвено от вещото лице и съответно не е платено възнаграждение от внесените депозити.
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК и искането на ответника (540 лв).