Решение № 18997 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18997 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110117933 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Ищецът Г. И. П. е предявил срещу ответника „Юробанк България“ АД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС с искане да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 14 709.80 лв., представляваща сбор от стойността на 8 неразрешени платежни операции в периода 05.05.2023 г. - 09.05.2023 г., както следва:

2000 лв. към търговец 4 PHONES

2000 лв. към търговец 4 PHONES

2000 лв. към търговец 4 PHONES

97.00 лв. към търговец 4 PHONES

2000 лв. към търговец 4 PHONES

6.80 лв. към търговец INMEDIO THE MALL

1 206 лв. към търговец MAGAZIN I- STILE

5 400 лв. към търговец MAGAZIN I- STILE, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.11.2023г., до окончателно изплащане на вземането, за която е сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК от 21.12.2023 г по ч. гр. д. №65993/2023 г. по описа на 76 с-в при СРС.

Ищецът твърди, че между страните са сключени договор за: спестовна сметка в лева - ****, разплащателна сметка ****, към която има издадена и дебитна карта Visa ***; спестовна сметка „Мега“ в евро – ***;

1 кредитна карта Mastercard ***. договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“ за индивидуални и корпоративни клиенти.

Сочи, че на 05.05.2023 г. получил уведомление и код на мобилния си номер за активиране на заявена регистрация на мобилен портфейл One Wallet, която услуга не бил заявявал, активирал или използвал, след което започнал да получава уведомления за направени трансакции. Междувременно получил и уведомление, че е регистрирано влизане от непознат I P адрес. Поддържа, че докато се опитвал да се свърже с оператор, за да блокира сметките си /като изчаквал приемането на обаждането 18 минути/, отговорил на електронно писмо на банката, като ги уведомил, че става въпрос за измама.

В първия работен ден /09.05.2025 г./ посетил офис на банката, отново разказал за случилото се, като след проверка, установил, че става въпрос за 8 на брой неразрешени трансакции описани по-горе. Навежда възражения за проявена груба небрежност от страна на банката при поддържане на електронната система за банкови преводи. Сочи, че след като вече бил заявил да бъдат блокирани сметките му, отново получил съобщение за влизане от непознат IP адрес, а на 07.05.2023 г. и на 15.05.2023 г. получил съобщение, че неговата дебитна карта, както и дебитна карта, която не бил заявявал и не бил виждал, вече са блокирани. Излага твърдения, че описаните трансакции са неразрешени платежни операции, поради което доставчикът на платежните услуги следва да му възстанови сумите, тъй като ищецът бил изпълнил всички свои задължения. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете както по основание, така и по размер.

Не оспорва, че между страните са съществували договорни отношения по отношение на: разплащателна сметка в лева с IBAN ***; спестовна сметка с IBAN **** в лева; спестовна сметка с IBAN *** в евро; услуга за „Интернет банкиране“ от 04.12.2009 г.; кредитна карта Master Card № ***, както и дебитна карта Visa № ***.

Не оспорва също и че на 05.05.23 г. са извършени 5 платежни операции на обща стойност 8 097 лв., а на 06.05.2023 г. са извършени още 3 платежни операции на обща стойност 6 612.80 лв.

Сочи, че сумата от 6 612.80 лв. /по трансакциите от 06.05.2023 г./ е възстановена след извършена по случая проверка. Прави искане за прекратяване на производството в тази част.

Оспорва иска за сумата от 8097 лева, явяваща се сбора от стойностите н а трансакциите от 05.05.2023 г., като сочи че не съществува основание за възстановяването им, тъй като били наредени безпроблемно и безконтактно на 2 физически ПОС терминал в България /съобразно уточнението направено в ОСЗ от 12.12.2024 г./, при въвеждане на всички защитни характеристики на платежния инструмент и установяване идентичността на наредителя.

Поддържа, че след тяхното нареждане ищецът се е свързал с ответника и е съобщил, че не разпознава същите като наредени от него, но веднъж наредени и потвърдени със собствените на ищеца персонализирани защитни характеристики, те стават неотменими по смисъла на чл. 85 от ЗПУПС.

Сочи, че в случая ищецът е активирал “ONE Wallet by Postbank”, като първо е въвел потребителското име и парола за вход в интернет банкиране на Банката “e-postbank”, които били известни само на него, а след това въвел и кода за активиране на “ONE Wallet by Postbank”, който е получил на телефонния си номер – ***. На същия телефон ищецът получил и SMS, с който бил уведомен за успешната активация на “ONE Wallet by Postbank”, както и текстово съобщение, съдържащо предупреждение от ответника.

Излага, че процесните операции не биха могли да бъдат извършени без активиране на приложението на “ONE Wallet by Postbank”, посредством описаните елементите на задълбочено установяване на идентичността на ищеца, с оглед на което ответникът счита, че същите са извършени или от ищеца, или от друго лице, получило от ищеца данните. Сочи, че услугата интернет банкиране се използва от различни устройства и IP адреси, без да бъде пречка да бъде предоставяна, тъй като целта била именно мобилност.

Поддържа, че трансакциите са разрешени, като всяка е извършена с дигитален портфейл “ONE Wallet by Postbank”, активиран от ищеца, протекла със задълбочено установяване на идентичността на платеца (ЗУИ) посредством следните елементи: „знание“ активиране чрез потребителското име и паролата на ищеца, използвани за вход в системата за интернет банкиране на Банката “e-postbank”, и „притежание“ чрез изпратения на 05.05.2023 г. в 19:19 часа на телефонния номер на ищеца - ***, активационен код и последващото му успешно въвеждане, без което не би се стигнало до активирането на „ONE Wallet by Postbank”, респективно до извършването на процесните платежни операции.

Навежда възражение, че трансакциите от 05.05.2024 г. са извършени поради проявена груба небрежност от страна на ищеца при изпълнение на задълженията му за опазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент, което изключва отговорността на ответника, тъй като за банката не е имало съмнение относно автентичността им.

Оспорва твърдението на ищеца, че своевременно е уведомил банката за извършването на нерегламентирани от него трансакции на 05.05.2023 г.

Сочи, трансакциите от посочената дата са извършени в интервала от 19:57-20:06 часа, а разговор между ищеца и служител от Кол центъра на банката е осъществен в 20:07:54 часа, след което кредитната карта на клиента е била блокирана.

Намира, че отговорен за извършването на трансакциите е именно ищецът, който не е изпълнил задължението се да запази личните си данни.

3

С тези аргументи моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

За основателността на така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: 1. наличие на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежни услуги, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги; 2.

Извършването на платежни операции на 05.05.2023 г., с твърдението, че същите са неоторизирани от клиента; 3. Стойността на извършените неразрешени платежни операции; 4. Своевременното уведомяване на ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни операции.

С приетия за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени следните обстоятелства:

1/ че страните са обвързани от договори за: разплащателна сметка в лева с IBAN ***; спестовна сметка с IBAN **** в лева; спестовна сметка с IBAN *** в евро; услуга за „Интернет банкиране“ от 04.12.2009 г.; кредитна карта Master Card № ***, както и дебитна карта Visa № ***, 2/ че на посочените в исковата молба дати – 05-06.05.2023 г. са извършени 8-те платежни операции, описани в исковата молба, на обща стойност 14 709.80 лв.

3/ че на 05.05.2023 г. вечерта /в изпълнение на задължението си по чл.

75, т. 2 ЗПУПС/, е осъществен разговор между ищеца и служител от Кол центъра на банката във връзка с извършените на същата дата трансакции, в рамките на който ищецьт е уведомил банката, че преводите не са наредени от него;

4 / че на 15.05.2024 г.ответникът е възстановил по сметка на ищеца сумата от 6612.80 лева, равняваща се на сбора от стойностите на извършените на 06.05.2023 г. три броя неразрешени трансакции.

Предвид изложеното, съдът намира, че разпределените в доказателствена тежест на ищеца факти, са безспорно установени по делото.

В тежест на ответника, с оглед доказването на горните факти, е да установи, че всяка платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен 4 инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/, както и че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък; че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици

В конкретния случай, предвид липсата на спор относно обстоятелствената, че платежните операции са технически коректни и редовно осчетоводени, спорни между страните са въпросите дали извършените платежни операции са автентични, разрешени както и дали ищецът е проявил груба небрежност, в резултат на която е предоставил на трето лице възможност да извърши трансакции от банковите му сметки.

За отговор на поставените въпроси, съдът съобрази следното:

Ответникът по спора е банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС.

Разпоредбите на ЗПУПС, регламентират правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни услуги в хипотезата на неразрешена платежна операция, извършена от банката в качеството й на доставчик на платежни услуги на ищеца - платец.

Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца м у възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама /извършена от самия клиент/ и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.

Отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на платежни услуги, дори при липса на противоправно поведение от негова страна. Поради това, независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа, при наличие на съответните предпоставки, за него възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата.