Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 600 от 26.09.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 711/2025
Вид
Определение № 600
Подписан
26.09.2025
В сила
06.11.2025
Състав
РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 15 · Наказателен кодекс
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343 · Наказателен кодекс
  • чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 76 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 77, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. Плевен, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20254400200711 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалби от адвокат И. М., процесуален представител на пострадалата Д. Т. С., и от адвокат Н.Д., процесуален представител на пострадалите А. Т. Д. и Т. М. Д., подадени срещу постановление от 11.09.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5387/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.

В жалбите се съдържат оплаквания на необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Прави се искане за отмяна на постановлението и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбите, след като се запозна с материалите по ДП № 5387/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен и като провери обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, намира за установено следното:

Жалбите са подадени от легитимни страни, срещу подлежащ на обжалване акт на прокурора и в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Разгледани по същество жалбите са основателни.

Прокурорът е приел, че М.Н.П. е правоспособен водач на МПС, притежаващ категории „В“, „СЕ“, „М“, „С“, „АМ“, „Ткт“, „Б“ и „Е“, и работи като водач на товарен автомобил.

1

На 12.10.2023 г. П. извършвал превоз на товари с товарен автомобил „***“ с рег. № ***, с прикачено полуремарке „***“ с рег. № ***, по маршрут Плевен – Велико Търново. Времето било ясно, а видимостта – нормална.

Движението по маршрута П. започнал от индустриалната зона на Плевен, около 18:30 часа – през светлата част на денонощието. Движел се по ул. „***“ в посока изхода от Плевен за Ловеч. Трафикът бил много натоварен. Около 18:45 часа управляваният от П. товарен автомобил приближил кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“. По същото време по десния тротоар на улицата се движела пострадалата С. Д.. Достигайки до предпазен парапет, монтиран върху бордюра, пострадалата променила посоката си на движение и слязла на уличното платно с намерение да го пресече, но непрекъсната колона от автомобили й попречила да стори това. Ето защо Д. продължила да се движи по уличното платно в посока на кръстовището, като се подпирала на паркиралите в дясно автомобили. Товарната композиция достигнала края на автомобилната колона пред нея и спряла поради червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището. Пред камиона, управляван от М. П., били спрели товарен автомобил с полуремарке и лек автомобил, а зад него – лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от свидетелката В.Р.. В този момент по ул. „***“, през кръстовището с ул. „***“, в дясно от товарната композиция и другите спрели и изчакващи МПС, преминал автомобил на Спешна помощ с включени звуков и светлинен сигнал. След преминаването на този автомобил през кръстовището, светнала зелена светлина на светофарната уредба и автомобилите пред товарната композиция, управлявана от П., потеглили. Тогава пострадалата започнала пресичане на платното, движейки се наляво, косо и напред. По същото време П. привел товарната композиция от състояние на покой в движение, вследствие на зеления сигнал на светофарната уредба и потеглилите пред него автомобили. По този начин товарната композиция, движейки се постъпателно напред, достигайки скорост на движение от 5,6 км/ч, а пострадалата – движейки се наляво, косо и напред, траекториите им на движение се пресекли и се реализирал контакт между тях, като за камиона той бил в лявата челна част. При продължилото движение напред елементи от окачването на влекача повлекли тялото на Д., с последващо прегазване от гумите на влекача и полуремаркето. М. П. преустановил движението на товарната композиция на уширение след преминаване на кръстовището, защото видял в огледалото за обратно виждане, че на уличното платно зад него има нещо. Слязъл от кабината на камиона и тогава разбрал за настъпилото ПТП.

Причината за смъртта на С. Д. е получената от нея несъвместима с живота съчетана механична черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, което се установява от назначената по време на разследването съдебномедицинска експертиза.

2

По време на разследването в ДП са назначени и видео-техническа и съдебна автотехническа експертизи, чиито заключения прокурорът е приел изцяло.

На базата на описаната фактическа обстановка прокурорът е достигнал до правния извод, че в разглеждания случай е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, тъй като М. П. не е допуснал нарушение на правилата за движение и е бил поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена опасност, която не е могъл да предвиди и предотврати по предвидените в закона начини, и в частност, че единствената причина за настъпване на ПТП, респективно – на общественоопасните последици, е поведението на пострадалата, която е навлязла на уличното платно внезапно и е направила опит да го пресече на необозначено за това място.

На базата на правилно установената фактическа обстановка прокурорът е достигнал до погрешни правни изводи, което прави постановлението за прекратяване на наказателното производство необосновано и незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл. 15 НК е приложима при наличието на две кумулативно предвидени в закона условия: 1. Деецът да се е съобразил с нормативните предписания на правнорегламентираната дейност по управление на МПС и 2. Да са налице условия, при които той е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В този смисъл е решение № 60225 от 12.01.2022 г. по н. д. № 935/2021 г., Първо н. о.

Съгласно решение № 179 от 15.02.2021 г. по н. д. № 747/2020 г., Трето н. о., за наличието на изключващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 15 НК е необходимо да се установи, че поведението на дееца е било правомерно и не са допуснати нарушения на правилата за движение, намиращи се в причинна връзка с настъпилото произшествие.

При констатации за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата в причинна връзка с общественоопасните последици – смъртта на пешеходеца, тезата за случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, се отхвърля.

В този смисъл е и решение № 69 от 01.08.2019 г. по н. д. № 174/2019 г., Второ н. о.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът – за да изгради тезата си за случайно деяние, е анализирал поведението на водача на товарната композиция на плоскостта на задълженията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и правилно е достигнал до извода, че М. П. не е нарушил посочената разпоредба за движение по пътищата. Същевременно обаче не се е съобразил с обстоятелството, че в разглеждания случай има категорични доказателства за допуснати от П. нарушения на други правила за движение, които произтичат 3 от разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 77, ал. 1, във връзка с чл. 76 от ППЗДвП и които нарушения изключват наличието на случайно деяние.

Легална дефиниция за понятието „маневра“ е дадена в разпоредбата на чл. 76 от ППЗДвП, съобразно която маневра е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни.

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДВП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съгласно чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП, водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал.

В конкретния случай от заключението на вещите лица инж. В.Т.И. и инж. А.П.П. става ясно, че при сравнение на местоположението, в което се е намирала пострадалата спрямо челната част на влекача от товарната композиция, към момента, в който водачът е осъществил постъпателно движение /позиция № 14/, спрямо секторните зони на видимост /от страничните десни огледала в областта на дясна врата и дясна част на челна рамкова конструкция/ до придвижването на пострадалата до момента на удара /позиция № 13/, може да се даде заключение, че траекторията на движение между двете позиции е била в зоната на видимост на водача и той е имал техническа възможност да я възприеме непосредствено преди и към момента на навлизане в коловоза на товарния автомобил.

От същото заключение е видно, че към момента, в който водачът на влекача е реализирал постъпателно движение /след включване на зелената светлина на светофара/, пешеходката се е намирала в позиция № 14 в мащабната схема на ПТП. Към този момент /а и още от позиция № 15 на пешеходката/ водачът е имал техническа възможност да я възприеме като местонахождение и посока на движение, да преустанови движението, да я пропусне, а след това да осъществи постъпателно движение в избраната от него посока, с което да предотврати ПТП.

4

Заключението на вещите лица е достатъчно ясно и пълно, обосновано е и не възниква съмнение за неговата правилност. То е прието изцяло от прокурора и това е изрично посочено в постановлението за прекратяване на наказателното производство. В същото време изводите на прокурора са в явно противоречие както с посочените по-горе разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП, така и със заключението на вещите лица инж. В.Т.И. и инж. А.П.П.. Ето защо постановлението на прокурора е необосновано и незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Утвърдено положение в правната доктрина и съдебната практика е, че управляващите МПС са длъжни да наблюдават пътя всеобхватно и да се съобразяват с действията на останалите участници в движението, като предприемат необходимите действия за предотвратяване на произшествия. По време на разследването категорично е установено, че М. П. не е взел своевременни и адекватни мерки за безопасно потегляне, при налична опасност за движението, каквато несъмнено е представлявала намиращата се на пътното платно пешеходка, и при обективна възможност да стори това.

Това обстоятелство предпоставя извода за неизпълнение на възложените му от разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 77, ал. 1 ППЗДвП задължения като водач на пътно превозно средство.

Общественоопасният характер на престъплението по чл. 343 НК е свързан с отрицателното въздействие върху обществените отношения по транспорта, като настъпването на вредоносния резултат е включено в състава на престъплението. Причинната връзка между инкриминираното деяние чрез конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата, и общественоопасните последици е изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата правна квалификация и представлява основание за търсене и носене на наказателна отговорност.

Причинна връзка между дадено деяние и определен престъпен резултат съществува, щом деянието е такава обективна предпоставка, без която, съобразно характера на развиващия се процес, престъпните последици не биха настъпили; когато то е едно от необходимите условия за вредоносните последици. Такива са и обстоятелствата в разглеждания случай. Допуснатото от М. П. нарушение на правилата за движение е предпоставило ПТП, при което е настъпила смъртта на пострадалата.