Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1881 от 26.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15271/2023
Вид
Решение № 1881
Подписан
26.04.2024
В сила
23.05.2024
Състав
Сирануш Сахак Артинян

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. Пловдив, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330115271 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, представлявана от пълномощника адв.Е. И. против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост – 1А“, ул.“Анна Ахматова“, № 9, представлявано от **** А. С. Г..

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество договор за кредит по силата, на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 800,00 лева, с ГПР -10,16% и срок за погасяване на заема 12 месеца, като съгласно договора за заем, същият дължал такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1968,00 лева. Сочи се, че така предвидените клаузи очевидно заобикаляли закона и накърнявали правата на другата страна по облигационното отношение, като таксата за експресно разглеждане и таксата изготвяне на индивидуално кредитно предложение били във фиксиран размер или в случая надхвърлят заемната сума. Според ищеца липсвала каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя. Излага се, че предвидените клаузи имали неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП, като с тях се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да била извършена конкретна услуга. Отделно от това Л. намира, че тези такси представлявали скрит разход по договора за кредит, привидно били уговорени като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се целяло реално заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Въпросните суми за такси били предварително отчетени в падежните вноски по договора за кредит. Твърди се в исковата молба, че поради не включването на такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката, като това било заблуждаваща търговска практика. Отправя се искане да се прогласи нищожността на клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение по 1 договор за кредит от *****г., сключен с „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

При проведените открити съдебни заседания ищецът и пълномощникът не се явяват, но са постъпили молби, с които се отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски. Прави се уточнение, че таксата за експресно разглеждане е в размер на 562,08 лева, а таксата аз индивидуално кредитно предложение е в размер на 591,96 лева.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „Кредит тайм“ ЕАД не е подало отговор, но е представило такъв след едномесечния срок, с който взема становище по въпроса за посъдността на делото, редовността на исковата молба. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

При проведените открити съдебни заседания ответникът не се представлява и не взима становище.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем № ***** от *****г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 800 лева, при следните условия: брой вноски 12, дата на първо плащане – *****., вид на вноската – месечна, при фиксиран годишен лихвен процент 10,00 % и годишен процент на разходите 10,16 %, при общ размер на всички плащания 1968,00 лева. Предвидена е в договора клауза за начисляване на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 562,08 лева и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 561,96 лева.

Приобщено е Заключение на Съдебно счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира, тъй като намира за обосновано, компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите приобщени по делото доказателства. От същото се установява, че в изчисляването на ГПР по процесния договор била включена единствено лихва и той бил 10.16%. Прието е, че ГПР оскъпявал кредита с уговорената в договора такса за експресно разглеждане – 562,08 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение – 596,61 лева и стойността на ГПР – 596,61 лева, щяла да се увеличи с 58,72%.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова и извън рамките на своята професионална или търговска дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за 2 неговата валидност и последици важат изискванията на специалните закони – ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция, че "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид това в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно като сума в лева е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 800 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е над два пъти и половина по-голяма – 1968 лева.

Така уговорената клауза за заплащане на допълнителна такса за експресно разгреждане на заявката за одобрение на паричен заем и изготвяне на индивидуално кредитно предложение противоречи и на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за 3 потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Клаузата за експерсно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем и заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна възнаградителна лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Изготвянето на кредитно предложение, което на практика винаги е индивидуално, са присъщи на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие и би следвало да са безплатни за потребителя. В този смисъл уговорките противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Клаузите също така са формулирани неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.

Услугата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е пряко свързана с договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя. Известна е на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на заем и е уговорени в договора за паричен заем. Следователно дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.