Решение № 116 от 18.12.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. гр. Димитровград, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20235610200308 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 и сл. вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН вр. чл.

189, ал. 8 ЗДвП.

Образувано е по молба вх. № 17/03.01.2023 г. на И. А. И. от град Димитровград, ***************, чрез адв. И. И., срещу електронен фиш серия К № 6797664 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, който фиш е издаден от ОД на МВР – Хасково за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100 лв.

С подадената молба, която по същество представлява жалба срещу наложено административно наказание, се претендира отмяна на електронния фиш при изложени съображения.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката (който е и неин съпруг), подчертава, че имало две основания за отмяна на електронния фиш. На първо място, имало порок в протокола, който съпътствал проверката, тъй като не били попълнени графите за начало и край на пътния участък, на който се извършвала проверката и номерата на първото и последното изображение. Освен това, правело впечатление, че снимката на автомобила – нарушител била дадена в изключително близък план, което от една страна показвало, че жалбоподателката не е била зад волана, но от друга страна пораждало съмнение дали успоредно с този автомобил не е имало и друг. На второ място, електронният фиш следвало да бъде отменен поради факта, че към момента на извършване на нарушението в домакинството на жалбоподателката имало четирима правоимащи водачи, които по различно 1 време ползвали автомобила по необходимост. Съгласно разпоредбата на закона, този, на който се водел автомобила, трябвало да посочи което лице го е управлявало, но в случая тази разпоредба не можела да се приложи, тъй като минали няколко седмици след нарушението, когато се разбрало за издаване на електронния фиш и не се знаело кой от четиримата го е управлявал. На последно място се подчертава, че не бил приложен списък на служителите, които били обучени и имало право да работят с този вид контролно средство.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото. В съпроводителното писмо, подадената жалба се оспорва и се излага становище направените в нея оплаквания и изложените обстоятелства да не се вземат предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2022 г. служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково извършвали рутинна проверка, свързана с контрола за движение по пътищата, чрез използването на автоматизирано техническо средство, разположено до пътното платно на излаза на град Димитровград в посока към град Хасково, в непосредствена близост до бензиностанция „Зара“. С помощта на автоматизираното техническо средство е установено нарушение на правилата за максимална допустима скорост, извършено от водач на моторно превозно средство „Тойота РАВ 4“ с рег. номер № Х 5070 КМ. Въз основа на издадена разпечатка от автоматизираното техническо средство на И. А. И., собственик на превозното средство, е издаден електронен фиш серия К № 6797664 от ОД на МВР - Хасково, за това, че на 22.12.2022 г. в 10:38 часа в град Димитровград по ул. Хасковска до бензиностанция „Зара“ в посока на движение към град Хасково, при ограничение за населено място 50 км/ч, заснет с АТСС ARH – CAM – S 1 , насочен към град Димитровград и приспаднат толеранс -3 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш К/5432919. В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средства № 120ccd9, като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, а е установено стойност от 69 км/ч, или превишената стойност е 19 км/ч. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На жалбоподателката И. като собственик на лекия автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № Х 5070 КМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. /сто лева/ на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Към електронния фиш е приложена и разпечатка – снимка от 23.12.2022 г., на която е заснет в кадър на преден план фронтално лек автомобил „Тойота РАВ4“, като на предната броня на автомобила е поставен рег. № Х 5070 КМ. Към разпечатката на снимката са отбелязани данните от 2 автоматизираното средство – скорост +72 км/ч, на разстояние от 58 м, дата на записа 22.12.2022 г. в 10:38:31 часа.

Данните за собствеността на автомобила са установени чрез служебно извършена справка в централна база данни на КАТ, от която е видно, че превозното средство е регистрирано на името на И. А. И..

Съгласно постъпилата по делото административно-наказателна преписка, приобщена към доказателствената съвкупност, е приложен протокол от проверка № 88 – СГ – ИСИС/29.04.2022 г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Български институт по метрология. Предмет на проверка е преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S 1, с фабричен номер на средството 120ccd9 и видно от данните, отразени в протокола, процесното автоматизирано техническо средство е система, която следва да измерва скоростта на приближаващи и/или отминаващи моторни превозни средства, като обхвата на измерване е от 10 км/ч до 300 км/ч. Максимално допустимата грешка при реални условия на измерване на скорост е +/- 3 км/ч до 100 км/ч или +/- 3% над 100 км/ч. Резултатите и крайните констатации от извършената проверка показват, че се установява съответствие с одобрения тип; грешките не превишават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване; установено е наличието на всички необходими надписи и означения върху средството за измерване. Ведно с протокола е представено и задължителното приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Видно от представена справка за нарушител/водач, жалбоподателката е санкционирана да настоящия момент общо 8 пъти, всички нарушения са за превишена максимална скорост по реда на чл. 182, ал. 1 ЗДвП, като последната санкция е с електронен фиш К/5432919, съставен на 15.11.2021 г. и връчен на 28.09.2022 г. По отношение на процесния електронен фиш в справката е отбелязано, че същият е връчен на 30.12.2022 г.

Съдът кредитира така представените писмени доказателства – снимков материал, разпечатка, електронен фиш, протокол за проверка, справка за регистрацията на превозното средство, справка за нарушител/водач.

Жалбоподателят е представил като писмено доказателство към жалбата си служебна бележка № 33/10.02.2023 г., издадена от „Медицински център – Димитровград“, видно от която се установява, че И. А. И. на 22.12.2022 г. е работила на пълен работен ден, присъствен от 08.00 часа до 16.30 часа.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок 14-дневен срок, доколкото фишът е връчен на 30.12.2022 г., 3 а жалбата е подадена и входирана направо в Районен съд – Димитровград на 03.01.2023 г. Същата изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При съставянето на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административно-наказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Обжалваният ЕФ Серия К № 6797664 е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните изисквания за форма и съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е въведена изрична забрана водачите на пътни превозни средства (ППС) да превишават установената скорост в км/ч. По аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗДвП ограничението на максимално допустимата скорост за леки автомобили в населено място е 50 км/ч. В разглеждания случай с автоматизирано техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера е установено, че е превишена максимално допустимата скорост с 19 км. /ч.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш. Според § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Процесният електронен фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От приобщените доказателства по делото, включително справка от Централна база данни - КАТ е видно, че собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателката И. И., поради което административнонаказващият орган закономерно и правилно е ангажирал нейната отговорност.

В подкрепа на направения извод от съда следва да се отчете, че в случая от собственика на МПС не е приложена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 от 4

ЗДвП, предвид факта, че в 14-дневен срок от връчването на ЕФ с този вид декларация може да се посочи лицето, управлявало автомобила в съответния ден и час.

В тази връзка, настоящият съдебен състав не споделя възраженията на жалбоподателя относно обстоятелството, че не е установен извършителя на нарушението, тъй като към момента на извършване на нарушението автомобилът се управлявал от четири отделни лица – жалбоподателката, нейния съпруг (който е и процесуален представител по делото), дъщеря им и зет им. В тази насока следва да се има предвид, че нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП въвежда оборима презумпция, че именно собственикът на моторното превозно средство е имал фактическата власт върху движимата вещ. Тази оборима презумпция не е оборена и собственикът на превозното средство не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП да посочи с декларация лицето, което е управлявало превозното средство по време на нарушението. При това положение съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Следва да се отбележи, че в този аспект няма нормативно изискване статичното изображение във вид на снимков материал, генерирано от автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за движение, да носи данни за индивидуализиране на водача. Изтъкваните от жалбоподателката аргументи, че електронният фиш бил получен след няколко седмици и вече не си спомняла кой точно е управлявал превозното средство, не се споделят от настоящия съдебен състав. Невъзможността на жалбоподателката да си припомни кой точно е управлявал превозното средство не води до оборване на изводите по приложението на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Представената служебна бележка от работодателя е само косвена индиция, че на посочения ден жалбоподателката е била на работа, като се създава вероятност за доказване на това обстоятелство, но доказателствената сила на представеното доказателства не е достатъчна, за да обори установеното с електронния фиш.