Решение № 24 от 19.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Перник, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201822 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-002019 от 21.08.2023г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР Перник, с което на А. Р. А., ЕГН ********** са наложени наказания за две нарушения, както следва:

1. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) за нарушаване на чл.150 от същия закон;

2. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 лв (десет лева) за нарушаване на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон.

В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска отмяна на процесното НП.

В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от своя пълномощник – адв. Т. Х. от САК, който пледира за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно издадено.

Административнонаказващия орган (АНО) – началник сектор „ПП” към ОД на МВР Перник, редовно призован, не изпраща представител за съдебното заседание.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд и при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На 05.08.2023г., вечерта, в гр. Перник св. Р. К. В. заедно със своя колега А. Г. Г. - и двамата на длъжност „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, изпълнявали служебните си задължения. Около 23:00 часа получили сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил и мотоциклетист на ул. „Струма”. Когато пристигнали на указаното им място, възприели участниците в пътния инцидент.

Установили, че мотоциклет „Ямаха ТДМ 850” с рег. № ******* е управляван от А. Р. А., на който в резултат на конфликта с лекия автомобил „Мазда 2” с рег. № ******* е причинено телесно увреждане на десния крак. Полицейските служители констатирали в хода на извършената проверка, че жалбоподателят не е придобил правоспособност и не му е издавано свидетелство за управление на моторно превозно следство (СУМПС), както е че същият не носи свидетелството за регистрация на мотоциклета, който управлявал.

Приели, че А. А. при наличие на маркировка М1 е предприел маневра изпреварване на движещият се пред него лек автомобил, който завивал наляво за навлизане в бензиностанция на „Петрол” АД, без да се съобрази с неговото положение, в резултат на което е реализирано процесното пътнотранспортно произшествие.

Предвид горните констатации на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 969912 от 06.08.2023г. за нарушения на чл. 150, чл. 100, ал.1, т.2 и чл. 25 от ЗДвП, който бил предявен и връчен на нарушителя. Възражения не били направени и не постъпили в законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

С Мотивирана резолюция № 23-1158-М000161 от 21.08.2023г. и на основание чл. 54, ал.1, т.9, вр. чл. 33, ал.2 от ЗАНН АНО прекратил административнонаказателното производство започнало на 06.08.2023г. със съставения АУАН срещу А. А. в частта относно предявеното обвинение за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, поради данни за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б” от НК, като материалите били изпратени на Районна прокуратура Перник по компетентност, където е образувана прокурорска преписка № 2673/2023г., досъдебно производство № 436/2023г. по описа на Първо РУ Перник. Такова прекратяване по отношение на другите две описани в процесния АУАН нарушения – по чл. 150 и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, не било реализира, предвид липсата на хипотезата на чл. 33, ал.2 от ЗАНН за подобен 2 подход, поради което АНО реализирал правомощията си в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, като издал оспореното НП.

От правна страна:

При извършената дължима проверка за законосъобразност, съдът констатира, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за неговата отмяна. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити, които са предвидени в чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Налице е пълно и точно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са били реализирани и съответната законова разпоредба, която е била нарушена.

Същевременно съдът установи, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни лица, предвид т. 2, вр. с т.1.3.1 и т.3.7 от приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи органи, тъй като актосъставителят заема длъжостта „мл. автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, а оспореното НП е издадено от началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник.

По делото не се спори, че именно жалбоподателят е управлявал мотоциклет „Ямаха ТДМ 850” с рег. № ******* и като такъв е участник в станалото на 05.08.2023г. пътнотранспортно произшествие на ул. „Струма” в гр. Перник.

По отношение на нарушението на чл. 150 от ЗДвП:

В чл. 150 от ЗДвП е посочено, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворено за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

От приложената и приета по делото като писмено доказателство Справка за нарушител/водач на А. Р. А. изцяло се потвърждава обстоятелството, че на името на жалбоподателя не е издадено валидно СУМПС, т.е. същият не е притежавал такова, поради което е неправоспособен водач, което не се и оспорва от санкционираното лице. Изложеното в съдържанието на атакуваното НП е достатъчно, за да обоснове ясно изпълнението на фактическия състав на нарушението по чл. 150 от ЗДвП.

Съгласно чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, който управлява МПС без да е правоспособен водач се наказва с глоба от 100 до 300 лева. В случая АНО е наложил глоба в среден размер, който съдът намира за несъответен на нарушението. Този извод се налага, тъй като от една страна, нарушението е първо за дееца, а от друга, не е обоснована преценката на АНО да определи именно наказание в среден размер, като съдът не може по тълкувателен път да изведе мотивите за това. Ето защо съдебният състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на жалбоподателя следва да бъде определен мнималния предвиден от законодателя размер от 100 лв, който е подходящ за постигане на целите визирани в чл. 12 от ЗАНН.

3

Съобразявайки изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде изменено в тази му част.

По отношение на нарушението на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство (СРМПС), което управлява, и за тегленото от него ремарке.

В АУАН и НП е посочено, че при проверката жалбоподателят не е представил СРМПС, част втора. Според чл. 33, ал.4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства именно част втора на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползването на превозното средство. В АУАН и НП ясно и точно е посочено, че част втора на СРМПС не е била представена на контролните органи при извършената проверка, което означава, че жалбоподателят не е носил този документ. Това обстоятелство не се оспорва от санкционираното лице, като по делото не са наведени и представени доказателства в обратна насока. Предвид това съдът намира за безспорно установено и доказано извършеното от А. А. нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което счита, че АНО правилно е ангажирал административнонаказателната му отговорност и за това нарушение.

Съгласно чл. 183, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП (изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007г.), предвиденото наказание за това нарушение е глоба в размер на 10 лв, която е във фиксиран размер, поради което не подлежи на редукция.

Съобразявайки изложеното, съдът счита, че обжалваното НП в тази част следва да бъде потвърдено.

Относно маловажност на двете нарушения:

С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН по отношение на нарушенията по чл. 150 и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за които е санкциониран жалбоподателя с оспореното НП.

За пълнота на решението съдът маркира, че в частта относно деянията, за които е издадено процесното НП, не е било налице основание за прекратяване на административнонаказателното производство в хипотезата на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, поради липса на конкуренция между наказателната и административонаказателната отговорност. Няма спор в съдебната теория и практика, че е възможно едно лице да осъществи при условията на идеална или реална съвкупност, съставите както на две престъпления, така и съставите на престъпление и административно нарушение. От приложеното по делото писмо с изх. № 2672 от 07.12.2023г. на Районна прокуратура Перник се 4 установява, че образуваното досъдебно производство № 436/2023г. по описа на Първо РУ-Перник е за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б” от НК за това, че на 05.08.2023г. в гр. Перник, ул. „Струма” при управление на моторно превозно средство, са нарушени правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на А. Р. А. . При това положение не е налице нарушение на принципа non bis in idem, тъй като в конкретния случай е без значение водещото се разследване, защото не е налице идентичност на фактите, вследствие на което разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН са неприложими за двете нарушения, за които е издадено оспореното НП. В действителност по досъдебното производство жалбоподателят се явява в качеството на пострадало лице по смисъла на чл.

74 от НПК, поради което и спрямо него не е налице висящо производство.

Ето защо в случая са налице отделни деяния, а именно причиняването на пътнотранспортно произшествие, осъществяващо състава на престъплението по чл. 343 от НК с пострадал жалбоподателя и реализиране от последния на административни нарушения по чл. 150 и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП Така мотивира съдът

РЕШИ:

На основание чл. 63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 от ЗАНН ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1158-002019 от 21.08.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА с която на А. Р. А., ЕГН ********** за нарушаване на чл.150 от Закона за движението по пътищата е наложено на основание чл. 177, ал.1, т.2 от същия закон административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева), като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 лв (сто лева).

На основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1158-002019 от 21.08.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА с която на А. Р. А., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3-то от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв (десет лева) за нарушаване на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.