Решение № 1477 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100503190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1163 от 21.01.2024 г. по гр.д. № 25467/2023 г. Софийски районен съд, 169 състав отменил по предявения иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС от Г. К. Г., ЕГН **********, решенията на общото събрание на етажните собственици в сградата на адрес: гр. София, ж.к. ****, приети на 12.12.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 530 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците – ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата на адрес: гр. София, ж.к. ****, представлявани от управителя „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, ЕИК 203412527, които го обжалват изцяло с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност. Поддържат, че решението е постановено по недопустим иск – предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Районният съд неправилно приел, че няма данни съобщението за изготвения протокол да е било обявено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и нямало налични данни за нуждата от връчване по реда на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС, чрез представената по делото електронна кореспонденция. Съставеният протокол 1 от проведеното общо събрание на 12.12.2022 г. бил обявен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като съобщението било поставено на територията на етажната собственост на 19.12.2022 г. Видно от представеното по делото съобщение, нормата на закона била изпълнена - съобщението било поставено и датата и часът на залепване били коректно отразени. Изпратените електронни съобщения ведно с изготвения протокол от проведеното общо събрание имали за цел по-лесно и достъпно уведомяване на собствениците, но това не означавало, че управителят не е спазил нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. От така представените документи било видно, че исковата молба е подадена след близо 5 месеца, т.е. извън нормативно определения срок по чл. 40 ЗУЕС.

Едномесечният срок за обжалване по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 16, ал. 7 ЗУЕС бил изтекъл на 19.01.2023 г. В съдебна зала било уточнено, че етажната собственост чрез управителя „Образцов вход“ ЕООД многократно искала да осъществи контакт с ищеца, но такъв бил отказван умишлено. Евентуално поддържат, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във връзка с оспорените от ищеца подписи в списъка към протокола от ОС на ЕС от 12.12.2022 г. районният съд открил производство по чл. 193 ГПК. В хода на този процес нямало ограничения на доказването и проверката на автентичността се извършвала от съда чрез подходящите доказателствени средства по чл. 194 ГПК. Такава проверка в случая не била извършена от съда, а бил даден ход по съществото на спора. По тези съображения се иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се в молба от 29.01.2025 г. С молбата се излагат съображения по съществото на спора, като се навеждат и преклудирани с изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК нови доводи за неправилност на атакуваното решение.

Въззиваемата страна Г. К. Г. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като допустимо и правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за липса на плащане на претендираното от насрещните страни адвокатско възнаграждение. Съображения излага в писмена защита от 03.02.2025 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна 2 страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Доводите на въззиваемия в проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание за ненадлежно процесуално представителство на въззивниците съдът намира за неоснователни. Видно от представения в първата инстанция протокол от ОС на ЕС от 12.09.2022 г. и договор за възлагане на управление на етажна собственост от 26.10.2022 г., с чл. 2 от договора на основание чл. 19, ал. 8 ЗУЕС правомощията на управителя на етажната собственост, вкл. тези по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, са възложени на „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, ЕИК 203412527. Срокът на договора е 2 години, т.е. до 26.10.2024 г., но страните не твърдят да е избран нов управител, поради което и съгласно чл.

21, ал. 2 ЗУЕС следва да се приеме, че и към датата на откритото съдебно заседание в настоящата инстанция въззивниците – етажни собственици са надлежно представлявани от „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно. За неоснователни въззивният съд намира доводите в жалбата за недопустимост на атакуваното решение като постановено по недопустим иск.

Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС (в приложимата му редакция след изменението с ДВ, бр. 26 от 2016 г.), молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 . Нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС в приложимата й редакция (изм. и доп. с ДВ, бр. 26 от 2016 г.) предвижда, че председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 (7-дневен) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на 3 съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“ и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 (когато собственик или ползвател не ползва самостоятелния си обект или отсъства повече от един месец) се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.

В случая, противно на поддържаното от въззивниците, същите не са доказали протоколът от ОС на ЕС от 12.12.2022 г. да е оповестен по изисквания от чл. 16, ал. 7 ЗУЕС ред, въпреки изричното оспорване на този факт с исковата молба. В тази връзка от ответниците е представен документ, който в едната си част представлява съобщение за изготвянето на протокола и в тази част нито е подписан, нито е посочена дата, място и час на поставянето на съобщението, а в другата част документът представлява разписка, съгласно която на 19.12.2022 г. в 15.40 ч. А.С.С – „Образцов вход“ ЕООД, получил съобщение за изготвен протокол, като си го връчил сам на себе си, а по-долу е отбелязано чрез ограждане „собственикът отсъства“. От така представения документ по никакъв начин не може да се направи извод за оповестяване на протокола по предвидения в ЗУЕС ред. Изобщо не е представен изискуемия от закона протокол за поставяне на съобщението, а ако според въззивниците т.нар. разписка представлява такъв протокол (макар такъв извод да не може да бъде направен), то същият е подписан само от лицето А.С., не и от етажен собственик, каквото е императивното изискване на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

Ирелевантен за преценка началния момент на течение на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е представеният от ответниците на хартиен носител масов имейл, на първо място защото от документа изобщо не може да се направи извод, че имейл е бил изпратен до ищеца (още по-малко – че е получен), а на следващо място няма данни ищецът да не живее или да е отсъствал повече от един месец от адреса, само в които случаи уведомяването за протокола може да се извърши по този ред, съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Противно на поддържаното в жалбата, в първата инстанция такива твърдения не са релевирани от ответниците – едва в пледоарията в хода на устните състезания пълномощникът на ответниците е навел твърдения, че ищецът бил „недиалогичен“ при опитите за водене на диалог, за което, освен че няма доказателства, е и ирелевантно за извода, че протоколът от процесното ОС на ЕС не е оповестен по предвидения в ЗУЕС ред.

4

А след като това е така, срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е започнал да тече от получаването на протокола от ОС на ЕС от ищеца на 04.05.20223 г. по гр.д.

№ 18424/2023 г. на СРС, 176 състав. Исковата молба, с която е предявен искът по чл. 40 ЗУЕС е заведена в съда на 12.05.20223 г., в преклузивния законов срок. Ето защо доводите за недопустимост на иска и съответно - на първоинстанционното решение като постановено по недопустим иск, са неоснователни.

Единственият довод в жалбата за неправилност на атакуваното решение е, че районният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не извършил проверка на оспорения относно неговата автентичност списък към протокола от ОС на ЕС (досежно подписите за собствениците на ап. № № 2, 6, 10 и 28), а бил длъжен служебно да извърши такава. Този довод е несъстоятелен. Предвид своевременно заявеното от ищеца оспорване, районният съд е открил производство по реда на чл. 193 ГПК, указал е на ответниците, че тяхна е тежестта да докажат автентичността на оспорения документ, а процесуалният представител на ответниците е заявил, че няма доказателствени искания. Противно на поддържаното в жалбата, съдът не само няма задължение, но и право да събира непоискани от страните доказателства в производство по реда на чл. 193 ГПК. Поради това правилно районният съд е дал ход на устните състезания, а с решението си не е ценил като автентичен документ списъка към протокола в оспорените му части, като предвид недоказване от ответниците, че решенията на процесното ОС на ЕС са взети при наличие на изискуемия от чл. 15 ЗУЕС кворум е приел, че същите са незаконосъобразни и е уважил предявения иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.

Доводите в жалбата са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено по банков път, видно от представените договор за правна защита и съдействие от 27.02.2024 г. и детайли от трансакция.

Така мотивиран, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1163 от 21.01.2024 г., постановено по гр.д. № 25467/2023 г. на Софийски районен съд, 169 състав.

ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата на адрес: гр.

София, ж.к. ****, представлявани от „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, ЕИК 203412527, да заплатят на Г. К. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к.

****, ап. 4, на основание чл. 78 ГПК сумата 400 л в . (четиристотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6