Решение № 2156 от 01.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2156 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100502108 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20846/15.12.2023 г. по гр. д. № 20221110164354/2022 г. по описа на СРС, 68 състав е отхвърлен предявеният от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: 040638060, град София, ***, със съдебен адрес : гр. София, ул. „6-ти септември” № 51,ет.2, Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г. и съдружници”, чрез адв. С. М., против „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 121718407, гр. София, ***Б, със съдебен адрес : гр. София, ***, ет.1, офис 3, Адвокатско дружество „С.”, чрез адв. Г. С. Я., АК – гр. Благоевград, осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 от Кодекса за застраховането за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на собственика на лек автомобил „Мерцедес Е220“, с рег.

№ **** да заплати на ищцовото дружество сумата от 1532,34 лв., представляваща неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско на МПС“ по щета №0300-19-727-505351 за имуществени вреди на автомобил „Волво ХС 90“, с рег. № ****, причинени при реализирано на 05.07.2019 г. в село Бистрица пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 25.11.2022 г. до окончателно плащане и разноските по делото. ЗАД „Алианц България“ е осъден да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 793,88 лв (седемстотин деветдесет и три лева и 1 осемдесет и осем стотинки), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело - платените депозит за съдебна автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 23189/24.01.2024 г. от ЗАД „Алианц България“ АД, чрез Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г. и съдружници”, в която се излагат съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че никъде в доклада по делото съдът не е изпълнил задължението си по чл. 140, ал. 1, т. 3, т. 4, както и чл. 140, ал. 2 ГПК. Сочи, че с исковата молба е ангажирал доказателства за съществуване на застрахователното правоотношение, а именно – в протокол за ПТП са посочени номер на полица, застраховател и валидност на застрахователния договор.

Позовава се на извънсъдебното плащане от страна на ответника на сумата от 3563,70 лв., представляваща част от размера на регресната претенция, което е извънсъдебно признание на вземането по основание и размер до горепосочената сума. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190 ГПК и не е представил изисканата от него застрахователна полица. Съдът на основание чл. 190 вр. чл. 161 ГПК е следвало да приеме за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение. Посочва, че съдът, след като е констатирал, че застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ е от съществено значение за разрешаването на спора по делото, но не е представена, е следвало да съдейства на ищеца да попълни делото с липсващите доказателства. Моли въззивния съд да отмени Решение № 20846/15.12.2023 г. и да осъди „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да му заплати сумата от 1532,34 лв., заедно с лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0300-19-727-505351. Претендира разноските, направени във въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 49043/14.02.2024 г., подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. Г. С. Я., с който заявява, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна.

Сочи, че съгласно трайната практика на ВКС протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице, факти, относими за механизма на ПТП. Протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, и не се ползва с материална доказателствена сила относно описания механизъм и щетите. Счита, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на сочения механизъм на ПТП, и процесното ПТП не е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при него, а в случая водачът на лек автомобил „Волво“, модел „ХС 90“ с ДК №**** е виновен за настъпването на процесното ПТП. В условията на евентуалност счита, че водачът на лек автомобил „Волво“, модел „ХС 90“ с ДК №**** е допринесъл за настъпването на вредите, с оглед на което поддържа възражението за съпричиняване, 2 направено с отговора на исковата молба. Претендира разноските, направени във въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 64354/2022 г. по описа на СРС, 68 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, с която срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 1532,34 лв., представляваща неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско на МПС“ по щета № 0300-19-727-505351 за имуществените вреди на автомобил „Волво ХС 90“ с рег. № ****, причинени при реализираното на 05.07.2019 г. в село Бистрица пътно-транспортно произшествие, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане – 25.11.2022 г.

Ищецът твърди, че между ЗАД „Алианц България“ АД и „Ваджо Импекс“ ЕООД, наричано за краткост „застрахованият“, е сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 19-0300/354/5000069 със срок на действие от 00.00 часа на 06.02.2019 г. до 24.00 часа на 05.02.2020 г. с предмет лек автомобил „Волво“ модел „ХС 90“ с рег. № ****, покритие по клауза „А“ /пълно Каско/ съгласно Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, при договорена застрахователна сума в размер на 24600 лв. В срока на застраховката, на 05.07.2019 г. около 18.20 часа в с. Бистрица е настъпило пътно-транспортно произшествие с участие на застрахования автомобил, за което е съставен Протокол за ПТП №1717581/05.07.2019 г. От протокола за ПТП се установява, че лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е220“ с рег. № ****, управляван от М. К., движейки се на ул. „Н. Крушкин“, поради неспазване на необходимата дистанция, удря в задната част движещия се пред нея застрахован лек автомобил „Волво“. Твърди, че като последица от реализираното ПТП на застрахования автомобил са нанесени щети. С Уведомление за щети по МПС от 08.07.2019 г. ЗАД „Алианц България“ АД е уведомен за събитието, с оглед на което е образувал щета № 0300-19-727-505351. Щетите са ремонтирани в доверен сервиз на застрахователя, а именно „Мото-Пфое“ ЕООД. Цената на ремонта е в общ размер на 5071, 04 лв., за която сума е издадена Фактура №2283468/26.08.2019г. и Фактура №2283469/26.08.2019г. На 28.08.2019 г. сумата е заплатена от ЗАД „Алианц България“ АД. Допълнително са осъществени разноски в размер на 25 лв., представляващи ликвидационни разходи. Сочи, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Твърди, че виновният за настъпването на ПТП водач има валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, полица № BG/06/118003271644, издадена за лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е220“ с рег. № ****. Твърди, че след изплащане на обезщетението и встъпването в правата на застрахования, ЗАД „Алианц България“ АД е изпратил до „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, 3 покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по щета № 0300-19-727-505351 в общ размер на 5 094, 04 лева, като длъжникът е поканен да изпълни задължението си в тридесет дневен срок, считано от получаването й. Твърди, че поканата е получена, като е последвало частично плащане на задължението в размер на сумата 3563, 70лв. Моли съда на основание чл. 411, изр. 1 от Кодекса за застраховането да осъди „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да му заплати 1532,34 лв., представляваща неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение, и законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска – 25.11.2022 г. до окончателното й плащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява да е сключена валидна застраховка „Каско“, настъпването на твърдяното ПТП по описания от ищеца начин, нанесените щети и причинно-следствена връзка между тях, както и техният размер. Твърди, че към исковата молба е приложена неподписана застрахователна полица.

На следващо място оспорва водачът на лек автомобил „Мерцедес“, модел „220“ с ДК „****“ да е извършил виновно и противоправно действие. При условията на евентуалност, че такова се установи, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от другия участник. Оспорва и причинно-следствената връзка между твърдяното застрахователно събитие и уврежданията. Оспорва при процесното ПТП да са увредени различни надписи, както и муфа на изпусквателните тръби. Оспорва иска и по размер – сочи, че размера на застрахователното обезщетение не съответства на действителната стойност за възстановяване на увреждането. Претендира сторените по делото разноски.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. Ищецът не е доказал чрез пълно доказване, че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент – водача на автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №**** и собственик на същия автомобил, към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“. Приема, че по делото не е представена съответната застрахователна полица и съответно не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника по предявения осъдителен иск. Вписванията в протокол за ПТП не могат да заместят застрахователната полица и не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение. Приема, че плащането на сумата от 3563,70 лв. от ответника на ищеца не доказва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“. Поради горепосоченото отхвърля предявения иск.

От приетото заключение на съдебна автотехническа експертиза се установява, че стойността, необходима за възстановяване на „Волво ХС 90“ с рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 5264,76 лв. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Волво ХС 90“ с рег. № ****, изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП е 5223,73 лв. Установено е, че всички 4 увреждания по лек автомобил „Волво ХС 90“ с рег. № ****, отразени в описа на застрахователя и приложената фактура за отремонтиране, се намират в пряка и причинноследствена връзка с механизма на процесното събитие.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.