Решение № 734 от 29.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000030 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 от ГПК и е образувано въз основа на молба вх.№ 19173/22.08.2023год. и молба вх.№ 19189/22.08.2023год. / с идентично съдържание/ , подадени от М. Д. К. за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 530/25.07.2023год.В молбата се твърди ,че въззивният съд е пропуснал да се произнесе по заявеното от ищеца искане за присъждане на законна лихва за забава , считано от 10.01.2021год. до окончателното изплащане върху неустойката, предмет на иска по чл.422 от ГПК , както и по искането на ищеца за извършване на основание чл.17, ал.2 от ГПК на косвен съдебен контрол по отношение процесните заповеди на Кмета на Община Банско. Твърди се също така ,че изложените от ищеца доводи и съображения за материална незаконосъобразност на въпросните индивидуални административни актове са останали необсъдени във въззивното решение.

В срока по чл.250, ал.2 от ГПК е подаден писмен отговор от „Мир-2006“ООД, в който са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на направеното искане .При отхвърляне на искането по чл.250 от ГПК се претендира присъждане на разноски, съобразно представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София ,в настоящия си състав , намира молбата по чл.250 от ГПК за процесуално допустима . Същата не следва да се разглежда в открито съдебно заседание, тъй като това не е необходимо с оглед твърдяната от молителя като неразрешена част от спора.

Разглеждайки молбата по същество , съдът намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните :

По смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълните искания свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски. Следователно молбата за допълване на постановено по делото решение ще бъде основателна само тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на подалата я страна (чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК). Случаят обаче не е такъв. Действително с въззивното решение е отменено първоинстанционното решение ,с което предявеният иск по чл.422 от ГПК е отхвърлен 1 и е постановено ново за признаване за установено че „ Мир-2006“ ООД дължи на М. К. уговорената в т.9 на нотариален акт № 167,том-2,рег.№ 1702, дело № 359/2007год. неустойка като в диспозитива на въззивния съдебен акт липсва произнасяне относно законна лихва върху дължимата неустойка ,считано от 10.01.2021год. до окончателното й изплащане. Такова искане обаче за признаване дължимостта на законна лихва върху уговорената в нотариалния акт неустойка не е заявено с исковата молба по иска по чл.422 от ГПК ,поради което и липсва произнасяне по такова искане .Тази липса не се дължи на пропуск на въззивния състав, за да бъде отстранена в производството по чл.250 от ГПК.

Съгласно чл.17 от ГПК, при разрешаване на гражданско правен спор съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за разрешаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Съдът е длъжен да се произнесе инцидентно и по валидността на административен акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за гражданскоправния спор, независимо от това дали актът подлежат на съдебен контрол или не.

Относно законосъобразността на административния акт съдът може да се произнесе инцидентно само, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само, когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страни в съдебното производство по оспорването му. Произнасянето на съда по реда на косвения контрол по чл.17 от ГПК е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния граждански спор. Гражданският съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административния акт. Такова правомощие има само административният съд, в процедура по обжалване на административния акт, при спазване правилата на АПК.

В случая безспорно е налице сезиране на съда по чл.17, ал.2, предл.І от ГПК, във връзка с което той дължи произнасяне в мотивите към решението си, без да постановява нарочен диспозитив. Липсата на такъв в постановеното по делото възззивно решение не го прави непълно ,поради което искането за произнасяне / ако се приеме ,че е такова за постановяване на нарочен диспизитив/ по законосъобразността на процесните заповеди на Кмета на Община Банкя се явява неоснователно. Дали е осъществен съдебен контрол по чл.17 от ГПК и дали изводите на въззивния съд при осъществен такъв са законосъобразни е предмет на инстанционнен контрол , а не на производство по чл. 250 от ГПК.

По изложените съображения искането по чл.250 от ГПК се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Въпреки този резултат ,в полза на противната страна- „ Мир-2006“ ООД, не следва да се присъждат разноски . В производство по чл.250 от ГПК съдът не се произнася по съществото на спора , поради което за него не намира приложение разпоредбата на чл. 81 от ГПК.

Така мотивиран, Апелативен съд-София

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. К. по чл.250 от ГПК за допълване на Решение № 530/25.07.2023год., постановено по възз.т.д.№ 30/2023год. на САС , обективирано в молба вх.№ 19189/22.08.2023год. и молба в.№ 19173/22.08.2023год.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направено искане на „ Мир-2006“ ООД за присъждане на разноски в производството по чл.250 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3