Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 567 от 12.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 72538/2024
Вид
Решение № 567
Подписан
12.01.2026
В сила
12.01.2026
Състав
ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. ., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110172538 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „.“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата Б. И. М., в качеството й на собственик на топлоснабден имот с абонатен номер ., представляващ апартамент с № ., находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. 8, вх. Б, ет. 12, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответната страна топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което претендира сумата от 94,65 лв., представляваща главница на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., в имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от 05.03.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане, сумата от 29,57 лв., мораторна лихва за периода 1 от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, за сумата от 2,15 лв., представляваща главница за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 0,65 лв., мораторна лихва за периода 16.05.2021 г. до 22.02.2024 г. начислена върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.03.2024 г. по гр.д. № 12973/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Б. И. М., чрез назначения от съда особен представител, оспорва исковете по основание и размер с доводи за отсъствие на облигационно правоотношение между страните в производството, както и липса на реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем, в процесния период, на претендираната стойност. Твърди, че в исковия период ответницата е отчуждила имота, в който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия.

Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.“ ООД, не излага становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ.

На основание чл. 154 ГПК, по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и, че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била 2 присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 25.03.2021 г., се установява, че на горната дата, ответницата, в качеството й на собственик на апартамент с № ., находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. 8, вх. Б, ет. 12, е отчуждила правото на собственост върху последния на неучастващо по делото лице. От нотариален акт от 03.12.1984 г., за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ се установява, че процесния имот е бил придобит от наследодателя на ответницата и впоследствие вписан сред документите, послужили на нотариуса за проверка на собствеността, преди съставянето на нотариалния акт от 25.03.2021 г.

От изложеното по – горе и доколкото от ответната страна не са ангажирани доказателства правото на собственост върху топлоснабдения имот, в исковия период, да е принадлежало на друго лице, то по делото се установява, че през процесния период ответницата е била собственик на този имот и като такъв се е явявала битов клиент на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на стойността й като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответната страна е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ищеца и ответницата са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за 3 битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за целия исков период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. ., ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „.“ ООД.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно[1]техническата експертиза, че през исковия период на ответната страна е била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление от пет отоплителни тела с монтирани топлоразпределители, за щранг лира в банята и за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2020 г. – 31.03.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1265,68 лв.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване на 15.10.2020 г., 09.05.2021 г. и 4

22.04.2021 г., видно от заключението на СТЕ и представените от третото лицепомагач индивидуална справка за разход на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. 30.04.2021 г. и главните отчети, съставяни при посещение на служител на третото лице - помагач, подписани без възражения. При съобразяване на резултатите от изравнителната сметка, изготвена в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 31.03.2021 г. е в размер на 1134,77 лв., включваща 851,26 лв. за отопление и 283,51 лв. за БГВ. Следователно, задължението за доставена топлинна енергия за двата отчетни периода възлиза в размер на 1134,77 лв., който надвишава значително претенцията на ищеца от 94,65 лв.

Към посочената сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в имота, следва да се добави съответна част от дължимата годишна такса в размер на 2,15 лв. за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г., която съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от особения представител на ответника, при условията на евентуалност, възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.