Решение № 684 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. С.ова Въззивно гражданско дело № 20255300500065 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, чл.49 във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „**********, против „*************, против Решение № 4021/15.10.2024г., постановено по гр.д.№ 7801/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., с което са отхвърлени предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5006,80 лв. – главница, представляваща изплатено от ищеца в качеството му на застраховател застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 44011512200836 и сумата от 420 лв. - мораторна лихва за периода от 01.08.2022 г. до 29.05.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба -30.05.2023 г. до окончателното изплащане; както и е осъдено дружеството да заплати на „**********, сумата от 1200 лв. /с вкл. ДДС/ – заплатено адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, 1 с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна „**********чрез адв. С. П., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от ********** против „********** е заведена искова молба, с която посочва, че на 11.02.2022 г. лицето М. Р., като водач на лек автомобил „**********, собственост на ***********, е оставила автомобила в автомивка в гр. **********, собственост на ответното дружество. При навлизане на автомобила в тунела на автомивката, хоризонталната четка е повдигнала чистачките, спукано е предното стъкло, повреден е предният капак, предния ляв калник, както и щети по бронята на автомобила. Поддържа, че виновен за инцидента е служител на ответното дружество, който е удостоверил вината си с декларация, подписана лично от него. В уточнителна молба /на л.58/ конкретизира, че се касае за виновни действия и бездействия на служител на ответното дружество Т. А., който не е извършил необходимите действия за осигуряване и поддържане в поС.на изправност и безопасност при ползването на автоматизираната автомивка, допуснал е процесният автомобил да влезе в тунела /помещението за автоматизирано измиване/ за измиване, без да е проверил и да се е уверил, че хоризонталната четка и останалата част от автоматизираната система за измиване, са технически изправни и няма да причинят повреди и/или наранявания по автомобили и/или лица. При настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Каско +“, сключена със „******** с валидност от 23.02.2021 г. до 22.02.2022 г.

Непосредствено след настъпване на застрахователното събитие, собственикът на автомобила е отправил уведомление за щета до застрахователя. След като е било уведомено за застрахователното събитие, ищцовото дружество е образувало преписка по щета № 44011512200836. Ремонтът на автомобила е бил извършен в *********, като за ремонта е издадена фактура на стойност 5006,80 лв. Изтъква, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на 2 вредата – ответното дружество, тъй като тя е отговорна за поддържането и обслужването на пътя. На 16.07.2022 г. на ответното дружество е връчена регресна покана, с която е даден 15-дневен срок за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 31.07.2022 г., поради и което се претендира мораторна лихва, считано от 01.08.2022 г. до 29.05.2023 г.

Към исковата молба прилага удостоверения за актуално съС.ие на „**********, Декларация, подписана от Т. А. на 11.02.2022 г., служител на „*********" ЕООД; Уведомление за щета №44011512200836; Приемопредавателен протокол от 25.03.2022г.; Фактура № 9000084331/28.03.2022 г., изд. от „*********" ЕАД с получател „*********" ЕАД за сумата от 5006,80 лв./ с вкл. ДДС/, платежен документ от 20.04.2022 г. за сумата от 5006,80 лв. с основание за превод щета №44011512200836, Ликвидационен акт от 11.02.2022г. за сумата 5006,80 лв., Регресна покана относно щета №44011512200836, Удостоверение за техническа изправност, снимков материал.

Допълнително прилага и комбинирана застрахователна полица № *********от 23.02.2021г., сключена за лек автомобил „*********“, с рег.№ *********, със срок на застраховката с начало 23.02.2021г. и край

22.02.2022г.; период на застрахователно покритие със срок с начало 23.02.2021г. и край 22.02.2022г.

Ответникът „**********“ ЕООД е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, ведно с допълнение към него, с който e оспорил иска, както и твърденията, че са налице виновни действия/бездействия на негов служител в причинно – следствена връзка с настъпилия инцидент. Ответникът е признал фактите, че е получил регресната покана, че на 11.02.2022 г. е настъпил инцидент в автомивката, както и че е имал служител Т. А. Оспорва инцидента да представлява застрахователно събитие, даващо право на получаване на застрахователно обезщетение, както и предпоставките за настъпване на твърдяната суброгация. Възразява, че причина за инцидента и съответно на щетата, са действия/бездействия на водача на МПС-то – г-жа М. Р., изразяващи се в неизключване на функцията на сензорното челно стъкло, с което разполага автомобила и задействане поради това на системата за автоматично задействане на чистачките при наличие на вода по същото и неспазването в тази връзка на установените на територията на автомивката, на 3 която оперира ответника, Правила за използване на четкова тунелна автомивка, които изрично включват изключването на тази система при подход към автомивката. Твърди се, че тези факти са довели до настъпване на инцидента, като ответникът не носи отговорност за действия на трето лице.

На входа на тунела на обекта на дружеството, на видимо за всички клиенти място, считано от момента на започване на дейността на автомивката, се сочи, че е била поставена предупредителна табела, на която изрично са посочени основните правила, които клиентите на автомивката следва да спазват при посещение и използване на услугите, които са установени с цел предотвратяване настъпване на такива инциденти. Поддържа, че клиентите на автомивката, включително и М. Р. са предупредени да са задали неутрална скорост и да са изключили сензора за чистачките и в никакъв случай да не използват чистачките на автомобила при започнал процес на измиване.

Посочва, че тези възражения са своевременно депозирани в писмен вид и пред застрахователя, придружени със снимков материал. Оспорва извършването на твърдените от ищеца като заплатени работи и тяхната пазарна стойност.

Досежно претенциите за щети по бронята посочва, че същите не са предявени с регресната покана, нито са описано в Опис – заключение по щета.

В хода на делото са разпитани М. С. и Т. О.А.

Приета е допуснатата САТЕ, изпълнена от в.л.инж. В. С.

Районният съд, за да отхвърли исковете излага основни съображения, че от приетото по делото заключение на САТЕ, както и събраните писмени и гласни доказателства се е установило наличието на причинно – следствена връзка между инцидента и констатираните вреди, за които е изплатено застрахователно обезщетение. От приетите доказателства се е констатирало наличието на застрахователно правоотношение по сключена имуществена застраховка за процесното МПС към датата на произшествието. В тази насока, Районният съд е аргументирал, че с плащането на първата вноска от застрахователна премия, се счита, че е възникнало застрахователно покритие, така както е предвидено в чл. 351, ал. 3 от КЗ. При неплащане на застрахователните премии в срок, на основание чл. 368, ал. 2 от КЗ за застрахователя се пораждат предвидените в тази норма права, в случай, че предварително писмено е уведомил застрахования за прекратяване на договора, като в случая в полицата е уговорено автоматично прекратяване в 4

24,00 часа на 15 ден от датата на падежа на неплатената застрахователна премия. Наложен е извод, че не се е доказало заплащането на първата вноска и доколкото не е уговорено друго, то действа разпоредбата на чл. 351, ал. 3 от КЗ, която предвижда, че застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или първата вноска от нея, в случай че премията е на разсрочено плащане. Текстът е бил възпроизведен и в сключената застрахователна полица.

Районният съд е мотивирал, че не е налице кумулативно изискуемата предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно наличието на застрахователно правоотношение към датата на произшествието, което изрично е оспорено от ответника в отговора на исковата молба. В тази връзка от съда е била дадена възможност в първото по делото открито съдебно заседание, ищецът да представи доказателства във връзка с така направеното възражение и разпределената доказателствена тежест.

На следващо място, Районният съд е приел, че не е налице и още една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно изпълнението на фактическия състав на чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответното дружество. Ищецът е посочил в уточнителна молба, че се касае за виновни действия и бездействия на служител на ответното дружество Т. А., който не е извършил необходимите действия за осигуряване и поддържане в поС.на изправност и безопасност при ползването на автоматизираната автомивка, допуснал е процесният автомобил да влезе в тунела /помещението за автоматизирано измиване/ за измиване, без да е проверил и да се е уверил, че хоризонталната четка и останалата част от автоматизираната система за измиване, са технически изправни и няма да причинят повреди и/или наранявания по автомобили и/или лица. По делото, с приетото заключение, вещото лице инж. С. е направил констатациите, че категорично машината е била изправна и единствено обстоятелството, че чистачките са работили е предизвикало въпросния инцидент.

Разпитаният като свидетел Т.А. е дал показания, че на въпросната дата е отговарял за подсушаването на автомобила и пръскането на гуми, като е категоричен, че всяка сутрин машината се проверява. Районният съд е кредитирал тези показания, тъй като напълно съответстват на приетото по делото заключение на САТЕ. Вещото лице е изградило своите изводи именно 5 на събраните по делото писмени и гласни доказателства и снимки, предоставени от самия ищец.

Районният съд е наложил извод, че не се е установило наличието на причинно – следствена връзка между действия и бездействия на служителя, изразяващи се в липса на проверка на изправността на машината и от подписаната и приета като писмено доказателство декларация. Същата удостоверява настъпването на инцидента и механизма, изразяващ се в захващане от хоризонталната четка на чистачката.

Районният съд се е позовал и на задължителните указания, дадени с Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., на Пленума на Върховния съд на РБългария, според които вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа, независимо от това дали извършването й става в течение на определеното работно време или извън него. Отговорността по чл.

49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.