Решение № 547 от 11.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110200505 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Оспорва се приетата от АНО фактическа обстановка. Сита се, че неправилно е прието , че е осъществен състав на нарушение, тъй като лицето не е престирало труд в ползва на дружеството.

В съдебно заседание се явява процесуален представител.

По същество акцентира на показанията на разпитания по тяхно искане свидетел В.Р., като счита, описаното в инструктажната книга на обекта не отразява правилно фактите.Сочи, че действия, осъществяващи административни нарушения са били осъществени от св.Хр.С., а не от процесното дружество, с оглед приложения към доказателствата договор с дружеството „***“ЕООД.

Сочи, че съобразно приложените справки по делото се установява, че въззивното дружество има наети по трудово правоотношение множество работници и нямало логика ако установените при проверката лица са техни работници, то с тях да не бъдат сключени трудови договори.

Сочи, че дори и да има нарушение от въззивното дружество то същото било в нарушение разпоредбите на Закона за обществените поръчки, а не по КТ.

Алтернативно пледира за приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Претендира 1 разноски.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Сочи, че управителят на „***“ЕООД и свидетелите изобщо не знаят какво е съдържанието на представеният по делото договор с въззивното дружество.

Акцентира на факта, че дори лицата инструктирани на обекта на предходни дати като работници на „***“ ЕООД също нямат регистрирани друдови договори.

Счита, че от саморъчно попълнената декларация от св.В.Р. и от обективираното в инструктажната книга на обекта безспорно се установява процесното нарушение.

Освен изложеното обръща внимание на клаузите на приложения договор за обществена поръчка изискващ изрично писмено уведомяване и съгласуване с възложителя относно ползването на подизпълнители, както и приложеният отговор от възложителя – ***.

Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2025г. от служители на ДИТ Варна, сред които св. С.И., Е.Н. и св.М. М. съвместно била извършена проверка на място по спазване на трудовото законодателство на територията на ***. В обекта били посрещнати от охрана и от представител на училището.

На место били установени общо 5 лица които полагали труд- боядисвали стените на класните стаи.

Сред лицата бил и В. Н. Р..

На лицето била предоставена за попълване декларация, в която той посочил, че работи за дружеството „***“ ЕООД от 10.09.2025г, като „майстор“ – боядисване на стени класна стая, при работно време от 08 часа до 17 часа, при договорено трудово възнаграждение от 500 лева седмично, два почивни дена седмично – събота и неделя, и един час и тридесет минути почивка в работния ден. Лицето декларирало още, че няма сключен трудов договор.

По телефона бил установен контакт с представляващ дружеството и била оставена призовка с посочени изискуеми документи.

На документална проверка в ДИТ-Варна се явили представител на „***“ ЕООД, представляващ „***“ЕООД – св.И. С.а и съпругът и – св.Хр.С.. те представили на проведяващите договор между „***“ ЕООД и „***“ЕООД за изпълняване на ремонтни дейности в училището.

Проверяващите констатирали, че „***“ЕООД стопанисва заведение в което работи само управителката– св.И. С.а и няма наети други работници.

Било установено също така, че по обществената поръчка не било посочено да има 2 подизпълнител, като при наличието на такъв възложителят – *** следвало да бъде изрично писмено уведомен.

Било приложено и копие от книгата за инструктаж в ***, където като инструктирани лица били вписани 5 лица, работници на въззивното дружество, измежду които и св.В.Р..

Въз основа на извършената документална проверка, проверяващите установили, че с лицето не е бил сключен срочен трудов договор.

На 12.11.2025г. св.И. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството „***“ ЕООД за това, че като работодател е допуснало в обекта до работа лицето В. Н. Р. като „майстор“, при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, преди да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.

Акта за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствие на нарушителя, той като не се явил представител. В последствие бил връчен с куриерска пратка.

По АНП постъпили възражения, но били преценени като неоснователни.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства- декларация от наетото лице, обяснения; гласните доказателства - показанията на св. С.И., Е.Н. и св.М. М., копие от инстуктажна книга, справка от *** за липса на подизпълнител на обекта, Договор за възлагане на обществена поръчка и др.

Показанията на св. С.И., Е.Н. и св.М. М. св. С.И., Е.Н. и св.М. М. са такива на свидетели- очевидци на нарушението. св. С.И., Е.Н. и св.М. М. са възприели пряко лицето да полага труд в обекта.

Възприели са и, че лицето само попълва декларацията си.

Показанията на св. С.И., Е.Н. и св.М. М. са в унисон с писмените доказателства по делото –декларацията, попълнена от лицето, в която то само е посочил на установените параметри на трудово правоотношение, които няма как да са му били известни ако не работи за този работодател, както и копие от инструктажната книга на обекта, където лицето е инструктирано на по-ранна дата като работник именно на въззивното дружество с още 4 лица.

Съдът прецени и показанията на разпитаните по искане на въззивната страна 3 свидетели.

Пред съда депозира показания св.В.Р.. Първоначално визира, че денят на проверката бил първият му работен ден. Отрича да е бил нает от въззивното дружество на работа, като сочи че работата му е била възложена от св.Хр.С. – баща на съпругата му.

Сочи, че данните на въззивното дружество в декларацията по чл.402 от КТ е попълнил по указание на проверяващите и в деня след проверката преустановили работа на обекта тъй като отишли там да помогнат само за 1-2 дни.

След предявяване на копие от декларацията и инструктажната книга на обекта, не може да даде смислено обяснения защо е инструктиран на обекта още на 10.09.2025г. като работник на въззивното дружество.

Пред съда депозира показания при условията на водене от въззивното дружество св.И.М. – технически ръководител на въззивното дружесво. Сочи, че с оглед забавяне на различни процедури останало много малко време за довършване на обществената поръчка в срок и затова потърсил друга фирма-подизпълнител и го свързали със св.Хр.С. за да ползва същата само за полагане на труд.

Не може да обясни защо на обекта е нямало нито един работник с трудов договор на „***“ ЕООД и защо не е ползвал труда на техните работници, а е наел друга фирма.

Не може да обясни и защо не е уведомил писмено възложителя -***, че ползва подизпълнител, като сочи, че не познава клаузите от договора за обществена поръчка.

Пред съда депозира показания при условията на водене от въззивното дружество св.Хр.С.. Сочи, че бил нает от „***“ ЕООД и е изпратил „свои работници“ да извършат довършителни работи. На въпроси на съда сочи, че фирма „***“ е регистрирана на името на съпругата му –св.И.С.а, но той се занимавал със строителството.

Сочи, че материалите били осигурени от „***“ ЕООД, а той осигурявал труда.

Уточнява, че са работили на обекта само един ден, и то непълен, а до започване на проверката.

Визира, че той е уговарял условията с „***“ ЕООД, но името му не фигурира в договора с фирмата на съпругата му, както и че нямат назначени работници с трудови договори.

Пред съда св.С.а сочи, че е представляващ на „***“ЕООД и нямат назначени на трудов договор работници. Не може да посочи с кое друожество са имали сключен договор, нито сумите по договора, нито датата на която е сключен. Сочи че са подизпълнител на „***“, но не знае съдържанието на договора, нито какво следва да вършат по него. По отношение на съпруга си – св.Хр.С. сочи, че не е назначаван на работа в „***“ЕООД, нито е упълномощаван да представлява фирмата.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Р., М., С. и С.а са объркани, непоследователни, противоречащи на събраните гласни и писмени доказателства, както и на нормалната житейска логика и са предназначени да обслужат единствено защитната теза на 4 въззивното дружество.

Например св.Р. първоначално сочи, че денят на проверката-12.09.2025г му е бил първи работен ден на обекта, но след предявяване на инструктажната книга където е инструктиран на 10.09.2025г. като работник на „***“ ЕООД променя показанията си в тази насока. Не може да даде смислено обяснение и защо е записан в инструктажната книга като работник на „***“ ЕООД и защо е попълнил такива данни в декларацията по чл.402 от КТ.

Показанията на св.М. са също противоречащи на житейската логика като не ставя ясно защо след като дружеството разполага с работници, такива не са били изпратени на обекта, а е следвало да подписва договор със св.С., който от своя страна нито има представителна власт по отношение на „***“ЕООД, нито има назначени работници. Буди недоумение и обстоятелството ако представеният договор между „***“ ЕООД и „***“ЕООД е бил сключен на посочената в него дата защо Възложителят на обществената поръчка не е бил уведомен писмено съобразно договора за обществена поръчка.

Показанията на св.С. и С.а също са объркващи, като последната не знае дори кога, с кого и какъв договор е подписала и какви клаузи съдържа същия.

Гореизложеното внася сериозни съмнения в обективността и достоверността на показанията на свидетелите Р., М., С. и С.а поради, което съдът не ги кредитира и намира, че същите обслужват единствено защитната теза на въззивното дружество. По същите съображения съдът не кредитира и представеният договор между „***“ ЕООД и „***“ЕООД, като намира, че същият е съставен също за да обслужи единствено защитната теза на въззивното дружество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение и допускане на лицето до работа без да е сключен трудов договор между него и работодателя. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.