Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 22.07.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 564/2025
Вид
Решение № 132
Подписан
22.07.2026
В сила
14.08.2026
Състав
Петър Славов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.26, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.1 · Закон за защита на животните
  • чл.7, ал.1 · Закон за защита на животните
  • чл.7, ал.2, т.1 · Закон за защита на животните
  • § 1, т.12 · Закон за защита на животните
  • чл.28, ал.2 · Закон за нормативните актове

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Несебър, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20252150200564 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. В. М. с ЕГН **********, постоянен адрес: село Р****, улица Д**** № ***, вход ***, етаж ***, ап.****, община Несебър, срещу Наказателно постановление № **** от 10.06.2025г., издадено от Кмета на Община Несебър, с което на основание чл.61, ал.3, във връзка с чл.13, ал.2 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на Община Несебър, му е наложено административно наказание Глоба в размер на 600 лева за нарушение по чл.13, ал.1, т.9 от същата Наредба.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и за незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Отбелязва, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното Наказателно постановление (НП), е съставен в отсъствие на нарушителя, а в тази връзка е нарушено изискването за връчване на акта съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН. Това от своя страна е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Отказът на жалбоподателката да подпише акта не е установен с подписа на един свидетел, с което пък е нарушено изискването на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Актът е съставен от лице, което не притежава правомощия за това. По същество на делото заявява за недоказаност на нарушението, понеже актосъставителят не е присъствал на мястото на извършването му, а от снимковия 1 материал не може да се установи лицето, извършило заснетите действия, мястото и времето на извършването им. При описанието на нарушението не е посочена конкретната хипотеза от правната норма, която е вменена като нарушена, а това е било необходимо, тъй като тя съдържа три различни хипотези, по който начин също е нарушено правото на защита на нарушителя за научи какво е конкретното обвинение срещу него. Не е описано и какви животни жалбоподателката е събирала, отглеждала и хранила, като според вменената й като нарушена правна норма, забраната касае безстопанствени животни, което, наред с вида на животните, също се явява недоказано. Все пак се признава, че жалбоподателката е нахранила животно, но тъй като то било в лошо здравословно състояние и недохранено, по този начин тя, освен, че е изпълнила свой нравствен дълг, е осъществила и функциите на Общината, която има задължение да се грижи за животните на нейна територия. Възразява срещу размера на наложеното наказание, като отбелязва, че максималният предвиден размер на Глобата за нарушението е 200 лева, съответно не е изрично посочено, че нарушението е извършено повторно. Моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с искането за отмяна на постановлението. Същевременно наказателното постановление противоречи на горестоящи нормативни актове. Освен, че не е доказано жалбоподателката да е извършила нарушението, за което постановлението е издадено, по делото се доказало, че жалбоподателката съдействала на Общината за намаляване популацията на бездомните котки на територията.

А ако все пак тя е извършила деянието, то е било в условията на крайна необходимост, а именно за да запази живота и здравето на животните.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, намира, че нарушението е доказано, както и че то е извършено именно от жалбоподателката, а твърденията на последната се явяват несъстоятелни и неверни. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е категорично установено, че не 28.04.2025г. около 10:20 часа в село Равда, на ограда на пресечката на улица Лазур с улица Лагуна в село Равда, жалбоподателката С. В. М. и хранила безстопанствени котки. Освен, че този факт е установен по несъмнен начин, той е доказан и безспорно предвид признанията на жалбоподателката, че именно тя е извършила приписаните й на посоченото място действия, респ. друго лице по това време и на това място не е предоставяло храна на котките, които се събират обичайно на това място в очакване да бъдат нахранени. Ангажираните от самата жалбоподателка гласни доказателства са в насока, че тя извършва доброволчески дейности, свързани с хранене на котки и тяхното кастриране. Същевременно свид. Алаутска заявява, че Община Несебър не е изпълнила задължението си да определи места, на които хората да могат да поставят храна бездомните котки.

2

АУАН е съставен на 28.04.2025г. от свидетеля Д. П. А. – ****** при Община Несебър, в който тя е описала, че на същата дата около 10:20 часа С. В. М. събира и храни безстопанствени животни – котки, на тротоара и върху бетонна ограда на пресечката на улица Лазур с улица Лагуна в село Равда, като в момента на проверката тя сипва в купички храни – гранули и биоразградими отпадъци от кухня, а в другата пълни вода, потвърдила е, че редовно се грижи за тези котки. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на Община Несебър. След съставянето на акта същият е бил подписан от актосъставителя и от двамата свидетели по нарушението. С. В. М. е отказала да подпише акт, като е отказала и да й бъде връчен препис от него срещу разписка. Тези нейни откази са били удостоверени с подписите на по един свидетел.

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят заявява, че С. В. М. е позната на служителите в отдел „Екология“ при Община Несебър от преди този случай по повод множество сигнали срещу нея от различни граждани пак за това, че същата храни котки на различни места в село Равда, по който начин тя предизвиква недоволството на тези граждани, и за които нейни действия са й съставяни и предходни актове. Известен е и автомобилът, с който М. се придвижва. На 28.04.2025г. свид. А. заедно с други двама свои колеги са заварили М. на кръстовището на двете улици в село Равда – Лазур и Лагуна, да предоставя храна на събрали се около нея бездомни котки. При последващия разговор с нея на български език, който М. владее, същата е заявила на контролните органи, че няма да престане да храни котки, независимо от актовете, които постоянно й се съставят за това.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано, включително и неговият автор, и е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е възпроизвел съдържанието на акта и е наложил санкцията.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи слените правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 11.06.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 24.06.2025г.

Разпоредбата на чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безстопанствеността на движението на територията на Община Несебър, приета с Решение № 1481 от протокол № 40/19.09.2011г. на Общински съвет – Несебър, която разпоредба е послужила като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, е отменена с влязло в законна сила на 04.03.2026г. Решение № 1130/06.02.2026г., постановено по административно дело № 1469/2025г. на Административен съд – Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

3

Ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая отмяната на нарушената разпоредба – чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1, преди влизане в сила на НП води до прилагане на принципа, уреден в чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като деянието вече не представлява административно нарушение.

Като основание за отмяната на посочената разпоредба от Наредбата са посочени разпоредбите на чл.26, ал.2 от ЗАНН и чл.28, ал.2 от ЗНА, като в тази връзка в мотивите на съдебния акт са изтъкнати липсата на доказателства проектът на Наредбата действително да е бил обявен на интернет сайта на Община Несебър или където и да е другаде, както и липсата на съдържание на мотивите за изработването на нормативния акт.

Наред с това с въпросната разпоредба на чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1 на Общински съвет – Несебър, целяща овладяване популацията на бездомните животни, въвежда пълна забрана за събирането, отглеждането и храненето на безстопанствени животни в междублоковите пространства, терени частна и общинска собственост, по който начин тя пряко противоречи на нормативен акт от по-висок ранг, и в частност на чл.1 и чл.7, ал.2, т.1 от Закона за защита на животните, както и на Глава III „Допълнителни мерки за бездомни животни“ от Европейската конвенция за защита на животните компаньони, в сила за Република България от 01.02.2005г.

Съгласно дефиницията на § 1, т.12 от ДР на Закона за защита на животните, „овладяване на популацията“ представлява научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях.

Съдебната практика, основавайки се на чл.12 от Европейската Конвенция за защита на животните компаньони, еднопосочно приема за недопустимо създаването на мерки, които целят да овладеят популациите на безстопанствените животни, чрез пълна забрана за събирането, отглеждането и храненето на безстопанствени животни.

Овладяването на популацията на бездомни животни е логична и разумна цел, но осъществяването й следва да бъде регламентирано чрез въвеждането на система от мерки, включващи конкретни правила и места за хранене на бездомни животни, с оглед осигуряването и на необходимата чистота на обществените пространства, но не и чрез въвеждането на пълна забрана. В посочената разпоредба (чл.12 от Европейската Конвенция за защита на животните компаньони) е посочено, че при регулиране на популацията на животните трябва да се предприемат законодателни и/или административни мерки за намаляването им по начин, който не причинява ненужна болка, страдание или стрес.

С нормата на чл.7, ал.1 от Закона за защита на животните е въведена изрична забрана за проявяване на жестокост към животните, като за такава проява се счита всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес.

По изложените по-горе основания настоящият съдебен състав намира, че 4 обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаградения за адвокатска работа, в полза на адвокат Т. К.-К. следва да се присъдят разноски за предоставената правна защита и съдействие в размер на 204,52 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** от 10.06.2025г., издадено от Кмета на Община Несебър, с което на основание чл.61, ал.3, във връзка с чл.13, ал.2 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на Община Несебър, на С. В. М. с ЕГН **********, постоянен адрес: село Р****, улица Д**** № ***, вход ***, етаж ***, ап.****, община Н****, е наложено административно наказание Глоба в размер на 600 лева за нарушение по чл.13, ал.1, т.9 от Наредбата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.