Решение № 2091 от 30.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2091 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330115322 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата Я. И. Я. е предявила против „Вивус.БГ“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл.

23 ЗПК за заплащане на сумата от 141, 20 лв., представляваща недължимо заплатена сума по Договор за кредит № **********/14.10.2024 г., изменен с Анекс от 13.11.2024 г. и Анекс от 13.12.2024 г., формирана от заплатените суми над чистата стойност по договора за кредит, дължими поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 97, 40 лв., представляваща недължимо заплатена суми по Анекс от 13.11.2024 г. и Анекс от 13.12.2024 г. към Договор за кредит № **********/14.10.2024 г., които анекси са недействителни, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит № **********/14.10.2024 г., по силата на който в полза на ищцата е отпусната сумата от 1 300 лв., при установен годишен лихвен процент – 40, 97 % и годишен процент на разходите – 49, 70 %. Твърди, че в договора е установено, че ищцата следва да върне сумата от общо 1 343, 80 лв. в 30-дневен срок – с падеж на вноската на 13.11.2024 г. Сочи, че с Анекс от 1

13.11.2024 г. срокът на договора е увеличен с 30 дни след заплащане на такса за удължаване в размер от 249, 60 лв., като е посочено, че общата дължима сума по кредита не се променя и остава в размер от 1 343, 80 лв. Твърди, че с Анекс от 13.12.2024 г. срокът на договора е увеличен с още един месец след заплащане на такса за удължаване в размер от 249, 60 лв., като е посочено, че общата дължима сума по кредита не се променя. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Твърди, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен начинът за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на таксата по двата анекса, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на такса за удължаване по двата анекса в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Излага съображения за недействителност на клаузите, установяващи задължение за заплащане на такса за удължаване на договора на основание чл.

10 а ЗПК, тъй като тази такса е свързана с управление и усвояване на кредита.

Поддържа, че е погасил задълженията си по договора като е заплатил сумата от общо 1 441, 20 лв. Счита, че след приспадане на чистата стойност по кредита от 1 300 лв. подлежи на възстановяване сумата от 141, 20 лв., а ако съдът прецени, че са недействително единствено анексите, установяващи задължение на такса за удължаване, подлежи на възстановяване сумата от 97, 40 лв., доколкото с общо погасената сума следва да се заплати и възнаградителната лихва от 43, 80 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с размер на предоставената главница от 1 300 лв. и възнаградителна лихва от 43, 80 лв., както и че срокът на договора е удължен с Анекс от 13.11.2024 г. и Анекс от 13.12.2024 г., по които е заплатена такса от по 249, 60 лв. Твърди, че правото да бъде удължен срока на договора не е абсолютно, доколкото дружеството следва да осъществи оценка на кредитоспособността, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Твърди, че в договора е установен фиксиран лихвен процент, поради което не е допуснато соченото нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Поддържа, че допълнителната услуга не представлява задължително условие за получаване на заемната сума, а е предвидена допълнителна възможност в полза на кредитополучателя и е съобразена с принципа за свобода на договарянето.

Твърди, че при сключване на договора за кредит не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като годишният процент на разходите е 2 правилно определен при съобразяване на разпоредбите на ЗПК. Твърди, че процесният случай не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ЗПК, тъй като таксите за удължаване не представляват разход по кредита, тъй като не са задължително условие за неговото сключване. В този смисъл се позовава на практика на СЕС. Възразява се по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано на основание чл. 38 ЗАдв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран със съединени при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен за Договор за кредит № **********/14.10.2024 г., по силата на който в полза на ищцата е отпусната сумата от 1 300 лв.; че с Анекс от 13.11.2024 г. е предвидено заплащане на такса за удължаване в размер от 249, 60 лв., че с Анекс от 13.12.2024 г. е предвидено заплащане на такса за удължаване в размер от 249, 60 лв., и че в годишния процент на разходите, посочен в договора не е включено задължението за такси за удължаване, уговорени в сключените Анекси.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 1 300 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 13.11.2024 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 99 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Посочено е, че общата дължима сума е от 1 343, 80 лв., в която е включена главница и възнаградителна лихва от 43, 80 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредит № **********/14.10.2024 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата от 1 300 лв., при установен фиксиран годишен лихвен процент от 40, 99 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Установено е, че ищцата следва да заплати на кредитора сумата в общ размер от 1 343, 80 лв. за срок от 30 дни – на 13.11.2024 г., в която е включено задължението за заплащане на възнаградителна лихва от 43, 80 лв.

С Анекс за удължаване на срок от 13.11.2024 г. страните са постигнали съгласие, че срокът на договора за кредит се удължава с 30 дни след заплащане на такса за удължаване от 249, 60 лв., като ищецът следва да върне общо дължимата сума по договора от 1 343, 80 лв., която остава непроменена, в срок до 13.12.2024 г.

С Анекс за удължаване на срок от 13.12.2024 г. страните са постигнали съгласие, че срокът на договора за кредит се удължава с 30 дни след заплащане 3 на такса за удължаване от 249, 60 лв., като ищецът следва да върне общо дължимата сума по договора, която остава непроменена, в срок до 12.01.2025 г.

По делото са представени следните разписки:

1. разписка от 10.02.2025 г., издадена от EasyPay, по силата на която ищцата Я. И. Я. е заплатила на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД сумата от 315 лв. с посочено основание „кредит **********“;

2. разписка от 01.01.2025 г., издадена от EasyPay, по силата на която ищцата Я. И. Я. е заплатила на „Микро Креди“ АД сумата от 200 лв. с посочено основание „договор 9052 00191130“;

3. разписка от 05.05.2025 г., издадена от EasyPay, по силата на която ищцата Я. И. Я. е заплатила на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД сумата от 85 лв. с посочено основание „вн. по кр. Я. Я.“;

4. разписка от 13.12.2024 г., издадена от EasyPay, по силата на която ищцата Я. И. Я. е заплатила на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД сумата от 249, 60 лв. с посочено основание „удължаване Я. Я.“;

5. разписка от 13.11.2024 г., издадена от EasyPay, по силата на която ищцата Я. И. Я. е заплатила на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД сумата от 249, 60 лв. с посочено основание „удължаване с 30 дни Я. Я.“;

6. разписка от 05.06.2025 г., издадена от EasyPay, по силата на която ищцата Я. И. Я. е заплатила на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД сумата от 90 лв. с посочено основание „вноска по кредит Я. Я.“;

7. разписка от 27.02.2025 г., издадена от EasyPay, по силата на която ищцата Я. И. Я. е заплатила на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД сумата от 167 лв. с посочено основание „вноска по кредит Я. Я.“;

8. разписка от 05.04.2025 г., издадена от EasyPay, по силата на която ищцата Я. И. Я. е заплатила на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД сумата от 85 лв. с посочено основание „вноска по договор ********** Я. Я.“;

9. разписка от 01.07.2025 г., издадена от EasyPay, по силата на която ищцата Я. И. Я. е заплатила на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД сумата от 89, 22 лв. с посочено основание „вноска по договор **********“;

10. разписка от 06.09.2025 г., издадена от EasyPay, по силата на която ищцата Я. И. Я. е заплатила на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД сумата от 200 лв. с посочено основание „вн. по дог. ********** Я. Я.“.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите 4 предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.