Определение № 117 от 21.06.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 20.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Даниела Д. Михова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600121 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК и е образувано по частна жалба на адв.Ст.Б., упълномощен защитник на лишената от свобода Т. Г. С., против определение № 206 от 29.05.2023г., постановено по ЧНД № 236/2023 год. по описа на Сливенския окръжен съд.

Със същото определение е оставена без уважение молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка ат един месец и шест дни от наложено й с влязла в сила влязла в сила на 27.01.2020 г. присъда № 315/18.09.2019 г. по НОХД № 248/2019 г. на Районен съд - Видин наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.

Според жалбата атакуваният съдебен акт е необоснован и неправилен, тъй като са налице, освен формалната предпоставка, още и категорични доказателства за поправянето на осъдената, като са изброени висшето й образование, напредналата възраст, средните стойности на риска, добрите мисловни умения и поведение, както и отсъствието на проблемни зони, свързани с емоционалното й равновесие.

В постъпилото възражение от Началника на Затвора - Сливен се моли определението на СлОС да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с всички ангажирани по делото доказателства.

В представеното писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас се излагат съображения, обосноваващи извода за необходимост от продължаване на корекционната работа с лишената от 1 свобода, поради неустойчива и недостатъчна промяна в конкретните проблемни зони. Предлага се въззивният съд да потвърди обжалваното съдебно определение, поради отсъствие на втората изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК.

Бургаският апелативен съд, като се запозна с изложеното в жалбата и с материалите по делото и като съобрази закона, прие следното:

Лишената от свобода Т. Г. С. е на 72 г. От 08.02.2023 г. изтърпява общо наказание от 5 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, наложено по НОХД № 248/2019 г. по описа на Районен съд - Видин за извършени престъпления по чл. 279, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.318 от НК. Към датата на съдебното заседание пред първата инстанция - 29.05.2023 г., неизтърпяната част от наказанието се равнява на 1 месец и 6 дни.

Следователно е налице първата от предвидените по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК предпоставки - осъденият да е изтърпяла не по-малко от една втора от наложеното му наказание. По отношение изпълнението на това формално условие между страните в производството не се спори.

По делото е спорен въпросът дали осъдената е дала достатъчно доказателства за поправянето си и за изпълнение на целите по чл. 36 от НК.

Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос.

Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, посочени в чл.439а от НПК, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

За отчитане на поправителното въздействие от пребиваването в затвора на лишената от свобода С. са били извършени 2 оценки на риска от рецидив и вреди. При първоначалната оценка рискът от рецидив е определен в средни стойности – 49т. Към установените при първото изследване проблемни зони са били насочени целите и задачите на първоначалния план 2 за изпълнение на присъдата. Втората оценка е направена по повод инициираното от осъдената производство по чл.437, ал.2 от НПК и е отбелязала незначително повишение - 51т. С относително високи стойности са останали разделите „Трудова дейност“ и „Начин на живот и обкръжение“, в които е отчетеното и допълнителното повишение в оценката с по една точка. Липсват доказателства, които да сочат за реализиране на поставените с плана за изпълнение на присъдата задачи.

Осъдената не е наказвана, но не е и награждавана. Не се включвала в специализиране програми за въздействие. В организирани от други лишени от свобода мероприятия е участвала като зрител. Проявеният от нея след разпределянето й в ЗООТ “Рамануша“ интерес към полагане на доброволен труд, е бил избирателен и според моментните й настроения, като се е ограничил до отработени през м. март 2023 г. няколко часа доброволен труд.

При тези обстоятелства, правилен се явява направения от СлОС извод, че водената с лишената от свобода корекционната и възпитателната дейност в затвора все още не е постигнала целения резултат на специалната превенция. Въззивната инстанция напълно споделя доводите на първоинстнационния съд, обосноваващи правилния извод за отсъствие на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи реализирал се необратим поправителен ефект, необходим за ресоциализацията на осъдената в обществото, поради което е ненужно да ги преповтаря. Още повече, че в жалбата не са направени конкретни оплаквания срещу изложените в атакувания съдебен акт аргументи, а в подкрепа на твърдяната необоснованост също не са посочени факти или изводи на първия съд, несъобразени с доказателствата по делото.

Поправянето по смисъла на чл.70, ал.1 от НК предполага личностова промяна, с преосмисляне на криминалните нагласи и със съответните нива на критичност и самокритичност, които да гарантират бъдещо напълно социално приемливо и безопасно поведение. Последното следва ясно да се подчертае, като се държи сметка, че настоящото пребиваване на осъдената в затвор е трето поред, като по отношение още на първото си търпяно наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, тя се е възползвала от института на условно-предсрочното освобождаване (ЧНД№643/2001г. на СлОС). Събраните по делото 3 доказателства чрез източниците, посочени в чл.439а от НПК, не позволяват извод за настъпили по време на сега изтърпяваното наказание на такива положителни промени на осъдената Т. С., които да сочат за реален поправителният процес, който да преустанови окончателно нагласите към стари общественоопасни модели на поведение.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното определение на СлОС, с което молбата на осъдената С. по чл.437, ал.2 от НПК е била оставена без уважение, следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал.

1, предл. 1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд-Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 206 от 29.05.2023г., постановено по ЧНД № 236/2023 год. по описа на Окръжен съд-Сливен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4