Решение № 355 от 26.11.2020, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Мартин Ц. Сандулов

Членове:

Мария Я. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова

Кина З. Иванова като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20202200500520 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.Ч. – особен представител на П. С. Р. , ЕГН ********** от гр. Сливен, ********** против решение № 813/06.08.2020 г. по гр.д. № 3258//2019г. на Сливенския районен съд, с което съдът е признал за установено по предявения от „ Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ******** иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че въззивницата дължи сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, № 2803/25.09.2018г. С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 775.00 лв. Решението се обжалва изцяло. Посочва се, че то е неправилно и незаконосъобразно. Правните изводи не съответствали на 1 установените по делото факти. Съдът не бил анализирал представените по делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта, както и Общите условия към него. Не се бил произнесъл дали разпоредбите на чл. 30, ал.2 и 3 от ОС са задължителни или не. Страната счита, че тези текстове са задължителни и по този начин предявеният иск бил основателен само за 4 месечни вноски – октомври, ноември и декември 2017 г. и януари 2018г.

Страната прави оплакване за неяснота на диспозитива на решението. Счита, че неправилно ищецът е претендирал едновременно и „ редовна лихва“ и „санкционираща лихва“. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се присъдят деловодни разноски. Страната няма нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск.Г., пълномощник на „ Банка ДСК“ ЕАД, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът задълбочено бил анализирал представените по делото доказателства , включително и Договора за издаване на кредитна карта. Жалбоподателят имал възможност да оспори документа пред първа инстанция и не следвало да прави това сега. Обявяването на един кредит за предсрочно изискуем било възможност, а не задължение за банката и тя не била задължена да я използва.

В исковата молба ищецът бил искал присъждането на договорна и наказателна лихва, дължимостта на които била установена от изготвената по делото експертиза. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Няма доказателствени искания. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. въззивната страна редовно призована не се представлява.

Особеният и процесуален представител адв. Ч. в писмена молба заявява, че не може да се яви в с.з., но поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

В с.з.въззиваемата страна редовно призована се представлява от юриск.

Г., която заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважавана.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

2

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на11.08.2020г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 12.08.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Пред РС – Сливен е бил предявен иск за осъждане на въззивницата да заплати на въззиваемата страна обща сума в размер на 1246.10лв., от които 747.77 лв. – главница до 20.09.2018г.; 270.68 лв. неплатена нередовна лихва за периода 20.10.2017г. – 20.09.2018г.; 16.10лв. – санкционираща лихва за периода 10.04.2018г. – 20.09.2018г.; 211.55 лв. – заемни такси и 125.00лв. – разноски в заповедното производство. Претендиране и законната лихва върху главницата от 747.77 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.09.2018г.

От доказателствата по делото – Договор за издаване и обслужване на кредитна карта револвиращ кредит за физически лица от 06.04.2015г., Общи условия към него, извлечения от счетоводните книги на въззиваемата страна и изготвената съдебно – икономическа експертиза се установи безспорно, че ответницата по иска – настоящата въззивница е усвоила кредит по сключения между страните договор в размер на 1000.00лв. в периода 15.04.2015г. – 06.10.2017г. Кредитополучателката е извършвала плащания до 29.09.2017г., след което е престанала да плаща. Така не са били погасени шест вноски – за м. октомври, ноември и декември 2017г. и за м. януари, февруари и март 2018г. Съгласно чл. 8 от Договора , същият се счита валиден до прекратяването му на някое от основанията посочени в Общите условия. В чл. 30 ал. 2 от ОУ се предвижда, че ако четири поредни месеца клиентът не револвира кредита си , правото на кредита се спира. Този текст тълкуван във връзка с разпоредбата на чл. 30 ал.3 от ОУ, която предвижда , че ако клиентът 3 внесе дължимата минимална сума до следващия пети гратисен период, правото на кредита се възстановява, води до извода, че спирането на кредита при условията на чл. 30.ал.2 от ОУ е само възможност, от която кредитодателят може да се възползва. Той може да прекрати договора, но може да предостави допълнителна възможност на кредитополучателя да възстанови плащанията и да продължи договора. Тъй като плащанията не са били възстановени договорът е бил прекратен ( на 20.03.2018г.) преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение ( 21.09.2018г.) по реда на чл. 417 от ГПК.

В заключението си ВЛ е категорично, че претендираните суми са правилно изчислени- в съответствие с постигнатите договорки между страните, включително по отношение на санкционната лихва, която се дължи поради забавените плащания от страна на въззивинцата.

С оглед изложеното исковите претенции се явяват изцяло основателни, а възраженията инкорпорирани във въззивната жалба не следва да бъдат уважавани.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00 лв. – 300.00 лв. възнаграждение за особен представител и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 813/06.08.2020 г. по гр.д. № 3258//2019г. на Сливенския районен съд .

ОСЪЖДА П. С. Р. , ЕГН ********** от гр. Сливен, ********** да заплати на „ Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ******** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00 ( четиристотин)лв.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5