Акт от 16.11.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е-330

Гр.В.

16.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : С. С.

Членове :1. Г. Й.

2. Д. В. при секретаря В. У. ........................................................... и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. № 454 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С

Решение №302 от 29.06.2020 г. по гр.д.№2423 /2019 г. по описа на Районен съд-В. е осъдена Г. Д. „П. Б. И З. НА Н.“ – С. с адрес: гр. С. да заплати на В.З.Г. с ЕГН ****** сумата от 1 728,98 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.08.2016г. до 22.08.2019г. получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда - 23.08.2019г. до окончателното плащане.

Осъдена е Г. Д. „П. Б. И З. НА Н. – С. с адрес: гр. С., да заплати на В.З.Г. с ЕГН ******** сумата от 212,71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда - 23.08.2019г.

Осъдена е Г. Д.„П. Б. И З. НА Н. – С., да заплати на В.З.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 365,92 лева разноски за адвокатско възнаграждение, като искането в останалата част е отхвърлено като неоснователно.

Отхвърлено е искането на Г. Д. „П. Б. И З. НА Н.“ – С. А за присъждане разноски в производството, като неоснователно.

Осъдена е Г. Д. „П. Б. И З. НА Н. – С. да заплати в полза на Районен съд В.сумата от 77,67 лева разноски за държавна такса.

Осъдена е Г. Д. „П. Б. И

З. НА Н. – С. с адрес: гр. С. да заплати в полза на Районен съд В. сумата от 100,00 лева разноски за възнаграждение за вещо лице.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Главна дирекция „П. б. и з. на н.”, ЮЛ, съгласно чл. 37, ал.5 от ЗМВР гр. С. чрез юрк. Е. Р. - пълномощник по делото .

С въззивната жалба се обжалва Решението по основание и размер, в частта за присъждане на сумата от 1728,98 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд след превръщане на положен нощен труд в дневен с коефициент, за периода 22.08.2016 г. - 22.08.2019 г. и сумата 212,71 лв. - лихва за забава.

Прави се възражение относно размера на сумата от 365,92 лв. присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, сумата 77,67 лв. - дължима държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 100,00 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК и размера на разноски по чл.78, ал.6 от ГПК.

Поддържа се ,че в посочената обжалвана част решението е незаконосъобразно като неправилно поради нарушение на материалния закон.

По отношение на предявения главен иск за сумата от 1728,98 лв. - възнаграждение за извънреден труд за периода 22.08.2016 г.- 22.08.2019 г.се сочи ,че за да постанови решението си в обжалваната част съдът бил приел в мотивите си, че липсата на изрична норма за преизчисляване на положените от служителите в МВР нощен труд в дневен представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурства на държавните служители в МВР. Според съдебния състав поради липсата на специална уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено нощните часове да се превръщат с соефициент.

Поддържа се ,че не е налице такава празнота, тъй като в чл. 187, ал.3 от Закона за МВР

(обн. ДВ бр.53 от 2014 г.) било прието ,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Периодът, за който ГДПБЗН-МВР била осъдена да заплати допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 0,143 е от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г.

През този период действала Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).

Наредба №8121з-407/2014 г. била отменена със заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/2015 г. в сила от 01.04.2015г.

С Решение №8586/2016 г. по адм. дело №5450/2016 г. Върховният административен съд отменя Наредба №81213-592/2015 г.това решение било обнародвано в ДВ бр.59/2016 г. и е в сила от 29.07.2016 г.

Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, предвид което за един много кратък период от време от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. се прилагали разпоредбите на Наредба № 8121з-407/2014 г.

В чл.3, ал.3 на споменатите дотук наредби било регламентирано,че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа (8:8 е равно на коефициент 1), а не както е по смисъла на КТ 7 часа : 8 часа = коефициент 0,143.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която съдът прилага, за да постанови решението си, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Това правило определяло коефициент за превръщане на отработените нощни часове в дневни, което произтичало от различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време ,установени в чл. 136 и чл.140 от Кодекса на труда.

Поддържа се ,че съдът неправилно е приложил разпоредбите на Кодекса на труда, тъй като в Закона за МВР в чл.187, ал.3 законодателят е определил продължителност на нощния труд не повече от 8 часа. Затова се поддържа ,че не била налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била допусната продължителност часове нощен труд - 8 часа. И тази разпоредба не била обявена за противоконституционна.

От изложеното следвало, че няма основание да се приложи общата разпоредба на за структурата и организацията на работната заплата , а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и от ЗМВР и издадените наредби по същия закон. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа, а за положеният труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно нямало празнота в специалната уредба, а съгласно нея съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8часа/8 часа, което било равно на коефициент 1, а не както по КТ - 7 часа към 8 часа

,което е равно на коефициент 0,143.

Обжалва се и размера на присъдените разноски ,като са изложени подробни аргументи.

Иска се да бъде постановено решение,с което да се отмени обжалваното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд като неоснователен, необоснован и недоказан.

Претендират се и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба ,в който изразява доводи относно неоснователността на същата.

Видинският окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от В.З.Г. с ЕГН ******** против Г. Д. „П. Б. И З. НА Н. – С.

Твърди се, че по силата на възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът работи на длъжност Мл. Експерт –началник в ДС в РС ПБЗН-В. повече от три години. Сочи се, че служебните задължения изпълнява на 24 часови дежурства, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично. Ответната страна не е заплатила извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР/отм./ за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли нощен труд по коефициент 0.143, съответно превърнати в общ брой действително отработени часове. Налице е забава в плащането на същия извънреден труд. Твърди се, че за периода от 22.08.2016г. до 22.08.2019г. ищецът е полагал нощен труд, за което му е заплатена добавка от 0,25 лв. за всеки отработен час. Поддържа, че ответникът е следвало да му заплати допълнително възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часови в дневни съобразно чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли положения нощен труд по коефициент 0,143. Сочи се, че след отмяната на Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014г., по силата на чл. 31, ал. 2 от която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по коефициент 0,143, е налице непълнота в специалната уредба. Субсидиарно следвало да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ от 26.01.2007г., в чл. 9, ал. 2 от която било предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Иска се от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1 728,98 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от нощен труд за периода от 22.08.2016 г. до 22.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата в размер на 212,71 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от датата на падежа до подаване на исковата молба в съда.

Претендират се разноските по делото.

Ответната страна е подала писмен отговор на исковата молба. Оспорва основателността на исковете.

Не се оспорва обстоятелството, че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото основание. Поддържа се, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 3 от посочената наредба, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР към нормалната продължителност на нощния труд е 8:8, което е равно на коефициент 1, а не както е по смисъла на КТ 7 часа: 8 часа, с коефициент 0,143. Налице е специфична законова уредба, с която е допусната продължителност на часовете нощен труд от 8 часа. При това положение нямало основание за прилагане на общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба.